РУМЕН ЧЕРНЕВ, "СТЪРШЕЛ"

Това, българите, не обичаме богатите – все окото ни в паничката им. Ето и сега – откри г-н Васил Божков изложба с колекцията си в Националната художествена, или както и да й казват сега, докара истински професор да ни обясни какво виждаме, като гледаме, ние – мрънкаме.

Завиждаме, ще ви река, завиждаме, че някой може да си купи ритон от неизвестен извършител и да си го узакони по най-законен начин!

Вие защо не си купите? Ще ви кажа защо – защото не сте патриоти! Самият директор на Националния исторически музей ви го рече преди десетина години (той тогава още не беше съвсем професор, но всички го наричаха “професор Димитров”) – по-хубаво ли ще е, ако тия съкровища, национално културно наследство, изчезнат някъде по чужбините?

И умни хора седнаха, измислиха и написаха Закон за културното наследство, който да ги задържа тук, сред нас. Съкровищата, не извършителите.

Чудесен закон, малко недомислен само в едно отношение – във всички други е съвършен, особено след деветнайстото си изменение и допълнение за последните осем години! Винаги ми е оправяла настроението алинеята, според която “Културните ценности, правото на собственост върху които е придобито по реда на Закона за общинската собственост, са общинска собственост.” Какво ще кажете? Звънти, та дрънка!

Та мисълта ми беше – не е редно тоя закон да задължава всеки, намерил нещо, наричано от законодателите “вещ”, да търчи в седемдневен срок да го показва на най-близкия музей. Ами ако е наел багера да копа могилата за повече от седем дни? Кой ще му плати разноските? И – откъде-накъде – в музея? За колко обрани музеи сме чули само през последната година? А частните музеи никой бандюга не смее даже да си помисли да ги наобиколи. Частните музеи не държат на седемдневния срок. Частните музеи си плащат честно и почтено.

И пак стигаме до баналната констатация, че държавата не само че е лош собственик, но и зле си опазва не само ЧЕЗ-овете, ами и културното наследство. А пък да си плати за намереното – изобщо не я търси, в най-добрия случай ще почне да се оправдава с тричленката, оценила гривничката или статуйката. В по-лошия ще се прави, че не вярва, че сте ги открили, докато сте преравяли раклата на баба си.

Затова имам идея за юбилейно, двайсето изменение, допълнение и уточнение на Закона за културното наследство – след като частните музеи са на очевидно по-високо ниво от държавните, да се предложи на собствениците им да изкупят ако не всички, поне Националния исторически музей, с Панагюрското съкровище барабар. Като бонус – може и Рогозенското. Варненското – да си стои засега във Варна, и на него ще му дойде редът.

Един харч ще падне от гърба на държавата – и то голям! Ще отпадне и втори – за археологически разкопки. Има си хора, които и сега компетентно и методично разравят подозрителните хълмчета из Тракийското равно поле и околностите, пак ще разравят и ще си поемат всички разходи.

Ще отпадне и необходимостта да се плащат заплати на сума ти археолози, които нищо златно не откриват напоследък, а само забавят строителството на големите инфраструктурни обекти!

Дайте да оптимизираме системата най-после, всички се изтормозихме да разсъждаваме над тъпия закон кое от археологията било публична държавна собственост, кое – общинска, а кое – придобита чрез правна сделка и следователно – частна!

И да си преименуваме закона на Закон за опазване на частното национално културно наследство, та всичко да си дойде на място!

 

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    Евелина Йекер  - „В името на живота“

    Млада жена пише писма на психотерапевтката си д-р Дорман между сесиите, а после изведнъж изчезва безследно. 

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Спомен за Лорънс Оливие

    Той не доживя падането на комунизма, но имаше нещо символично, че си замина с един разделен и противоборстващ свят, който предстоеше коренно да се промени и в който за дълго щяхме да се радваме на плодовете на демокрацията.

"Не забравяй, че най-важните срещи на човека са срещите с децата му. Обръщай им повече внимание – ние никога не можем да знаем кого ще срещнем в детето си!"

Януш Корчак, педагог, роден на 22 юли преди 141 години

Анкета

Кой е отговорен за счупените плочки на Ларгото?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

За добрия човек и историческата правда 

Прочетете книгата „Един много добър човек“, осмислете я и осъзнайте веднъж завинаги как трябва и не трябва да се пише за нашата история.

Ако искаме да сме почтени българи и европейци.

„Лора, Яворов и аз” – завръщането в диалога

С изключителна прецизност и уважение към отминалото време и най-вече към личността на Дора, Петър Величков събира и подрежда изгубените частици от един пъзел, който може би никога няма да бъде подреден напълно.

Бунтът на свободния или абсурдите на свободата

Книгата е диагноза и опит за лечение на болести, които се раждат единствено на границата между две епохи.