ИВАЙЛО ДИЧЕВ, "ДОЙЧЕ ВЕЛЕ"

Има едни такива сайънс фикшън сюжети, където около теб се разхождат досущ реални хора, само че някои от тях се оказват роботи. За да ги различиш, трябва да откриеш примерно миниатюрен контакт за зареждане на тила. По-опитният зрител се усъмнява още от прекалено безпогрешното им поведение, овладения тон, липсата на всякакви по-дълбоки емоции извън зададената програма.

Всъщност основното занимание на медийните анализатори е такова: наблюдавайки поредния "сериал", да коментират в реално време: "Този май не е истински, зад него стои онзи, а зад онзи пък - еди-кой си". Публичният живот се слива с конспиративните сюжети: нищо не е каквото изглежда и дори най-незначителните факти са част от голямата логическа верига. Разбирате защо публиката загуби вкус към собствено политическата проблематика, защо скандалите се оттичат в медийната канализация и вече няма ляво, няма дясно; просто разконспирирането на маските стана толкова интересно, че другото бледнее.

Непрестанна подозрителност

Забележителното е, че тук не става дума просто за някаква национална параноя; самата реалност е построена така, че да ни държи в непрекъснато състояние на подозрителност. Вземете пресния случай с г-жа Гинка Върбакова. Тя каза, че притежава 100 милиона лева, около 120 милиона би следвало да извади от джоба си утре, за да привлече заеми за финансиране на проект за 600 милиона (20%), което значи че притежава още повече. Това за България е сериозно богатство - оказва се обаче, че ние не знаем нищо за нея. Тя не е в класациите на някакъв български "Форбс", не я интервюират иначе жадните за разкошен живот жълти медии. Върбакова се оказва един анонимен мултимилионер - малко като Корейко от "Златния телец", който води живот на скромен съветски труженик.

Можем само да гадаем кой стои зад сделката за ЧЕЗ - дали Христо Ковачки, Делян Пеевски, руско-грузинска офшорка, самият Бойко Борисов... Съвсем скоро национал-популистите прокараха безумния си закон за бурките с аргумента, че хората у нас трябвало да ходят с открито лице. Съгласен! Не ги смущава обаче това, че не 20 обидени жени от Пазарджик, а най-богатите българи крият лицата си.

Подобен номер ни бе изигран с ТЕЦ Варна, преди това с Булгартабак; не разбрахме и кой точно стои зад ликвидацията на неудобната за властта телевизия BiT. Професионално лице под наем на име Георгиус от Кипър ще застроява Пирин - ако рече да съсипва природата, ще хванем на босия опинците, както вече сме правили. Самият премиер заяви, че зад него вероятно стои Цеко Минев, въпросният бизнесмен обаче отрече - и юридическият съспенс беше отложен за следващата серия.

Най-вбесяващото във всичко това е твърдението, че всичко е законно - например законно е някакви хора да крият лицата си зад офшорки. С ушите си чух как г-н Симеонов (приватизирал патриотичната идея) каза, че в тях няма нищо лошо, това се правело "за да се икономисат данъци". Дали го пише в тефтерчето на Левски, не помня. Офшорната идея обаче не просто удря в сърцето на националния ни интерес - тя превръща в маскарад самото ни публично пространство. А кой знае защо кръстоносците от похода срещу либерализма днес обичат да пропускат тази най-уродлива негова рожба. Е да, по-лесно е да громиш бежанци или пък интерсексуални хора, отколкото могъщи бизнес интереси, които монополизират държавата.

Самата тайна, с която е обвеяно богатството през последните десетилетия, подкопава същината на демокрацията. Защо трябва да се знае, че аз съм явен собственик на апартамента си и професията ми да е ясна за всички, а онзи, от когото зависят хиляди българи, да се крие? Разбирам полицията да пази в тайна какъв откуп са платили родителите за отвлечено дете, но какво има за криене в една голяма сделка, в това коя точно банка ще я финансира или откъде си спечелил парите си? В чужбина непрекъснато чета за това колко пари са платили за каква компания, в гордата ни татковина обаче все опираме до търговска тайна, преминаваща в омерта. Обяснението, че бизнесменът се страхува от лоши хора, които ще научат колко е богат и ще го шантажират, ни взима за балъци. Защото престъпниците едва ли чакат да се информират от телевизията.

Управляващите са емигрирали от нашия свят

Работата е в това, че онези, които всъщност ни управляват, са емигрирали от света ни. Парите им - заровени по острови на съкровищата, децата - в Швейцария, телата - в затворени комплекси. С нас взаимодействат сурогатите, направлявани дистанционно. И това - на фона на една симулирана от медиите действителност, в която сякаш се водят дебати по важни теми, например колко часа да се учи Вазов в 11 клас. Неслучайно въпросът #КОЙ не слиза от социалните мрежи вече пет години: зад него се крие ужасът от внезапното усещане за загуба на реалност.

Класическият капиталист е в центъра на публичността - с каретата си, с цилиндъра, с благотворителните балове. Пак го мразят, но поне е там, част от общността, която експлоатира, част е от нея. Новата технология на господство се състои в това, че повелителите на капитала все по-често просто отсъстват. Събират се някъде в тесни кръгове, управляват дистанционно, замитат следите си. Нали си го представяте: вместо да протестират за по-големи заплати, работниците първо трябва да се помъчат да разберат кой точно трябва да им плати тези заплати. И всичко е законно, защото тъкмо такива закони сме позволили да се приемат. Ако пък кажете: дай да променим тия пусти закони и да забраним офшорките, ще кажат - да ама това ще съсипе бизнеса, защото ще ни отнеме конкурентно предимство. Молчать, не рассуждать!

Моделът на "офшорната бурка" 

Лично мен ме е страх, че ако не намерим разумно решение, за да върнем физически управниците с открити лица между нас, нещата ще се променят по катастрофален начин. Но поне ще се съгласите, че моделът на "офшорната бурка" неусетно се разпространи върху цялата ни публичност. Кой ще ти повярва днес, че един журналист може да говори неща, които не му диктуват в слушалката? Че НПО-активистът може да се ангажира с каузи, не защото му плащат? Всички са под подозрение до второ нареждане - и онези, които заграбват държавата, и онези които ги разобличават. Роботите са между нас!

Ако се замислите, ще разберете защо вече десетилетия не правим нищо, за да открием лицата. Ако повярваме, че светът по определение е един голям заговор, няма да ни идва на ум да им пречим. Дето се казва, те дори имат интерес да ни пробутват от време на време един сюжет тип "Гинка", за да ни припомнят, че от матрицата няма изход.

ПП: След като написах този текст, г-н Борисов направи поредния си медиен маньовър: Белене да станел общобалкански проект. Едни ще определят идеята като интересна, други ще се възмутят, трети ще търсят кой стои зад идеята и зад идеята-за-идеята. А що се отнася до историята с ЧЕЗ - както пееха Ролинг стоунс -  "Кой чете вчерашни вестници?"...

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ОТКЪС

    Андрей Соколов - „За нашия дом"

    Книгата носи в себе си и предлага на вниманието на читателите важни факти, имена на хора, снабдена е със справочен апарат, който би бил полезен на всеки интересуващ се от историята на Шумен и България през отминалото 20-то столетие. 

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Памет за Алексей Баталов

    Макар и да изглежда, че е бил галеник на съдбата, битието на актьора не е постлано само с лалета и рози.

„Насилието не може да измени света. Ако го променя, то е само временно.”

Мартин Скорсезе, американски режисьор, роден на 17 ноември преди 76 години

Анкета

Липсва ли ви гражданската позиция на хората на изкуството?

Не, те са творци. - 7.1%
Да, те са истинският елит на обществото - 92.9%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Нова среща с хумора на братя Мормареви

„Еврейски вицове“ е една миниенциклопедия на еврейския дух, на усета на този народ да се шегува и иронизира дори в най-трагични мигове от съществуването му.

"Валутният риск в икономиката" (ревю)

Съществени моменти в монографията са анализираните валутен риск и валутна система в България от 1878 г. досега, както и практико–приложните измерения на валутния риск.

Късното признание на Орсън Уелс

„От другата страна на вятъра“ е не само присмех към лудостта на целулоидния свят, а  по-скоро равносметка на един изминат и пълен с провали и амбиции творчески път, в чието начало се откроява с елмазен блясък шедьовъра „Гражданинът Кейн“(1941), а в края е изкусителния експеримент „Ф като фалшификация“(1975).