ВЕЛИСЛАВ МИНЕКОВ, "ФЕЙСБУК"

Относно досието на Юлия Кръстева.

Комисията ни запознава с документи, в които няма конкретни материали за съпричастност от наблюдавания сътрудник. Липсват донесения и ясни доказателства за агентурно минало. Комисията публикува цялото досие – изключително явление, за втори път след досието „Гоце“. Комисията забравя да добави отказът на ДС (1971) за продължаваща работа с агента.

Какво означава това и какви ще бъдат щетите в желанието ни да понесем и узнаем трагедията на нашето близко минало.

Няма никога да разберем истината, отнасяща се до конкретния случай. Ще бъдем разделени в мнението си, ще бъдем разединени в желанието си да назовем перверзията на една диктатура. Ще забравим за ролята на уродливите офицери и техните чиновници застанали в раболепие пред чужди окупатори, посветени в сталинистки идеи и лагерно общество.

Кръстева ще осъди България и нейната нещастна комисия за досиета. ЕСПЧ ще потвърди това съдебно решение, без някой да попита за нашето мнение. Ние, данъкоплатците, ще заплатим щетите на потърпевшата. Но това е малката щета.

Ще последват съдебни жалби от всички оповестени с т.н. „картончета“ ченгета или попаднали случайно там. Комисията ще бъде унищожена от обектите на самата комисия. Комисията ще бъде разобличена в политическа игра спрямо силните за деня и деликатен слугинаж в името на собственото си оцеляване.

Правителство и парламент днес представляват фракции на бившата диктатура до 1989 г., определяща себе си с идеалът на невъзможната идеология на равенството достигнало трагедията на диктаторски абсолютизъм и ненавист към личността и просперитета.

В този парламент ще има единство за закриване на комисията и съответно унищожаването на документите изобличаващи нещастната ни история и днешна съдба. Ще получите декларация, че нацията не бива да бъде разединена, че лустрацията е закъсняла глупост…

Доносниците и техните господари се присмиват над вашия разум и безполезен интелект. Мълчите в ежедневното си нещастие и страх от господаря.

Заслужаваме съдбата си.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Спомен за Лорънс Оливие

    Той не доживя падането на комунизма, но имаше нещо символично, че си замина с един разделен и противоборстващ свят, който предстоеше коренно да се промени и в който за дълго щяхме да се радваме на плодовете на демокрацията.

"Ако не можеш да живееш както искаш, няма смисъл да си жив."

Рейналдо Аренас, кубински писател, поет и драматург, роден на 16 юли преди 76 години

Анкета

Колко често подарявате книга?

За всеки празник - 59.1%
Много рядко - 27.3%
Не подарявам книги - 9.1%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

За добрия човек и историческата правда 

Прочетете книгата „Един много добър човек“, осмислете я и осъзнайте веднъж завинаги как трябва и не трябва да се пише за нашата история.

Ако искаме да сме почтени българи и европейци.

„Лора, Яворов и аз” – завръщането в диалога

С изключителна прецизност и уважение към отминалото време и най-вече към личността на Дора, Петър Величков събира и подрежда изгубените частици от един пъзел, който може би никога няма да бъде подреден напълно.

Бунтът на свободния или абсурдите на свободата

Книгата е диагноза и опит за лечение на болести, които се раждат единствено на границата между две епохи.