КРУМ ФИЛИПОВ, директор на РДТ „Н. Хайтов” – Смолян

Този текст не е сюжет за филм на ужаса, а реалистична картина на условията, в които съществува един театър, движен приоритетно от желанието за качествена продукция, създавана също така приоритетно от млади хора.

Родопският драматичен театър „Николай Хайтов” бе открит отново, след принудителна пауза, на 1 април 2014 г. Държа да подчертая, че този акт няма нищо общо с някаква политическа подкрепа, а стана възможен благодарение масовата подписка на театрали и интелектуалци, които са сред най-уважаваните съсловни имена. За „възраждането” на  театъра от общината ни бяха предоставени пет административни кабинета без всякаква офис техника, а за творческа дейност – камерната зала на театъра; с неработещ озвучителен пулт и осветителна техника. Едновременно с изграждането на администрация и създаването на трупа, трябваше да осигурим чрез спонсори офис техника за нормална работа на администрацията, машини и инструменти за техническите служби, насъщният озвучителен пулт и лампи за прожекторите. За по-малко от 6 месеца успяхме да съберем от спонсори и частни лица дарения, които да обезпечат работата на административния и технически персонал, на стойност 16 000 лв. Надявам се да се съгласите, че това е значителна сума за град като Смолян.

Апартаментите на театъра, в които трябваше да настаним младите артисти – ядро на новата трупа, не бяха докосвани десетина и повече години. Наложи се да сменяме сами водопроводни инсталации, бойлери, дограми, да шпакловаме и боядисваме. Това беше един неочакван, но крайно необходим разход. Министерството на културата така и не успя да намери механизъм, да възстанови на театъра принадлежащата му недвижима собственост - апартаментите и дърводелската работилница на Родопския драматичен театър все още се водят на Драматичен театър Пловдив. От това всеки месец театърът ни губи от наем на работилницата. Така стартира театърът - не от нулата, а твърде под нулата. Без администрация, без трупа, без заглавия в афиша, без обучен технически персонал. Но през цялото това време, според закона, вече бяхме подвластни на Методиката. И така още  по време на базисната дейност по възстановяване на театъра ние вече започнахме на загуба, защото не продавахме билети...
Все ми се струваше, че за усилията си да изградим наново една културна институция няма да бъдем „наказвани”, а ще получим подкрепа от Министерството на културата, САБ и Община Смолян.  За съжаление нищо от очакванията и предварителните положителни нагласи не се състоя. Дори нещо повече, трудът ни в голяма степен бе умишлено саботиран (за това по-надолу). И въпреки всичко, в края на септември 2014 г. театърът ни стартира с четири премиери – „Последният пастир” от Николай Хайтов, реж. Недялко Делчев, „Лазарица” от Йордан Радичков, реж. Крум Филипов, „Карнавал” от Жорди Галсеран, реж. Стефан Спасов, „Майстори” от Рачо Стоянов, реж. Крум Филипов. Продължихме линията на българска класическа драматургия с „Чичовци 2014” по Иван Вазов, реж. Петър Тодоров и „Нирвана” от Константин Илиев, реж. Крум  Филипов. Създадохме и спектакъл в актуалния жанр „вербатим театър” - „Без светлини”, посветен на бедствието в Родопите през месец март, с руския режисьор Сергей Горянский. Успяхме – не питайте как – да изградим и детски репертоар; със заглавия като „Бременските музиканти”,  „Коледна история на пингвина Оги”,  „Копче за сън”... Видно е, че посоката ни бе предимно българска класическа драматургия; за втория сезон предвиждахме акцентът да е балканска драматургия.

Междувременно театърът ни получи номинация за „Икар”, беше поканен на  театрални фестивали в Шумен и Враца,от Враца се завърнахме с две награди, а най-голямото признание дойде от Словения - наш спектакъл беше селектиран за участие в един от най-престижните европейски театрални фестивали „EX PONTO”. И всичко това: само за една година и в гореописаните условия. На среща през януари 2015 г. в Министерството на културата, на която присъстваха министърът Вежди Рашидов, зам. министър Боил Банов, председателят на САБ Христо Мутафчиев, председателят на Съюзната организация в театъра ни Румен Бечев и директорът на РДТ Крум Филипов, бяха обсъдени конкретни действия за стабилизиране на театъра, под формата на Обещания...
 

Обещание на министъра на културата, че ще ни бъде осигурен автобус с товарно отделение до началото на пролетта, защото театърът ни няма собствен транспорт и сме принудени да наемаме на изключително висока цена частни превозвачи за осъществяване на турнетата.

Обещание за промяна на статута на театъра в Драматично-куклен, което да повиши субсидията от продаден билет.

Обещание за гарантирано прехвърляне на недвижимата собственост от ДТ „Н. Масалитинов” – Пловдив, заради което театърът ни губи 200.00 лв. от месечни наеми.
(Междувременно в  публични изявления заместник-министър Боил Банов изрази готовност да се подпомагат театри, които поставят предимно българска драматургия.)

За съжаление НИТО ЕДНО от тези обещания до днес не е изпълнено.

През март градът ни преживя неочаквано природно бедствие. За цял месец общественият живот застина. Този месец театърът ни изгуби значителна сума предварително планирани приходи и субсидия по действащата Методика. По съвет на Христо Мутафчиев се обърнахме за помощ към Областния управител, защото научихме, че съществува фонд за компенсиране щетите от бедствието. Щетите за театъра, на стойност 12 000 лв. са подробно описани в писмото до Областната управа. До този момент нямаме отговор за исканата компенсация. А действащата Методика зачеркна с още един голям минус справедливостта. Въпреки изключително тежките условия, в театъра репетирахме на 5 градуса температура и на осветление от акумулатори и в края на месец март стигнахме до премиера на „Нирвана” от Константин Илиев. А в същото време от страна на Калин Сърменов, член на Съвета за театър към министъра на културата Вежди Рашидов, бе изречена в ефир клеветата, че... „в  смолянския театър нищо не се случва”...
И това не е всичко...

Изключително сложно и неприемливо е отношението на Община Смолян към театъра ни. Бяхме принудени да подпишем договор, в което театърът ни трябва да заплаща ел. енергията в петте административни кабинета и в четирите отстъпени ни гримьорни, въпреки че в решението на Общински съвет е написано „за безвъзмездно ползване”.
Трябва да се знае, че Общината отоплява с парно административните помещения от 9.00 до 11.00 часа. Същият проблем в отоплителния период е и с камерната зала, която ни е предоставена. Отопление има от 9.00 до 11.00  и от 16.00 до 18.00 часа, защото в същото време над залата се провеждат репетиции на Ансамбъл „Родопа” и на ОДК. Зала 2 няма звукова изолация и това прави репетициите на театъра абсурдни.

Трябва да се знае, че за всяко трето представление в зала 1 в месеца, театърът е задължен да заплаща 300.00 лв. за отопление.

Трябва да се знае, че бившият управител на сградата /сегашен зам. областен управител на Смолян/ назначи настоящия управител на сградата. Въпросното лице не бе назначено преди това като организатор в театъра, заради липса на необходимите качества и ценз.

Трябва да се знае, че Община Смолян чрез зам. областния управител започна политика на конфронтиране с театъра ни. Общината започна поголовно да наема т. наречените  „мечки” на сцената на театъра – Руслан Мъйнов, Камен Донев, Асен Блатечки, Астор, Балета на Софийската опера и т.н. и т.н... 22 -  хилядният Смолян за кратко време се превърна в нещо като Бродуей. Всичко това  смаза смисления репертоар на театъра и усилията ни да създадем активно ядро на театрална публика в Смолян. Нещо повече – слагаха се умишлено дати за гостуващите представления в деня преди или в деня след наши предварително планирани представления. До този момент Общината не е откупила нито един наш спектакъл, но затова пък откупува значително по-скъпи спектакли „мечки”. В настоящата управителка на сградата са и ключовете от складовете „Реквизит” и „Гардероб” в театъра. След 17.00 часа тя не е в сградата и  ние нямаме оперативен достъп до театралните атрибути. Когато се опитахме да коригираме тези отношения в разговор със зам. областния управител , думите му буквално бяха: „Това е пазар и ти гориш, защото хората не искат да те гледат.” Ето в това се състои, и на това ниво, уважаеми дами и г-да, прословутата и прокламирана на държавно и общинско ниво „грижа към културата”...

Накрая ще отбележа и собствения си принос, защото вярвам в личния пример. Съгласих се да поведа театъра, защото съм родопчанин и мислех, че притежавам нещо от подемната сила на родопския дух. Не исках да се предавам пред никакви трудности.  За тази една година аз бях режисьор на три от спектаклите. Хонорарите, за които работих /въпреки, че това е високо ниво театрална продукция, номинациите и наградите са свидетелство за това/ не надвишават 1 500 лв. Толкова нисък режисьорски хонорар няма в българския театър. Аз съм драматург, режисьор и актьор на коледното представление „Коледна история на пингвина Оги” абсолютно безвъзмездно. Освен това помагам в дейността на сценичните работници, лепя плакати, организирам представления, продавам билети. Пренесъл съм цялото си собствено техническо оборудване в театъра и съм оставил личния си автомобил в полза на театъра. Правя го – защото съм убеден, че високия хоризонт, който преследваме, е постижим с цената на саможертва.

В заключение ще кажа, че въпреки географската отдалеченост на Смолян и статистики, че тук живее най-бедното население на България, а всъщност и тъкмо поради това, съществуването на театралната институция е част от не-изгубването на националната културна идентичност. С оглед и на факта, че сме от  районите със смесено вероизповедание, вътрешно политически разумно е, институцията театър в Средните Родопи да не бъде унижавана и унищожавана, заради дребни политически сметки.

Ако всичко това е надхвърлило представите ви за реалността, знайте, че това се случва с един театър, в една държава – член на Европейския съюз, през 2015 г. в условията на непрекъснато произнасяни мантри от политици и общинари за духовно израстване на нацията.

Настояваме да се преразгледа сега действащата Методика, която за театър от този мащаб и в тези условия е пагубна. 

Готови сме да предоставим икономически анализ и финансова база, която ще осигури с минимален щат – качествена продукция, културен продукт с терапевтична сила за обезлюдяващите се Родопи.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ОТКЪС

    Умберто Еко - "Средновековното мислене"

    Това са студии, които покриват период от шейсет години. Техният оригинален дух е напълно съхранен, въпреки че авторът ги е шлифовал както библиографски, така и редакционно, за да се избегнат, макар и не изцяло, някои повторения и връщания към загатнатите теми.

     
  • ОТКЪС

    Светлана Алексиевич - "Чернобилска молитва"

    Книгата описва личната трагедия на хората след Чернобилската трагедия и показва как тя е повлияла на техния живот.

     

„Хората не искат да бъдат богати, те искат да бъдат по-богати от другите.“

Джон Мил, английски философ, роден на 20 май преди 212 години

Анкета

Тревожи ли Ви, че в България медиите са под натиск?

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

Непретенциозна комедия за лятна разтуха

„Революция X“ ще си намери своята публика, особена в настъпващите горещи дни и ще се хареса от зрители с по-непретенциозен вкус, търсещи в киното основно леката забава.

Архитектура за хора от третата възраст

Книгата „Архитектура за хора от третата възраст“ променя представата за това какво означава „старчески дом“ и показва чрез различни примери как тези социални домове могат да бъдат авангард на архитектурата като цяло, което е и пример как не трябва да се робува на закостенелия образ. 

Духовен зомби апокалипсис

 

 

"Нелюбов" на Андрей Звягинцев регистрира разпада на едно семейство и едно общество