Светослав Терзиев, д-р по журналистика, "СЕГА"

В бляскавата церемония в Будапеща на тазгодишните Европейски преснагради България блестеше миналата седмица с отсъствието си. Сред 807-те кандидати от 47 държави нито една българска публикация не се приближи до номинация за престижното отличие. И как да се приближи, като в "ерата на Пеевски" българските медии се отдалечават с бясно темпо от качествената журналистика?

Откакто наградата бе учредена през 2013 г. от базирана в Холандия фондация,

само две български имена са стигали до финала на състезанието:

Георги Готев за иновативност през 2013 г., но в чуждестранна медия (базираното в Брюксел електронно издание Юрактив), и Светослав Терзиев през 2015 г. за коментар във вестник "Сега". Показателно е, че номинираният коментар на "Сега" под заглавие "Брюксел за България: Не е цирк, а менажерия" предизвика интерес, защото въз основа на първия (и единствен засега) антикорупционен доклад на Еврокомисията освети през февруари 2014 г. връзката между империята на Пеевски (в тандем с майка му Ирена Кръстева) и боса на фалиралата по-късно Корпоративна търговска банка - Цветан Василев. Към този момент симбиозата Пеевски-Василев се смяташе едва ли не държавна тайна, а и до днес медийният император отказва да признае в коя банка е хвърлен пъпът му.

Изборът на Будапеща за раздаване на наградите за 2018 г. бе обяснен съвсем ясно - "да се даде подкрепа на унгарските журналисти и на всеки в тази държава, който се бори за правото на свободно слово". Организаторите добавиха, че Унгария се готви за общи избори на 8 април, "в които премиерът Виктор Орбан отправя предизвикателство срещу независимия печат". Затова дадоха водещата дума на унгарския журналист, писател, университетски професор и защитник на човешки права Миклош Харащи, предложил като депутат през 90-те години първите законодателни текстове за свобода на печата в следкомунистическа Унгария. В неговото слово

 всичко казано за Унгария можеше да се замени с думата "България":

 "Тази престижна награда, изразяваща почит към качествената журналистика, има голямо значение за страна, която вече е отишла отвъд пределите на разпространението на политически мотивирани фалшиви новини. Ние сме доминирани от фалшиви медии, подкрепяни от правителството чрез парите на данъкоплатците. Накратко, добре дошли в новата държава на пропагандата в Европа, представляваща квазидемократичен и квазипазарен камуфлаж", каза унгарският публицист и продължи: "Споделяме вашето възмущение от най-нелепата фалшива новина, чрез която популистки политици клеветят отговорни журналисти, а именно, че разпространяват фалшиви новини. Порядъчните медии се превърнаха във врагове, защото не са фалшиви. За да се стигне до това положение, трябваше да има фалшива демокрация, фалшив пазар и фалшив конституционализъм". По-нататък той изброи познатите и в България похвати на унгарските власти за превземане на медиите:

Приемане на медиен закон за регулиране и лицензиране на всички медии през непрозрачен Медиен съвет от 5 души, определени от управляващата партия (в България периодично се предлагат идеи за медиен закон и обща регулация, като целта е да се ударят печатните и онлайн изданията, които не подлежат на лицензиране);

Деформиране на медийния пазар чрез насочване на пари на данъкоплатците към избрани олигарси (в България се откроява един такъв) със задачата да купуват независими медии и да ги превърнат в глашатаи на правителството;

Назначаване на приближени до премиера лица за собственици на печатни издания (в България удобни на властта хора внезапно се оказаха фиктивни милионери, способни да се представят не само за собственици, но и да претендират, че сами издържат вестници);

Насочване на почти всичката държавна реклама към проправителствени олигарси (у нас е един, но с подгласници от групата на фиктивните собственици);

Закриване на издания, които правят разследваща журналистика, под предлог че са нерентабилни (например "Непсабадшаг");

Превръщане на обществените радио и телевизия и държавната агенция в отдели на правителството.

Раздаването на Европейските преснагради стана в навечерието на 15 март, който е национален празник в Унгария и се отбелязва като Ден на революцията и борбата за свобода от 1848 г. По този повод домакинът на церемонията Ищван Рев, който е директор на архивите на Вера и Доналд Блинкен, свидетелстващи за унгарската съпротива срещу тоталитарния режим, направи връзка със събитията преди 170 години: "По време на революцията от 1848 година едно от главните искания бе да се отмени цензурата над печата и да се освободят журналистите от затворите. Затова годишнината е и празник на свободата на словото в Унгария". Той се оплака, че правителството на Орбан иска да закрие този център на националната памет, защото дава терен на събития, които осъждат посегателствата над свобода на словото.

Съзнавайки, че проблемите в Унгария не са единствени в Европа, организаторите бяха поканили на дискусия преди церемонията журналисти, освен от Унгария, също от Полша, България и Турция да разкажат за медийните неволи и притеснения в своите страни. Заглавието на срещата бе директно:

 "Перспективи и изпитания за журналистите в европейски страни с ограничена свобода на печата"

 Много интересно бе позиционирането на България в тази група, защото според световната класация на организацията "Репортери без граници" тя се намира по средата (109-о място), между Полша (54-то място) и Турция (155-о място). Полските журналисти от "Газета виборча" Борока Паражка и Бартош Велински разказаха за всекидневния натиск на управляващите популисти от партията "Право и справедливост" на Ярослав Качински върху свиващия се свободен печат, който смятат за "враг номер едно". Турската журналистка от сайта "Черно море" Зейнеб Шентек каза, че диктатурата на президента Реджеп Ердоган поставя под въпрос не само оцеляването на свободното слово, но и физическото оцеляване на журналистите. Боряна Джамбазова от международната мрежа за насърчаване на качествената журналистика "Прес старт" разказа за усилията на нейната организация да набира помощи за журналисти в различни държави, но пропусна България. За компенсация на пропуска пратеник на "Сега" отправи въпрос към присъстващите представители на елитни европейски медии: "Можем ли да разчитаме на вашата професионалната солидарност, преди да видим края на качествената журналистика в България?" Той предложи на тяхното внимание издадената през януари "Бяла книга за свободата на медиите в България". Оказа се, че някои от тях вече я бяха чели в интернет и имаха представа за българския медиен пейзаж. Те посрещнаха с интерес идеята следващата или някоя друга церемония на Европейските преснагради да бъде в България като подкрепа за трудно оцеляващата независима журналистика.

 

ПО 10 000 ЕВРО ЗА НАГРАДЕНИТЕ

- За отличаващ се репортаж: Наградата получи Майкъл Обърт за "Ловецът на хора", публикуван в "Зюддойче цайтунг магазин", който разказва как самозвани "спасители" в Средиземно море правят услуга на ЕС да разубеждават чрез тормоз край бреговете на Либия мигранти да пътуват към Европа. Авторът е бил ранен, а Брюксел си затваря очите за човешките страдания.

- За иновация: Наградата получи "Местно бюро" - петима автори от проект на 450 журналисти от местни издания във Великобритания, които работят в мрежа за разследващи публикации по повод предсрочните избори на 8 юни 2017 г., когато Тереза Мей едва запази премиерския си пост.

- За разследваща журналистика: Наградата получиха журналистките Стефан Орел и Стефан Фокар, публикували в "Монд" разследването си за "Досиетата Монсанто". Те разказват как американската корпорация "Монсанто" оркестрира черна пиар кампания да дискредитира Международната агенция за изследвания на рака, за да спаси своя хербицид глифозат, който е потенциален канцероген.

- За мнение (коментар): Наградата печели Драган Бурсач от Босна и Херцеговина за "Третият разстрел на момчето Петър от Конич", публикуван в сайта на "Ал Джазира Балкани" - международна телевизия с клон в Сараево. Той описва как 7-годишно сръбско дете е било водено през юли 1992 г. два пъти на разстрел - първия път с цялото му семейство, когато оцелява под труповете на родителите си и по-малкия си брат, и втория път, когато отива да разкаже на властите престъплението и бива убито, за да не излезе наяве истината за босненските зверства срещу сръбското население. Третият разстрел е прикриването и досега на етническото прочистване на сърби в Босна.

- Специална награда: Присъдена бе на Ида Есперсен за "Това престъпление се нуждае само от бедност, интернет и купувач от разстояние". Датският вестник "Юландс постен" публикува необичайно разследване, което разкри как 70-годишен датчанин поръчвал сексуални престъпления срещу 346 деца, които никога не е срещал, в страна, която никога не е посещавал. Той плащал за сексуални посегателства над филипински деца през 2011-2016 г., които му били показвани по интернет.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • IN MEMORIAM

    Кристиан Таков - "Времето е особено"

    Думи на доц. Кристиан Таков - преподавател по право в Софийския университет, автор на книги, защитник на правото, към абсолвенти юристи. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ОТКЪС

    Юлия Кръстева - „Пътувам себе си“

    „Книгата се пише от двама. Тя ме впечатлява и това я забавлява, аз връщам теоретичката към нейните преживявания, емоции, тя играе играта, или пък не, продължаваме нататък“, разказва съавторът на книгата Самюел Док.

     
  • ПОРТРЕТ

    Памет за Богомил Симеонов

    Той бе Еньо, Жельо, Ивайло, Хищникът, крал Андрей, генерал Бергонцони, жрецът на хан Аспарух…

     

„Дирижирането не е само четене на партитури, а и натрупване, поддържане на традиция в музикалния живот. Това е дълъг, труден процес .“

Емил Табаков, български диригент, роден на 21 август преди 71 години

Анкета

Редно ли е държавата да плати изложбата на депутата Вежди Рашидов?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Могъщата притегателна сила на „Сикарио“

Като добър професионалист Стефано Солима дори ни проверява киноманската памет.

Том Круз - отличник в MI-6

"Мисията невъзможна: Разпад" е образцов екшън.

Сибирска клопка за Киану Рийвс

Ако творбата  куца на сценарно ниво е повече от ясно, че няма как да се превърне в постижение или празник за зрителя.