ПОЛИНА ПАУНОВА, „Фейсбук“

Нещо съм чувствителна напоследък на тема журналистика и как човек живее нормално с дохода от нея. Та...

Тази вечер бе поставен един основен въпрос за журналистиката у нас. За какво се взема висока/адекватна заплата в тоя бранш. За да питаш, или за да не питаш.

Жанрът "Питай премиера" очевидно е изобретен като "извинение" от страна на журналистите, че ще питат. А те и това не правят. Но както и да е - за 30 минути имаше два въпроса: единият за собствеността на Юлен, а другият за корупцията. И двата въпроса бяха зададени от "зрители". Водещият изглежда, че не събра смелост да ги зададе от свое име, с необходимите уточнения, които да ги направят ясни за зрителите.

Нямаше въпрос за законите Пеевски. Нямаше въпрос за връзките ПИБ/медии - очевидно и зимен туризъм. Нямаше въпрос за прокуратурата и разследванията (в смисъла на корупцията). Нямаше въпрос за БНТ. Нямаше въпрос за Валери Симеонов. Айде за Симеонов имаше. Ама питането ще "ще му поискате ли оставката" не е питане, всъщност.

И всичко това заради една вметка на Борисов за заплатата на Хекимян.

Журналистите работят това. Да питат. И категорично не е лошо да получават адекватни пари за това. Даже е наложително. Защото те (ние) от това живеем. Казвам го със самочувствието на човек тръгнал си от медията на Пеевски, където вземаше доста висока заплата. И избрал друга, никак не конкурентна. Казвам го като човек, който работеше доскоро на три места. А вече на две. А работи на две заради пазаруването на медии. И на журналисти.

А това се случва именно заради незададените въпроси.

Така че - скъпи колеги, заслужете си високите заплати. ПИТАЙТЕ, МАМА МУ СТАРА.

Когато питате сте защитени. Няма как всички да бъдат пратени в лайфстайла. Защото, когато питате ще застанем зад вас. И все ще измислим нещо.

Когато питате и ви уволнят ще стане ясно, че високата заплата е легален подкуп за мълчание. Тогава някак би имало надежда.

Сега такава няма. Има статуси във фейсбук.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Писателят трябва да вярва, че това, което прави, е най-важното нещо на света. И трябва да се придържа към тази илюзия, дори когато знае, че не е истина.“

Джон Стайнбек, американски писател, роден на 27 февруари преди 118 години 

Анкета

Гледате ли българско кино?

Да, с удоволствие - 32.3%
Да, с познавателна цел - 19.4%
Не, слабо е - 45.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

По следите на разработката „Ятаган“

Добре е да се разделяме с миналото си, смеейки се, но, когато то не си е отишло и е все още стряскащо настояще? Да се шегуваме или да плачем?

Лицемерно е личният мотив да се представя за принципна битка

Документалният сериал „Путин, Русия и Западът“ се занимава с първото десетилетие от управлението на руския президент Владимир Путин, с ранните симптоми на неговата „епоха на стабилността“, с измазването на фасадата на „суверенната демокрация“.

"Посмъртна изповед" е антибиотик срещу носталгията по тоталитарното общество

Преживяното от Денчо Знеполски е разказано така, както нормалният човек просто не може да си го представи и в най-развинтеното свое въображение.