АЛЕКСАНДЪР АНДРЕЕВ, "ДОЙЧЕ ВЕЛЕ"

Световноизвестната френско-българска философка Юлия Кръстева опроверга пред агенция „Ройтерс" и пред френския седмичник „L'Ops" съобщението на българската „Комисия за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА", че през 1971 г. е била вербувана като „агент и секретен сътрудник" към Трето и Четвърто управление на Държавна сигурност под псевдонима „Сабина". „Това твърдение е не само смешно и невярно", пише Кръстева, „то уврежда моята чест и репутация, уврежда и цялото ми дело".

В отговор на запитване на „Дойче веле" говорителката на Комисията Екатерина Бончева потвърди информацията и каза: „Госпожа Кръстева има проблем не с нашата комисия, а с тогавашните тайни служби".

Матрицата

Каква е истината? По този въпрос в момента могат да се изкажат само предположения. Но редица други примери с видни интелектуалци от държави в съветския лагер, които след разпадането на Източния блок бяха огласени като бивши сътрудници на комунистическите тайни служби, се вписват в една и съща матрица. Част от тези хора са били искрено убедени в комунистическите идеи, други са били шантажирани със заплахи срещу професионалната им позиция или срещу семействата им, трети са подписвали декларацията за сътрудничество просто от лекомислие и без никакво намерение да сътрудничат, четвърти са били водени единствено от опортюнизъм и конформизъм, както и от искреното си убеждение, че няма лично да навредят никому. Много често тези мотиви са се преплитали и допълвали, а понякога престараващите се бюрократи от комунистически тайни служби са „доукрасявали" досиетата, за да симулират дейност и успехи.

Напълно възможно е и Юлия Кръстева донякъде да се вписва в същата матрица. Млада и амбициозна българка, която на 24-годишна възраст заминава със стипендия за Париж, където бързо се присъединява към (ляво-) интелектуалната сцена, омъжва за писателя Филип Солерс и скоро си спечелва авторитет с работата си по такива модерни направления като феминизма, психоанализата и постструктуралисткия дискурс. Как са се развили по-нататък събитията – можем само да предполагаме. Известни са обаче сходни случаи, в които обикновено се случва следното:

Един хубав ден на вратата на източноевропейския интелектуалец, „избягал" на запад, почуква симпатичен негов сънародник, който моли за разговор. В хода на този разговор се разбира, че гостът е представител на комунистическите служби и предлага на въпросния интелектуалец едно на пръв поглед съвсем безобидно сътрудничество: да уведомява службите за интелектуалните дискусии в приелата го западна демокрация. Някъде в разговора се промъкват и двусмислени заплахи срещу семейството на интелектуалеца, останало зад Желязната завеса, а също така идеологически обобщения за „общата борба на прогресивните сили по цял свят срещу капитализма и империализма". Накрая двамата се разделят с някакви смътни уговорки, които представителят на тайните служби интерпретира като съгласие за сътрудничество, а интелектуалецът-невъзвращенец – като неангажираща размяна на мисли. И дори когато после пише своите информации до „Центъра", той продължава да мисли, че не върши нищо лошо, не вреди никому, а просто разказва общоизвестни факти и по този начин опазва близките си от неприятности. Но след като се е прибрал у дома, неговият гостенин вече се води „водещ офицер", а досието на избягалия на запад интелектуалец постепенно се пълни с информации.

Архивите на забравят

Минават години, въпросният интелектуалец отдавна вече не пише информации до Центъра, а навярно дори е забравил за този епизод. Архивите обаче не забравят. И пак в един хубав ден досието излиза на бял свят, интелектуалецът е опозорен, приятели и съмишленици му обръщат гръб, а той самият вече не знае в кой свят живее… Един от най-добрите познавачи на лявата интелектуална сцена в Европа, британският историк Тони Джъд, много точно описва дилемата, в която попадат такива хора и техните добронамерени критици: „За нас са понятни изборите (а също и причините за тях), които хората са направили (…). Понятни са дори ако лично ние никога не бихме направили такъв избор и освен това добре знаем, че двайсет години по-късно много от тези хора ще съжаляват за решението си или ще го преизтълкуват в благоприятна светлина: греховете на младостта, принудата на обстоятелствата и т.н."

Тони Джъд, който през 1970-те и 1980-те се движи в едни и същи парижки интелектуални кръгове с Юлия Кръстева, вече не е между живите. И няма как да се включи в дискусията около оповестеното досие на голямата интелектуалка. То обаче още дълго ще занимава световната интелектуална общност.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАМЕТ

    Излезе впечатляваща книга за изкуството на Българското възраждане

    В средата на август издателския отдел на Института за изследване на изкуствата успя да публикува поредното си уникално книжно тяло с тегло почти 5 кг. Съдържанието на „Корпусът на стенописите от първата половина на ΧΙΧ век в България“ включва 52 стенописни паметника.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Четете всичко – боклуци, класици, и т.н. Вижте как те правят нещата. Както дърводелец, който работи като чирак, но изучава майстора. Четете! Ще го абсорбирате. Чак тогава започнете да пишете. Ако се справяте добре, ще го разберете. Ако не, изхвърлете материала през прозореца.”

Уилям Фокнър, американски писател, роден на 25 септември преди 121 години

Анкета

Редно ли е държавата да плати изложбата на депутата Вежди Рашидов?

Да, той е талантлив - 20.3%
Не, в конфликт на интереси е - 75.4%
Не мога да преценя - 0%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Нека шоуто продължи

Първият сезон на „Йелоустоун“ (2018)  приключи и е време за оценка и коментари. Причината за високия рейтинг и одобрението на сериала е свързан с две имена – на Кевин Костнър и Тейлър Шеридан.

„Решение за ликвидация“ е направен вещо, но и семпло

Без да е шедьовър, той доставя емоции и настроение и е доказателство за доброто здравословно състояние на съвременното руско кино.

Могъщата притегателна сила на „Сикарио“

Като добър професионалист Стефано Солима дори ни проверява киноманската памет.