ВЕЛИСЛАВ МИНЕКОВ, "ФЕЙСБУК"

Относно досието на Юлия Кръстева.

Комисията ни запознава с документи, в които няма конкретни материали за съпричастност от наблюдавания сътрудник. Липсват донесения и ясни доказателства за агентурно минало. Комисията публикува цялото досие – изключително явление, за втори път след досието „Гоце“. Комисията забравя да добави отказът на ДС (1971) за продължаваща работа с агента.

Какво означава това и какви ще бъдат щетите в желанието ни да понесем и узнаем трагедията на нашето близко минало.

Няма никога да разберем истината, отнасяща се до конкретния случай. Ще бъдем разделени в мнението си, ще бъдем разединени в желанието си да назовем перверзията на една диктатура. Ще забравим за ролята на уродливите офицери и техните чиновници застанали в раболепие пред чужди окупатори, посветени в сталинистки идеи и лагерно общество.

Кръстева ще осъди България и нейната нещастна комисия за досиета. ЕСПЧ ще потвърди това съдебно решение, без някой да попита за нашето мнение. Ние, данъкоплатците, ще заплатим щетите на потърпевшата. Но това е малката щета.

Ще последват съдебни жалби от всички оповестени с т.н. „картончета“ ченгета или попаднали случайно там. Комисията ще бъде унищожена от обектите на самата комисия. Комисията ще бъде разобличена в политическа игра спрямо силните за деня и деликатен слугинаж в името на собственото си оцеляване.

Правителство и парламент днес представляват фракции на бившата диктатура до 1989 г., определяща себе си с идеалът на невъзможната идеология на равенството достигнало трагедията на диктаторски абсолютизъм и ненавист към личността и просперитета.

В този парламент ще има единство за закриване на комисията и съответно унищожаването на документите изобличаващи нещастната ни история и днешна съдба. Ще получите декларация, че нацията не бива да бъде разединена, че лустрацията е закъсняла глупост…

Доносниците и техните господари се присмиват над вашия разум и безполезен интелект. Мълчите в ежедневното си нещастие и страх от господаря.

Заслужаваме съдбата си.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

„Има само една позиция за един артист. Той трябва да стои изправен.”

Дилън Томас, уелски поет и драматург, роден на 27 октомври преди 106 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

Да, защото те са елитът на обществото - 93.8%
Не, да се занимават само с изкуство - 0%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Тенет“ и Нолан

 

Филмът връща чистата емоция на публиката, предлага й качествено зрелище, а самият зрител се отблагодарява с това, че отново се насочва към салона.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.