РУМЕН БЕЛЧЕВ, „Стършел“

Тези, които никога не са чели нищо от сръбския писател Момо Капор, обичат да повтарят думите му, че някои хора остарявали като катедрали, а други – като цървули.

Писано е през миналия век. Днес сигурно е по-правилно да се каже, че остаряваме като компютри. Новите програми не са съвместими с нас, работим все по-бавно и с бъгчета, в харддиска започват да се появяват лоши сектори, информацията започва да се губи – в смисъл, че в момента, в който опитваме да си спомним нещо, се оказва, че вече сме го забравили.

Но все пак си спомняме – да речем, онази есен на 1989-а година, в която пет хиляди души излязоха пред Народното събрание, за да поискат референдум за водохващанията, заплашващи да превърнат Рила във възпятата от дядо Вазов велика рилска пустиня. Това – по време, когато никак не беше безопасно да се яви човек с лицето и името си и да рече, че не е съгласен с властта, защото моментално го обявяваха за агент на американския империализъм с всички неприятни последствия.

Властта обича гражданското общество – когато й маха приветливо с ръчица, разбира се. И не го обича, когато не маха. Медиите й – също.

„Работническо дело” пусна кратка информация, че група граждани са внесли нещо някъде и работата щеше да се оттече, ако малко по-късно не беше паднала Берлинската стена.

Никоя власт не обича тези, които не й махат приветливо. И медиите й – също. Три години по-късно, когато вече бе у тези, които ни обещаха светло бъдеще, кроткият пенсионерски протест за по-нормални пенсии ни бе сервиран така – „Алчни старци изпълзяха на припек”.

Алчните старци бяха майките и бащите ни, но любовта към партията и управляващите очевидно е по-силна от всичко!

Мина се време, старците отпътуваха към по-добрия свят, за да ни освободят места в чакалнята към терминала, гражданското общество позастаря заедно с нас и взе да не се връзва много-много на партийните кандърми. Намери му се заместител – партиите започнаха да докарват представителни извадки на граждански общества с автобуси за митингите си, а по-заможните направо си поръчваха цели влакове със симпатизанти.

Медиите услужливо отразяваха масовата народна подкрепа на гражданското общество за правителството и корумпираните, докарани срещу две бири и един сандвич на пазар в София, привърженици на опозицията.

Все пак по едно време гражданското общество се поразмърда, свали някакво правителство, дойде друго, което си назначи нов председател на ДАНС и изведнъж площадите отново се напълниха с хора, които, за да стигнат до тях, си дупчат билетчета. Срещу тях се изправиха достойните независими медии, които светкавично ги класифицираха: една част лумпени, втора – алкохолици, малко наркомани, хора без друга работа, платени соросоиди и сума ти заблудени овце и говеда.

Ако нямате бъг в паметта, сигурно ще се сетите за снимката, в която полицай успокоява уплашено от блъсканицата момиче. След като се оказа, че момичето не е наркоманка, алкохоличка или занимаваща се с други дейности мома англичанка, а просто ученичка, медиите и държавните агенции погнаха родителите й, които допуснали малолетно дете да участва в политически акции. И, тъй като това не беше достатъчно, привикаха момичето където трябва, за да го предупредят официално да не употребява алкохол и наркотици и да ходи редовно на училище – и пуснаха и тая информация по вестниците. Върви после обяснявай, че не си камила!

Защо си спомняме това? Ами – за да разберем новия медиен жаргон.

Недоволният от нещо човек вече не е гражданин на Република България, а само протестър.

Осмелилите се да излязат с лицата и имената си са „красиви и умни” – в смисъл – вие, мнозинството, подкрепящо правителството, сте грозни и тъпи според протестърите.

Дръзналите да напишат или рекат по радио или телевизия нещо напреки, са грантаджии, соросоиди (нали помните деветдесетте), джендъри и национални предатели, платени от американския империализъм. Да ви звучи познато?

Оттук до „хванете тогоз” не е много далеч!

Странно нещо са това медиите и техните собственици и покровители – остаряват или като компютри, или като цървули.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ЮБИЛЕЙ

    Препускай, индианецо!

     Гойко Митич на 80.

     

    За нас той беше идол, пример за подражание, олицетворение на Доброто, вечният смел и благороден индиански вожд, готов да воюва със злото в Америка в името на справедливостта и човешката хармония.

     

„Ако бях сериозен човек, сигурно щях да имам истинска работа.”

Харисън Форд, американски актьор, роден на 13 юли преди 78 години

Анкета

Ще купувате ли повече книги, като падне ДДС?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

За Дизела и неговата предпоследна крачка

 

Историята на Кирил Николов нагледно доказва в какво се превръщат мечтите, ако ги преследваш упорито и последователно.

„Тялото” – за всеки, който търси доказателство за нашата уязвимост

 

Книгата се чете изключително леко. А това е майсторството: да разкажеш много сложни научни неща, незнайни факти, открития и събития, които изискват сериозно изучаване.

Сериали по време на криза

 

В „Южен вятър 2“ има стабилна „българска връзка“.