АЛЕКСАНДЪР АНДРЕЕВ, "ДОЙЧЕ ВЕЛЕ"

Световноизвестната френско-българска философка Юлия Кръстева опроверга пред агенция „Ройтерс" и пред френския седмичник „L'Ops" съобщението на българската „Комисия за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА", че през 1971 г. е била вербувана като „агент и секретен сътрудник" към Трето и Четвърто управление на Държавна сигурност под псевдонима „Сабина". „Това твърдение е не само смешно и невярно", пише Кръстева, „то уврежда моята чест и репутация, уврежда и цялото ми дело".

В отговор на запитване на „Дойче веле" говорителката на Комисията Екатерина Бончева потвърди информацията и каза: „Госпожа Кръстева има проблем не с нашата комисия, а с тогавашните тайни служби".

Матрицата

Каква е истината? По този въпрос в момента могат да се изкажат само предположения. Но редица други примери с видни интелектуалци от държави в съветския лагер, които след разпадането на Източния блок бяха огласени като бивши сътрудници на комунистическите тайни служби, се вписват в една и съща матрица. Част от тези хора са били искрено убедени в комунистическите идеи, други са били шантажирани със заплахи срещу професионалната им позиция или срещу семействата им, трети са подписвали декларацията за сътрудничество просто от лекомислие и без никакво намерение да сътрудничат, четвърти са били водени единствено от опортюнизъм и конформизъм, както и от искреното си убеждение, че няма лично да навредят никому. Много често тези мотиви са се преплитали и допълвали, а понякога престараващите се бюрократи от комунистически тайни служби са „доукрасявали" досиетата, за да симулират дейност и успехи.

Напълно възможно е и Юлия Кръстева донякъде да се вписва в същата матрица. Млада и амбициозна българка, която на 24-годишна възраст заминава със стипендия за Париж, където бързо се присъединява към (ляво-) интелектуалната сцена, омъжва за писателя Филип Солерс и скоро си спечелва авторитет с работата си по такива модерни направления като феминизма, психоанализата и постструктуралисткия дискурс. Как са се развили по-нататък събитията – можем само да предполагаме. Известни са обаче сходни случаи, в които обикновено се случва следното:

Един хубав ден на вратата на източноевропейския интелектуалец, „избягал" на запад, почуква симпатичен негов сънародник, който моли за разговор. В хода на този разговор се разбира, че гостът е представител на комунистическите служби и предлага на въпросния интелектуалец едно на пръв поглед съвсем безобидно сътрудничество: да уведомява службите за интелектуалните дискусии в приелата го западна демокрация. Някъде в разговора се промъкват и двусмислени заплахи срещу семейството на интелектуалеца, останало зад Желязната завеса, а също така идеологически обобщения за „общата борба на прогресивните сили по цял свят срещу капитализма и империализма". Накрая двамата се разделят с някакви смътни уговорки, които представителят на тайните служби интерпретира като съгласие за сътрудничество, а интелектуалецът-невъзвращенец – като неангажираща размяна на мисли. И дори когато после пише своите информации до „Центъра", той продължава да мисли, че не върши нищо лошо, не вреди никому, а просто разказва общоизвестни факти и по този начин опазва близките си от неприятности. Но след като се е прибрал у дома, неговият гостенин вече се води „водещ офицер", а досието на избягалия на запад интелектуалец постепенно се пълни с информации.

Архивите на забравят

Минават години, въпросният интелектуалец отдавна вече не пише информации до Центъра, а навярно дори е забравил за този епизод. Архивите обаче не забравят. И пак в един хубав ден досието излиза на бял свят, интелектуалецът е опозорен, приятели и съмишленици му обръщат гръб, а той самият вече не знае в кой свят живее… Един от най-добрите познавачи на лявата интелектуална сцена в Европа, британският историк Тони Джъд, много точно описва дилемата, в която попадат такива хора и техните добронамерени критици: „За нас са понятни изборите (а също и причините за тях), които хората са направили (…). Понятни са дори ако лично ние никога не бихме направили такъв избор и освен това добре знаем, че двайсет години по-късно много от тези хора ще съжаляват за решението си или ще го преизтълкуват в благоприятна светлина: греховете на младостта, принудата на обстоятелствата и т.н."

Тони Джъд, който през 1970-те и 1980-те се движи в едни и същи парижки интелектуални кръгове с Юлия Кръстева, вече не е между живите. И няма как да се включи в дискусията около оповестеното досие на голямата интелектуалка. То обаче още дълго ще занимава световната интелектуална общност.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    Евелина Йекер  - „В името на живота“

    Млада жена пише писма на психотерапевтката си д-р Дорман между сесиите, а после изведнъж изчезва безследно. 

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • НОРМА

    Правилата се спазват. Как университетът по музика във Виена избира преподаватели

    „Ако в един конкурс за диригент (преподавател) участват 70 кандидати, те първо биват оценени от трима души, които са външни за университета, например преподаватели в други университети“, казва Симеон Пиронков-младши.

     
  • ДИАГНОЗА

    Мирният руски атом

    И още един факт, съобщен от самия руски президент в едно от обръщенията му към нацията: 20 на сто от населението в Русия живее с по-малко от 5 долара на ден. Преведено на български по курса на деня, това означава да я караш с по-малко от 9 лева дневно.

     
 

„Казват, че блус певците винаги плачат в халба с бира. Но знаете ли какво? Аз не пия.“

Би Би Кинг, американски китарист, роден на 16 септември преди 94 години

Анкета

Трябва ли да има оставка по случая "Дарина Такова"?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Откриватели на звезда, наречена „добрина”

За първи път на български двама известни румънски драматурзи – Михаил Себастиани и Думитру Раду Попеску.

Патриотичните  уроци на Александър Йорданов

Авторът държи да го четат и познават и по-младите читатели – затова често така  задълбочено описва събития, които слабо се познават.

Носталгично за „На всеки километър“

Легендарният сериал навършва половин век. На 20 август 1969 г. е премиерата на първия епизод – „шлеповете”.