АНИТА ДИМИТРОВА, "СЕГА"

Юбилейните 90-и "Оскари" бяха чудесен пример, че наградите са излезли от бурната си младост и залагат на сигурното, донякъде им липсва вдъхновение (но не и известна конюнктурност), а церемониите биват даже леко скучни. 2018 г. продължава тенденцията сред призьорите да липсва ярък фаворит, който да "обере" златните статуетки. Макар че имаше цели 13 номинации, "Формата на водата" осребри само четири от тях, а доста от останалите претенденти си тръгнаха с 2-3 награди. 

Така беше и през 2017-а, когато посредственият "Лунна светлина" измъкна главния приз от "Ла ла ленд", който се състезаваше в рекордни 14 категории, но го наградиха в едва шест, като по-важните сред тях бяха само режисура и главна женска роля. Също и през 2016-а, когато чудесният "Спотлайт" бе избран за най-добър филм, но спечели само още една статуетка, "Завръщането" остана с три (включително дългоочакваната мъжка роля на Ди Каприо), а с максимален брой за сезона - шест, бе "Лудият Макс"; но всички те бяха за визуално-технически постижения и никой не го взе насериозно като победител.

И в други отношения 90-ите "Оскари" повтаряха вече видяно. Водещ отново бе Джими Кимъл, който след миналогодишния гаф с плика за най-добър филм предупреди тези, които чуят имената си, да не бързат да скачат от мястото си като изпълнителни ученици. Впрочем най-важната награда за вечерта отново обявиха ветераните Фей Дънауей и Уорън Бийти, които объркаха "Ла ла ленд" и "Лунна светлина" преди година. Този път грешка нямаше, но шеги на техен гръб в социалните мрежи - да. 

"Формата на водата" спечели това отличие на финала на церемонията, изпреварвайки реалистичния шедьовър "Три билборда извън града" и военния епос "Дюнкерк": в доказателство, че Холивуд предпочита формата пред съдържанието, визуалното пред идейното. "Приказка за чудовище във вана" е нещо, с което фабриката за мечти от целулоид може да се идентифицира още от самото начало на историята си преди повече от век.

53-годишният Гийермо дел Торо стана поредният мексиканец (след Алфонсо Куарон, 2014, и Алехандро Иняриту, 2016), спечелил "Оскар" за най-добър режисьор. В тази категория номинациите бяха политкоректен миш-маш, от който липсваха Мартин Макдона, Спилбърг и Ридли Скот, та нищо не ме учудва. Другите две статуетки на "Формата на водата" са за сценография и за музика на Александър Деспла.

Поне в актьорските категории, слава богу, нямаше изненади или компромиси. Франсис Макдорманд взе втория си "Оскар" за главна женска роля с вдъхновеното изпълнение в "Три билборда извън града", а Сам Рокуел заслужено бе награден за поддържаща мъжка в същия филм - за блестящото си превъплъщение в глупаво и расистко ченге - мамино синче, което преживява катарзис. Алисън Джени също заслужено бе наградена за второстепенна женска роля в "Аз, Тоня". Ветеранът Гари Олдман се увенча с първата си академична награда за ролята на Уинстън Чърчил в "Най-мрачният час". Филмът бе отличен и за грима, с който японският майстор Казухиро Цуджи направи актьора неузнаваем. Посветеният на същия исторически момент "Дюнкерк" получи три заслужени награди - за монтаж, звук и звуков монтаж. Вместо графични изображения на батални сцени и кървища Кристофър Нолан избира именно звука като основно изразно средство в своя разказ за Втората световна война, но за съжаление филмът му не се добра до приз в по-престижни категории.

Сценарните категории платиха дан на неизбежната конюнктурност в наградите "Оскар". 90-годишният Джеймс Айвъри взе статуетката за адаптиран сценарий с любовната гей история "Призови ме с твоето име", а хорърът за расова дискриминация "Бягай!" получи тази за оригинален в лицето на 61 г. по-младия дебютант Джордан Пийл. В тази група попада и лауреатът за чуждоезичен филм. В конкуренцията на "Квадратът" ("Златна палма"), "За тялото и душата" ("Златна мечка") и "Нелюбов", изненадващо или не, беше избран чилийският "Фантастична жена", разказващ историята на транссексуална певица.

В категорията за анимация без конкуренция бе претендентът на "Пиксар" "Тайната на Коко", който взе и "Оскар" за най-добра песен към филм. 

Първата си презаслужена награда след 13 безплодни номинации получи и доайенът в операторската работа Роджър Дийкинс - за "Блейд рънър 2049". Академията отсъди, че филмът на Ридли Скот има и най-добрите визуални ефекти на годината.

Ветераните доминираха и на сцената и червения килим. 80-годишната Джейн Фонда блесна с фигура и осанка, а Рита Морено нахлузи тоалета си от 1962 г. (когато печели "Оскар" за поддържаща роля в "Уестсайдска история"), за да покаже, че и днес не е за изхвърляне.

След "Златните глобуси" и наградите БАФТА, облечени в черно, този път посланията #metoo бяха доста по-приглушени, не преобладаваха и иронични стрели по Доналд Тръмп ("Три билборда извън града" казва за неговите гласоподаватели повече, отколкото някое конферансие може). Академията предпочете да се обърне към спомените от миналото си, отколкото към злободневните теми на деня, а актрисите - да надянат обичайните ярки и фрапантни рокли за участие в годишния панаир на суетата. В него се включи и министър Николина Ангелкова, която позира с някои от звездите, гостували у нас за снимки в "Ню Бояна" - Салма Хайек, Ейдриън Броуди, Силвестър Сталоун и др.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • IN MEMORIAM

    Кристиан Таков - "Времето е особено"

    Думи на доц. Кристиан Таков - преподавател по право в Софийския университет, автор на книги, защитник на правото, към абсолвенти юристи. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ОТКЪС

    Юлия Кръстева - „Пътувам себе си“

    „Книгата се пише от двама. Тя ме впечатлява и това я забавлява, аз връщам теоретичката към нейните преживявания, емоции, тя играе играта, или пък не, продължаваме нататък“, разказва съавторът на книгата Самюел Док.

     
  • ПОРТРЕТ

    Памет за Богомил Симеонов

    Той бе Еньо, Жельо, Ивайло, Хищникът, крал Андрей, генерал Бергонцони, жрецът на хан Аспарух…

     

„Дирижирането не е само четене на партитури, а и натрупване, поддържане на традиция в музикалния живот. Това е дълъг, труден процес .“

Емил Табаков, български диригент, роден на 21 август преди 71 години

Анкета

Редно ли е държавата да плати изложбата на депутата Вежди Рашидов?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Могъщата притегателна сила на „Сикарио“

Като добър професионалист Стефано Солима дори ни проверява киноманската памет.

Том Круз - отличник в MI-6

"Мисията невъзможна: Разпад" е образцов екшън.

Сибирска клопка за Киану Рийвс

Ако творбата  куца на сценарно ниво е повече от ясно, че няма как да се превърне в постижение или празник за зрителя.