ВЕЛИСЛАВ МИНЕКОВ, "ФЕЙСБУК"

Относно досието на Юлия Кръстева.

Комисията ни запознава с документи, в които няма конкретни материали за съпричастност от наблюдавания сътрудник. Липсват донесения и ясни доказателства за агентурно минало. Комисията публикува цялото досие – изключително явление, за втори път след досието „Гоце“. Комисията забравя да добави отказът на ДС (1971) за продължаваща работа с агента.

Какво означава това и какви ще бъдат щетите в желанието ни да понесем и узнаем трагедията на нашето близко минало.

Няма никога да разберем истината, отнасяща се до конкретния случай. Ще бъдем разделени в мнението си, ще бъдем разединени в желанието си да назовем перверзията на една диктатура. Ще забравим за ролята на уродливите офицери и техните чиновници застанали в раболепие пред чужди окупатори, посветени в сталинистки идеи и лагерно общество.

Кръстева ще осъди България и нейната нещастна комисия за досиета. ЕСПЧ ще потвърди това съдебно решение, без някой да попита за нашето мнение. Ние, данъкоплатците, ще заплатим щетите на потърпевшата. Но това е малката щета.

Ще последват съдебни жалби от всички оповестени с т.н. „картончета“ ченгета или попаднали случайно там. Комисията ще бъде унищожена от обектите на самата комисия. Комисията ще бъде разобличена в политическа игра спрямо силните за деня и деликатен слугинаж в името на собственото си оцеляване.

Правителство и парламент днес представляват фракции на бившата диктатура до 1989 г., определяща себе си с идеалът на невъзможната идеология на равенството достигнало трагедията на диктаторски абсолютизъм и ненавист към личността и просперитета.

В този парламент ще има единство за закриване на комисията и съответно унищожаването на документите изобличаващи нещастната ни история и днешна съдба. Ще получите декларация, че нацията не бива да бъде разединена, че лустрацията е закъсняла глупост…

Доносниците и техните господари се присмиват над вашия разум и безполезен интелект. Мълчите в ежедневното си нещастие и страх от господаря.

Заслужаваме съдбата си.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • БЕЛЕЗНИЦИ

    Седем години затвор за две страници текст

    В знак на солидарност с журналистката и редакторка в "Радио Свобода", обвинена в тероризъм, Светлана Прокопиева много руски медии днес препечатаха този текст.

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Който обича народа, трябва да го заведе на баня.”

Хайнрих Хайне, германски поет, роден на 13 декември преди 222 години

Анкета

Готови ли сте да направите нещо безвъзмездно за обществото?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Вечерта, в която "Музикферайн" заговори на български

Саша Гьотцел: "Концертът на Софийската филхармония под диригентството на Найден Тодоров беше фантастичен! Мога само да кажа: Браво! Браво! Браво! Не само София, но и цяла България трябва да се гордее, че има такъв филхармоничен оркестър."

Филип Димитров и неговата визия на българската християнска история

 

„Братя“ е приятно изживяване и празник на духа.

Да не забравяме, че и ние не сме учили или чели „Под игото” в оригинал

Понеже не идеите са важни, а общото патриотично послание, затова и езикът на Вазов става свещен и неприкосновен.