АНИТА ДИМИТРОВА, "СЕГА"

Юбилейните 90-и "Оскари" бяха чудесен пример, че наградите са излезли от бурната си младост и залагат на сигурното, донякъде им липсва вдъхновение (но не и известна конюнктурност), а церемониите биват даже леко скучни. 2018 г. продължава тенденцията сред призьорите да липсва ярък фаворит, който да "обере" златните статуетки. Макар че имаше цели 13 номинации, "Формата на водата" осребри само четири от тях, а доста от останалите претенденти си тръгнаха с 2-3 награди. 

Така беше и през 2017-а, когато посредственият "Лунна светлина" измъкна главния приз от "Ла ла ленд", който се състезаваше в рекордни 14 категории, но го наградиха в едва шест, като по-важните сред тях бяха само режисура и главна женска роля. Също и през 2016-а, когато чудесният "Спотлайт" бе избран за най-добър филм, но спечели само още една статуетка, "Завръщането" остана с три (включително дългоочакваната мъжка роля на Ди Каприо), а с максимален брой за сезона - шест, бе "Лудият Макс"; но всички те бяха за визуално-технически постижения и никой не го взе насериозно като победител.

И в други отношения 90-ите "Оскари" повтаряха вече видяно. Водещ отново бе Джими Кимъл, който след миналогодишния гаф с плика за най-добър филм предупреди тези, които чуят имената си, да не бързат да скачат от мястото си като изпълнителни ученици. Впрочем най-важната награда за вечерта отново обявиха ветераните Фей Дънауей и Уорън Бийти, които объркаха "Ла ла ленд" и "Лунна светлина" преди година. Този път грешка нямаше, но шеги на техен гръб в социалните мрежи - да. 

"Формата на водата" спечели това отличие на финала на церемонията, изпреварвайки реалистичния шедьовър "Три билборда извън града" и военния епос "Дюнкерк": в доказателство, че Холивуд предпочита формата пред съдържанието, визуалното пред идейното. "Приказка за чудовище във вана" е нещо, с което фабриката за мечти от целулоид може да се идентифицира още от самото начало на историята си преди повече от век.

53-годишният Гийермо дел Торо стана поредният мексиканец (след Алфонсо Куарон, 2014, и Алехандро Иняриту, 2016), спечелил "Оскар" за най-добър режисьор. В тази категория номинациите бяха политкоректен миш-маш, от който липсваха Мартин Макдона, Спилбърг и Ридли Скот, та нищо не ме учудва. Другите две статуетки на "Формата на водата" са за сценография и за музика на Александър Деспла.

Поне в актьорските категории, слава богу, нямаше изненади или компромиси. Франсис Макдорманд взе втория си "Оскар" за главна женска роля с вдъхновеното изпълнение в "Три билборда извън града", а Сам Рокуел заслужено бе награден за поддържаща мъжка в същия филм - за блестящото си превъплъщение в глупаво и расистко ченге - мамино синче, което преживява катарзис. Алисън Джени също заслужено бе наградена за второстепенна женска роля в "Аз, Тоня". Ветеранът Гари Олдман се увенча с първата си академична награда за ролята на Уинстън Чърчил в "Най-мрачният час". Филмът бе отличен и за грима, с който японският майстор Казухиро Цуджи направи актьора неузнаваем. Посветеният на същия исторически момент "Дюнкерк" получи три заслужени награди - за монтаж, звук и звуков монтаж. Вместо графични изображения на батални сцени и кървища Кристофър Нолан избира именно звука като основно изразно средство в своя разказ за Втората световна война, но за съжаление филмът му не се добра до приз в по-престижни категории.

Сценарните категории платиха дан на неизбежната конюнктурност в наградите "Оскар". 90-годишният Джеймс Айвъри взе статуетката за адаптиран сценарий с любовната гей история "Призови ме с твоето име", а хорърът за расова дискриминация "Бягай!" получи тази за оригинален в лицето на 61 г. по-младия дебютант Джордан Пийл. В тази група попада и лауреатът за чуждоезичен филм. В конкуренцията на "Квадратът" ("Златна палма"), "За тялото и душата" ("Златна мечка") и "Нелюбов", изненадващо или не, беше избран чилийският "Фантастична жена", разказващ историята на транссексуална певица.

В категорията за анимация без конкуренция бе претендентът на "Пиксар" "Тайната на Коко", който взе и "Оскар" за най-добра песен към филм. 

Първата си презаслужена награда след 13 безплодни номинации получи и доайенът в операторската работа Роджър Дийкинс - за "Блейд рънър 2049". Академията отсъди, че филмът на Ридли Скот има и най-добрите визуални ефекти на годината.

Ветераните доминираха и на сцената и червения килим. 80-годишната Джейн Фонда блесна с фигура и осанка, а Рита Морено нахлузи тоалета си от 1962 г. (когато печели "Оскар" за поддържаща роля в "Уестсайдска история"), за да покаже, че и днес не е за изхвърляне.

След "Златните глобуси" и наградите БАФТА, облечени в черно, този път посланията #metoo бяха доста по-приглушени, не преобладаваха и иронични стрели по Доналд Тръмп ("Три билборда извън града" казва за неговите гласоподаватели повече, отколкото някое конферансие може). Академията предпочете да се обърне към спомените от миналото си, отколкото към злободневните теми на деня, а актрисите - да надянат обичайните ярки и фрапантни рокли за участие в годишния панаир на суетата. В него се включи и министър Николина Ангелкова, която позира с някои от звездите, гостували у нас за снимки в "Ню Бояна" - Салма Хайек, Ейдриън Броуди, Силвестър Сталоун и др.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    Евелина Йекер  - „В името на живота“

    Млада жена пише писма на психотерапевтката си д-р Дорман между сесиите, а после изведнъж изчезва безследно. 

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Ще познаем човек не по това какво знае, а по това, което го радва.“

Анри Бергсон, френски философ и писател, роден на 18 октомври преди 160 години

Анкета

Одобрявате ли Нобеловите награди на Олга Токарчук и Петер Хандке?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Ах, този Жокер!

 

В „Жокера“ Финикс открадва шоуто и доказва, че е един от най -добрите и подготвени актьори на съвремието ни.

"Потъване в Мъртво море" – всеки детайл си тежи на мястото

В тези разкази има напрежение, има пребогат език, който създава картини, които можеш да пипнеш и подушиш. 

Лекът срещу пораженията на „Поразените“

Допада ми способността на романистката да бъде честна към историята – за първи път в български роман видях сцена, която отдавна исках да бъде създадена – как с користна и пропагандна цел комунистите използват черните забрадки на майките на убитите от жандармерията партизани преди 9 септември за гнусния си план чрез т.н. Народен съд да се разправят със своите противници .