SKIF

Факултетът по журналистика на Софийския университет "Св. Климент Охридски" отдавна е символ на ниско качество. Кадрите, които бълва всяка година, трудно пишат без правописни грешки, имат твърде тясна обща култура и нямат понятие от писане на новини и коментарни текстове. Въпреки това факултетът все още успява да улавя наивни деца, които си мислят, че ще получат полезно или престижно образование във ФЖМК.

Абсолвентите на факултета всъщност трябва да знаят едно основно нещо - каква е разликата между журналистика и пиар, но това повечето силно ги затруднява. Трябва да са наясно и с това кои са сервилните на властта медии и кои не, кои са на Делян Пеевски и подставени лица и кои търсят истината при информирането на обществото. 

Всеки един честен и информиран студент на този факултет обаче би трябвало да си скъса студентската книжка при новината, че ръководството на факултета е придало тежест на събитие, организирано от евродепутата Николай Бареков и библиотекарския университет (УНИБИТ). 

Начело на този факултет от години стоят хора, чиито имена никой не е чувал и от които никой нищо не е прочел. Това е немалък парадокс - жалоните в журналистиката да се задават от хора, които никога не са били журналисти. Това, че са напълно безлични, вероятно обяснява сервилността към силните на деня.

Бареков и библиотекарският институт имат дамгата на Пеевски не от вчера. Бареков дълги години работеше в медиите, финансирани от бившия банкер Цветан Василев, когато Пеевски беше най-корпулентният му проект. Тогава Василев правеше каквото може да скрие, че плаща на Бареков луди пари, за да прави медия и партия, но след като едрият му партньор му ритна банката с помощта на прокуратурата, истината излезе наяве. Библиотекарският институт е убежище за бивши кадри на ДС и е бастион на ДПС и неговия сив кардинал. 

Ето какво се случва на събитието на тези видни експерти по журналистика. Цитираме дословно пресцентъра на Бареков:  

"Декан на Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет Св. Климент Охридски проф. д-р Теодора Петрова изрази опасения по време не дискусията, че проблемът с фалшивите новини става все по-сериозен. По думите й концентрацията им е толкова голяма, че медиите вече не могат да изпълняват своята социална функция. „Не можем да имаме кредит на доверие към медийното съдържание, хората намалиха потреблението си”, заяви още тя. Като основна причина разрастващата се епидемия на фалшивите новини наличието на социални мрежи и масовото им използване от потребителите, тъй като чрез тях фалшивите новини светкавично се разпространяват. Според проф. д-р Теодора Петрова основното средство за борба с тези новини е образованието и изграждане на праг на критичност у младите хора.

По време на събитието Никола Митев (медиен анализатор и пиар експерт - бел. ред.) изнесе доклад, с който разобличи международната неправителствена организация  „Репортери без граници”,  като разкри под влияние на кои политически и икономически кръгове се намира формацията."

Когато декан на факултет от СУ отиде на събитието, на което Пинокиовци дават дефиниции за фалшиви и нефалшиви новини, това ангажира Софийския университет, който въпреки чудовищния си упадък, все още минава за най-престижното учебно заведени у нас. Г-жа Петрова дали е наясно какви сигнали дава, а ректорът Анастас Герджиков дали ще обърне внимание на случилото се? Колкото за г-н Митев - "разобличаването на "Репортери без граници", в чийто рейтинг България е на 109-о място по свобода на словото в света,  е направо туш.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ОТКЪС

    Андрей Соколов - „За нашия дом"

    Книгата носи в себе си и предлага на вниманието на читателите важни факти, имена на хора, снабдена е със справочен апарат, който би бил полезен на всеки интересуващ се от историята на Шумен и България през отминалото 20-то столетие. 

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Памет за Алексей Баталов

    Макар и да изглежда, че е бил галеник на съдбата, битието на актьора не е постлано само с лалета и рози.

„Насилието не може да измени света. Ако го променя, то е само временно.”

Мартин Скорсезе, американски режисьор, роден на 17 ноември преди 76 години

Анкета

Липсва ли ви гражданската позиция на хората на изкуството?

Не, те са творци. - 7.1%
Да, те са истинският елит на обществото - 92.9%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Нова среща с хумора на братя Мормареви

„Еврейски вицове“ е една миниенциклопедия на еврейския дух, на усета на този народ да се шегува и иронизира дори в най-трагични мигове от съществуването му.

"Валутният риск в икономиката" (ревю)

Съществени моменти в монографията са анализираните валутен риск и валутна система в България от 1878 г. досега, както и практико–приложните измерения на валутния риск.

Късното признание на Орсън Уелс

„От другата страна на вятъра“ е не само присмех към лудостта на целулоидния свят, а  по-скоро равносметка на един изминат и пълен с провали и амбиции творчески път, в чието начало се откроява с елмазен блясък шедьовъра „Гражданинът Кейн“(1941), а в края е изкусителния експеримент „Ф като фалшификация“(1975).