РУМЕН ЧЕРНЕВ, "СТЪРШЕЛ"

Това, българите, не обичаме богатите – все окото ни в паничката им. Ето и сега – откри г-н Васил Божков изложба с колекцията си в Националната художествена, или както и да й казват сега, докара истински професор да ни обясни какво виждаме, като гледаме, ние – мрънкаме.

Завиждаме, ще ви река, завиждаме, че някой може да си купи ритон от неизвестен извършител и да си го узакони по най-законен начин!

Вие защо не си купите? Ще ви кажа защо – защото не сте патриоти! Самият директор на Националния исторически музей ви го рече преди десетина години (той тогава още не беше съвсем професор, но всички го наричаха “професор Димитров”) – по-хубаво ли ще е, ако тия съкровища, национално културно наследство, изчезнат някъде по чужбините?

И умни хора седнаха, измислиха и написаха Закон за културното наследство, който да ги задържа тук, сред нас. Съкровищата, не извършителите.

Чудесен закон, малко недомислен само в едно отношение – във всички други е съвършен, особено след деветнайстото си изменение и допълнение за последните осем години! Винаги ми е оправяла настроението алинеята, според която “Културните ценности, правото на собственост върху които е придобито по реда на Закона за общинската собственост, са общинска собственост.” Какво ще кажете? Звънти, та дрънка!

Та мисълта ми беше – не е редно тоя закон да задължава всеки, намерил нещо, наричано от законодателите “вещ”, да търчи в седемдневен срок да го показва на най-близкия музей. Ами ако е наел багера да копа могилата за повече от седем дни? Кой ще му плати разноските? И – откъде-накъде – в музея? За колко обрани музеи сме чули само през последната година? А частните музеи никой бандюга не смее даже да си помисли да ги наобиколи. Частните музеи не държат на седемдневния срок. Частните музеи си плащат честно и почтено.

И пак стигаме до баналната констатация, че държавата не само че е лош собственик, но и зле си опазва не само ЧЕЗ-овете, ами и културното наследство. А пък да си плати за намереното – изобщо не я търси, в най-добрия случай ще почне да се оправдава с тричленката, оценила гривничката или статуйката. В по-лошия ще се прави, че не вярва, че сте ги открили, докато сте преравяли раклата на баба си.

Затова имам идея за юбилейно, двайсето изменение, допълнение и уточнение на Закона за културното наследство – след като частните музеи са на очевидно по-високо ниво от държавните, да се предложи на собствениците им да изкупят ако не всички, поне Националния исторически музей, с Панагюрското съкровище барабар. Като бонус – може и Рогозенското. Варненското – да си стои засега във Варна, и на него ще му дойде редът.

Един харч ще падне от гърба на държавата – и то голям! Ще отпадне и втори – за археологически разкопки. Има си хора, които и сега компетентно и методично разравят подозрителните хълмчета из Тракийското равно поле и околностите, пак ще разравят и ще си поемат всички разходи.

Ще отпадне и необходимостта да се плащат заплати на сума ти археолози, които нищо златно не откриват напоследък, а само забавят строителството на големите инфраструктурни обекти!

Дайте да оптимизираме системата най-после, всички се изтормозихме да разсъждаваме над тъпия закон кое от археологията било публична държавна собственост, кое – общинска, а кое – придобита чрез правна сделка и следователно – частна!

И да си преименуваме закона на Закон за опазване на частното национално културно наследство, та всичко да си дойде на място!

 

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Галин Стоев, режисьор: Живеем в мек вариант на "Коза ностра"

     

    "Ако продължи отглеждането на тази робска стратегия за оцеляване, може би след 100 години тази нация няма да съществува", коментира още Стоев.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • БЕЗПОДОБНИЯ

    „Масонската ложа и братството на Левски”

    Делото и животът  на Апостола на българската свободата винаги са будили интерес. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Всеки, който не е съгласен с мен, може да си вземе номер, да изчака реда си и да ми срита задника.“

Кристофър Хитчънс, английски литературен критик и политически журналист, роден на 13 април преди 72 години

Анкета

Гледате ли културни събития онлайн?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Антъни Хопкинс и Оливия Колмън правят „Бащата” неповторимо преживяване

 

Филмът  получи 6 номинации за „Оскар“, между които за главна мъжка и поддържаща женска роля.

"Борат 2" – феминистка приказка

 

 

Най-очевидният, но съвсем не единствен прочит е, че филмът е политическа сатира.

За опашката, кандидат-президента и вечната ни орис

 

 

Опашката“ (2021) е писан седем години. Замислен и реализиран е преди пандемията и звучи като дистопия.