ХРИСТО ХРИСТОВ, desebg.com

Великобритания предприе на 14 март най-сериозните действия за прекъсване на отношенията си с Русия от десетилетия насам като ответен отговор на отравянето с нервнопаралитично вещество на 66-годишния бивш руски военен разузнавач Сергей Скрипал и 33-годишната му дъщеря преди 10 дни в градчето Солсбъри.

Мерките бяха обявени лично от британския премиер Тереза Мей в парламента, след като британското разследване установи, че срещу бившият полковник от Главно разузнавателно управление (ГРУ, военното разузнаване, б. а.) на въоръжените сили на Русия е направен опит да бъде умъртвен с нервно-паралитично вещество „Новичок”, което е разработено тайно от бившия СССР в края на Студената война и днес би могло да се използва единствено от Русия.

Санкциите срещу Кремъл

Изгонване до една седмица на 23 руски дипломати от Великобритания (най-голямото от 30 години насам), временно замразяване на  всички официални контакти на високо политическо равнище, въвеждане на засилени митнически проверки на руски самолети и товари във Великобритания, замразяване на руски държавни активи в страната, ако се установи, че са заплаха за сигурността на Обединеното кралство, увеличаване на санкциите срещу Москва в отговор на нарушаване на човешки права са част от обявените санкции в отговор на атаката.

В своята реч Тереза Мей неколкократно спомена случая с Александър Литвиненко – бившият руски полковник от Федералната службата за сигурност, който беше отровен през ноември 2006 г. в центъра на Лондон с рядък радиоактивен изотоп (полоний 210). Медиите на Острова също го припомниха и някои от тях направиха паралел на случилото се сега и преди 12 години.

Случаят с ликвидирането на Георги Марков

Преди тези два случая обаче има друг – убийството на българския писател и британски журналист от Би Би Си Георги Марков.

На 7 септември 1978 г. (рождения ден на генералния секретар на БКП Тодор Живков, смята се, че това е подаръкът на ДС за него) той е атакуван на моста „Ватерло” от непознат мъж, при което в дясното му бедро е вкарана миниатюрна сачма (1,3 мм), изработена от платина и иридий, с два канала в нея, съдържащи рядката и бързо действаща отрова рицин, която не оставя следи в човешкия организъм. Марков издъхва 4 дни по-късно в лондонска болница, без да може да бъде спасен, защото лекарите не откриват отровата в организма му, за да създадат антидот.

Мотивът за ликвидирането на писателя са персоналните му критики срещу отмъстителния комунистически лидер Тодор Живков във време, когато в България това е табу. Нещо повече критиките са публични – 11 предавания от „Задочни репортажи за България”, излъчени от есента на 1977 г. до началото на 1978 г. по радио „Свободна Европа”, в които писателя описва няколкото си срещи с Живков, анализира го като най-верния ръководител от Източния блок на Москва, а също така го посочва като главния отговорен за развращаването и принизяването на българската култура.

Ликвидирането на Георги Марков е постигнато, но не и замисълът насилствената му смърт да изглежда естествена. При аутопсията в бедрото му е открита миниатюрната сачма и както казва Руфъс Кромптън, патологът, извършил аутопсията, този артефакт (сачмата) е незаобиколно доказателство, че смъртта е насилствена.

След падането на Берлинската стена и съветския блок бившият началник на управление „К” (контраразузнаване) в Първо главно управление на КГБ ген. Олег Калугин публично заяви, че убийството на Георги Марков е извършено по искане на Тодор Живков с техническа подкрепа на КГБ (отровата и уред за изстрелването ѝ), дори доброволно даде показания пред българското следствие за това.

Впоследствие в архивите на Държавна сигурност бяха открити преки доказателства, че още в началото на 70-те години, след подписването през 1972 г. първото по рода си споразумение за сътрудничество между КГБ и МВР-ДС съветското разузнаване е споделило с по-малкия си „брат” своя опит за неутрализиране на неудобни лица, включително и техническия си арсенал – бързо действащи отрови и уреди за тяхното изстрелване (виж по-подробно книгата ми „Двойният живот на агент „ПИКАДИЛИ”, 2008 г.).

Също така от архивите на ДС беше установено, че Георги Марков е воден като персонален идеологически противник на режима на БКП начело с Живков, чиито  „Задочни репортажи за България”, излъчвани в периода 1975-1978 г. по радио „Свободна Европа” са най-значителната антикомунистическа и антисъветска дейност, провеждана от представител на българската политическа емиграция в чужбина (виж повече книгата ми „Убийсте Скитник”, 2005 г. – ТУК).

През 1993 г. „демократична” България официално отказа да предаде досието на заподозрения по случая агент на Държавна сигурност „ПИКАДИЛИ” (италианецът с датски паспорт Франческо Гулино) и така блокира международното разследване за политическото убийство на Георги Марков, извършено съвместно от ДС и КГБ.

Великобритания неколкократно е поставяла въпроса за съдействие от българската страна след 1989 г., но е получавала само обещания, включително и в лицето на президентите Желю Желев и Петър Стоянов, които и към днешна дата са неизпълнени.

Общото между трите случаи – Марков, Литвиненко и Скрипал

Общото между трите случаи е, че срещу мишените е използвано редки видове отровни вещества.

В случая с Марков – рицин, при Литвиненко полоний 210, а при Скрипал и дъщеря му - нервно-паралитичeн газ, създаден тайно в лабораториите на съветските тайни служби в края на Студената война.

Според един от химиците, които са работили по създаването му „Новичок”, е десет пъти по-мощен от известния като най-силния сред химическите бойни отровни вещества Ви Екс (VX, с него бе отровен Ким Чен-нам, полубрата на севернокорейския лидер Ким Чен-ум, на летището в Куола Лумпур през февруари 2017 г.), превъзхождащ стократно смъртоносния газ за масово поразяване зарин (използван миналата есен в Сирия, б.а.).

Пак по думите на химика Вил Мирзаянов „Новичок” поразява нервната система, блокира дишането и предизвиква невъобразима болка и е непълно нелечим.

Интересното е, че в началото на 90-те години Русия продължава да крие тайната програма за създаването му в момент, в който страните в света започват да се присъединяват към Конвенцията за забрана на химическите оръжия.

По-големи прилики съществуват между физическото ликвидиране на Литвиненко и това на Марков:

И двамата са дисиденти, потърсили политическо убежище във Великобритания, след като влизат в конфликт с режимите в родините си – НРБ и Русия;

И двамата си позволяват да отправят персонални критики към ръководителите на НРБ и Русия (Живков и Путин), когато в страните им цензурата не позволява това;

И в двата случая Русия отказва сътрудничество на Великобритания.

Разликите със Скрипал

За разлика от Марков и Литвиненко Сергей Скрипал не е дисидент. Бившият полковник от ГРУ е обвинен в шпионаж в полза на британското разузнаване и е осъден през 2006 г. в Русия на 13 години затвор. През 2010 г. е разменен за руски агент и получава убежище във Великобритания.

Тези обстоятелства са важни, защото след официалната размяна на него не му се е налагало да е със сменена самоличност и външност, нито да е част от системата за защита на свидетели във Великобритания за разлика от други бивши руски разузнавачи.

Мотивите

Съмненията на Великобритания са, че в покушението срещу Скрипал и дъщеря му е замесена Русия на държавно ниво, тъй като Москва не даде отговор как отровното вещество, с което само тя разполага, се е озовало на Острова.

Официално министърът на външните работи на Русия Сергей Лавров заяви, че те нямат мотиви за ликвидирането на бившия военен разузнавач.

Действително Скрипал не е критик на управлението на Путин, както това е факт при Литвиненко, а преди 40 години при Марков – на Живков. Когато става въпрос за мотиви случаят със Скипал следва да бъде разгледан в контекста на руската агресия и заплаха. Мотивът при него едва ли е лично отмъщение към предател, а по-скоро атаката срещу него има политически и психологически послания. Те се изразяват във всяването на страх в една напрегната обстановка на ескалация на напрежението и заплахите от Москва, както и все по-голямата изолация на режима на Путин.

Атаката срещу Скрипал е демонстрация на брутална сила, но както е при анексирането на Крим или войната в Сирия – тя е послание към нормалните западни общества, в случая към британското, че подобни политики на Русия нямат граници и никой не може да ги спре. Че западните общества и правителства са безпомощни в случай, че подобни войни вещества се приложат не срещу единици, а цели групи от обществото.

Мигновената реакция на Лондон

Затова е реакцията на британското правителство е толкова бърза и съдържа политически санкции. Това не може да се каже нито при случая с убийството на Марков, нито в случая с Литвиненко. При последния Великобритания започва разследване една през 2014 г. (тогава Тереза Мей е министър на вътрешните работи и много добре е запозната със случая Литвиненко).

Показателно за предприетите рестриктивни политически действия срещу режима на Путин от страна на Лондон е, че Великобритания неочаквано бързо получи подкрепата на страни като САЩ и Германия. Тази коалиция ще продължи да се увеличава и няма как това да не се отрази на и без това изолирания Путин.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ОТКЪС

    Андрей Соколов - „За нашия дом"

    Книгата носи в себе си и предлага на вниманието на читателите важни факти, имена на хора, снабдена е със справочен апарат, който би бил полезен на всеки интересуващ се от историята на Шумен и България през отминалото 20-то столетие. 

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Щедрият талант на Сергей Безруков

    Бил член на путиновата партия „Единна Русия“, от която се самоотстранява след година, тъй като eдин артист цени повече своята творческа свобода.

„Цената, която плащаме за парите, често пъти е свободата.“

Робърт Луис Стивънсън, шотландски писател и композитор, роден на 13 ноември преди 168 години

Анкета

Липсва ли ви гражданската позиция на хората на изкуството?

Не, те са творци. - 7.1%
Да, те са истинският елит на обществото - 92.9%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Нова среща с хумора на братя Мормареви

„Еврейски вицове“ е една миниенциклопедия на еврейския дух, на усета на този народ да се шегува и иронизира дори в най-трагични мигове от съществуването му.

"Валутният риск в икономиката" (ревю)

Съществени моменти в монографията са анализираните валутен риск и валутна система в България от 1878 г. досега, както и практико–приложните измерения на валутния риск.

Късното признание на Орсън Уелс

„От другата страна на вятъра“ е не само присмех към лудостта на целулоидния свят, а  по-скоро равносметка на един изминат и пълен с провали и амбиции творчески път, в чието начало се откроява с елмазен блясък шедьовъра „Гражданинът Кейн“(1941), а в края е изкусителния експеримент „Ф като фалшификация“(1975).