РУМЕН БЕЛЧЕВ, „Стършел“

Тези, които никога не са чели нищо от сръбския писател Момо Капор, обичат да повтарят думите му, че някои хора остарявали като катедрали, а други – като цървули.

Писано е през миналия век. Днес сигурно е по-правилно да се каже, че остаряваме като компютри. Новите програми не са съвместими с нас, работим все по-бавно и с бъгчета, в харддиска започват да се появяват лоши сектори, информацията започва да се губи – в смисъл, че в момента, в който опитваме да си спомним нещо, се оказва, че вече сме го забравили.

Но все пак си спомняме – да речем, онази есен на 1989-а година, в която пет хиляди души излязоха пред Народното събрание, за да поискат референдум за водохващанията, заплашващи да превърнат Рила във възпятата от дядо Вазов велика рилска пустиня. Това – по време, когато никак не беше безопасно да се яви човек с лицето и името си и да рече, че не е съгласен с властта, защото моментално го обявяваха за агент на американския империализъм с всички неприятни последствия.

Властта обича гражданското общество – когато й маха приветливо с ръчица, разбира се. И не го обича, когато не маха. Медиите й – също.

„Работническо дело” пусна кратка информация, че група граждани са внесли нещо някъде и работата щеше да се оттече, ако малко по-късно не беше паднала Берлинската стена.

Никоя власт не обича тези, които не й махат приветливо. И медиите й – също. Три години по-късно, когато вече бе у тези, които ни обещаха светло бъдеще, кроткият пенсионерски протест за по-нормални пенсии ни бе сервиран така – „Алчни старци изпълзяха на припек”.

Алчните старци бяха майките и бащите ни, но любовта към партията и управляващите очевидно е по-силна от всичко!

Мина се време, старците отпътуваха към по-добрия свят, за да ни освободят места в чакалнята към терминала, гражданското общество позастаря заедно с нас и взе да не се връзва много-много на партийните кандърми. Намери му се заместител – партиите започнаха да докарват представителни извадки на граждански общества с автобуси за митингите си, а по-заможните направо си поръчваха цели влакове със симпатизанти.

Медиите услужливо отразяваха масовата народна подкрепа на гражданското общество за правителството и корумпираните, докарани срещу две бири и един сандвич на пазар в София, привърженици на опозицията.

Все пак по едно време гражданското общество се поразмърда, свали някакво правителство, дойде друго, което си назначи нов председател на ДАНС и изведнъж площадите отново се напълниха с хора, които, за да стигнат до тях, си дупчат билетчета. Срещу тях се изправиха достойните независими медии, които светкавично ги класифицираха: една част лумпени, втора – алкохолици, малко наркомани, хора без друга работа, платени соросоиди и сума ти заблудени овце и говеда.

Ако нямате бъг в паметта, сигурно ще се сетите за снимката, в която полицай успокоява уплашено от блъсканицата момиче. След като се оказа, че момичето не е наркоманка, алкохоличка или занимаваща се с други дейности мома англичанка, а просто ученичка, медиите и държавните агенции погнаха родителите й, които допуснали малолетно дете да участва в политически акции. И, тъй като това не беше достатъчно, привикаха момичето където трябва, за да го предупредят официално да не употребява алкохол и наркотици и да ходи редовно на училище – и пуснаха и тая информация по вестниците. Върви после обяснявай, че не си камила!

Защо си спомняме това? Ами – за да разберем новия медиен жаргон.

Недоволният от нещо човек вече не е гражданин на Република България, а само протестър.

Осмелилите се да излязат с лицата и имената си са „красиви и умни” – в смисъл – вие, мнозинството, подкрепящо правителството, сте грозни и тъпи според протестърите.

Дръзналите да напишат или рекат по радио или телевизия нещо напреки, са грантаджии, соросоиди (нали помните деветдесетте), джендъри и национални предатели, платени от американския империализъм. Да ви звучи познато?

Оттук до „хванете тогоз” не е много далеч!

Странно нещо са това медиите и техните собственици и покровители – остаряват или като компютри, или като цървули.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Защо хората вървят след мнозинството? Защото правото е на негова страна ли? Не, защото е силно!“

Блез Паскал, френски математик и литератор, роден на 19 юни преди 396 години

Анкета

Колко често подарявате книга?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

„Лора, Яворов и аз” – завръщането в диалога

С изключителна прецизност и уважение към отминалото време и най-вече към личността на Дора, Петър Величков събира и подрежда изгубените частици от един пъзел, който може би никога няма да бъде подреден напълно.

Бунтът на свободния или абсурдите на свободата

Книгата е диагноза и опит за лечение на болести, които се раждат единствено на границата между две епохи.

Не е утопия киното да заеме място в образованието

 „Работя с деца, повечето от които дори не говорят добре български и са функционално неграмотни. И на тези деца аз  изведнъж  им пускам „Първият учебен ден“ на Жак Розие. Това за тях е културен и социален шок", казва учителят Даниел Симеонов,