"ДОЙЧЕ ВЕЛЕ"

81-годишният Филип Солерс е един от най-известните френски интелектуалци. Той е основател на авангардното движение и издание "Тел Кел" (Tel Quel), в което участват Ролан Барт, Мишел Фуко, Жак Дерида, Умберто Еко, Марслен Плене, Юлия Кръстева и други.

Солерс наруши мълчанието

В неделя Солерс посети една литургия в памет на покойния папа Йоан Павел Втори във Венеция, пише "Франкфуртер алгемайне цайтунг" и припомня за подозренията, че неуспешният атентат срещу Йоан Павел Втори през 1981 година е бил замислен от съветските и българските тайни служби заедно с ЩАЗИ. Ден след литургията Филип Солерс наруши мълчанието по случая "Юлия Кръстева". На уебстраницата на "La Règle du jeu" ("Правилата на играта") - списание за литература, философия, политика и изкуство, чийто издател е видният френски интелектуалец Бернар-Анри Леви, Солерс дава воля на гнева си и между другото пише:

"Защо старите български тоталитарни тайни служби сега публикуват "архиви" срещу Юлия Кръстева, които тя гневно опровергава? Защо реномирани вестници като "Ле Монд" и "Л‘Обс" повтарят тази невярна информация?"

В тази връзка "Франкфуртер алгемайне цайтунг" коментира, че Солерс като някой Дон Кихот се бори срещу теорията на заговора между съветските, българските и френските тайни служби, хванати ръка за ръка с комунистическата преса и с лявата публичност под егидата на Путин.

Самият Солерс смята, че статията за "Аферата Кръстева" в "Льо Монд" неслучайно е била публикувана редом с информацията за отравянето на агента Сергей Скрипал, както и че неслучайно авторът на статията в "Л‘Обс" е български журналист от София, става ясно от публикацията му в "La Règle du jeu".

По-нататък в своя гневен изблик Филип Солерс разчиства сметките си с още един от атакуващите Юлия Кръстева – "умствено изостаналия", "набеден писател" Фабрис Плискен, "внук на съветолог". Настъплението срещу Кръстева се било превърнало в "популистко-фашистки фестивал", срещу който се възправили поне смелите демократи в България, пише Солерс. Той гневно протестира срещу опита да се възроди Студената война и духът на Джон Льо Каре, срещу "черно-бялото кино" на миналото и глупавото невежество на новите поколения, най-вече в левия спектър.

ФАЦ говори за "реторичен амок"

По повод неговото есе "Франкфуртер алгемайне цайтунг" пише:

"На своята уебстраница Юлия Кръстева на два пъти опроверга обвиненията и заплаши със съд онези, които ги повтарят. Реторичният амок на Солерс подкопава защитата й и дава доказателство за отчаянието на обвиняемите, с които вече от две седмици не се е солидаризирал нито един френски интелектуалец. Единствено историчката Соня Комб, която живее в Берлин и е авторка на книга за ЩАЗИ, напомня за презумпцията за невиновност и призовава към сдържаност. "Архивите могат да бъдат и извор на дезинформация", пише Комб в "Льо Монд".

 

Коментари  

+1 #1 Иван Петров 12-04-2018 08:30
Добра статия. Филип Солерс е напълно прав. Голям писател, той има много оригинален стил, който не би се разбрал много добре в България, поради липса на необходимата култура, Има доста неточности в превода, може би, защото е превод на превод, от немски, а не от оригинал. Тонът в оригинала на Солерс не е никак гневен, камо ли пък в амок, а напротив, лек и на места ироничен. От друга страна не е вярно, че във Франция не се е солидаризирал нито един френски интелектуалец, напротив, можем да цитираме Соня Комб, Самюъл Док в Хъфингтън пост, и дори Бернар Анри Леви, а и както изглежда други реакции тепърва ще последват.
Цитиране
  • НОВА КНИГА

    Евелина Йекер  - „В името на живота“

    Млада жена пише писма на психотерапевтката си д-р Дорман между сесиите, а после изведнъж изчезва безследно. 

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Спомен за Лорънс Оливие

    Той не доживя падането на комунизма, но имаше нещо символично, че си замина с един разделен и противоборстващ свят, който предстоеше коренно да се промени и в който за дълго щяхме да се радваме на плодовете на демокрацията.

„Човек трябва до дъното на душата си да се настрада, за да напише истински смешна книга.“

Ърнест Хемингуей, американски писател, роден на 21 юли преди 120 години

Анкета

Кой е отговорен за счупените плочки на Ларгото?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

За добрия човек и историческата правда 

Прочетете книгата „Един много добър човек“, осмислете я и осъзнайте веднъж завинаги как трябва и не трябва да се пише за нашата история.

Ако искаме да сме почтени българи и европейци.

„Лора, Яворов и аз” – завръщането в диалога

С изключителна прецизност и уважение към отминалото време и най-вече към личността на Дора, Петър Величков събира и подрежда изгубените частици от един пъзел, който може би никога няма да бъде подреден напълно.

Бунтът на свободния или абсурдите на свободата

Книгата е диагноза и опит за лечение на болести, които се раждат единствено на границата между две епохи.