Режисьорът Ясен Григоров написа отворено писмо до Олга Христова, изданията „Гласове” и „Труд”. Причината е, че филмът му  “Лили Рибката” е определен като първия български детски джендър филм. 

Ето и пълният текст на отвореното писмо:

До г-жа Олга Христова, изданието “Гласове”, изданието “Труд” и притеснени граждани по повод публикацията, определяща филма “Лили Рибката” като “първия джендър детски филм” в България 

Уважаема г-жо Христова, уважаеми журналисти и всички граждани, коментирали с притеснения темата,

 “Лили Рибката" е частично финансиран от държавата филм. В голямата си част е частна продукция. През 2015 проектът “Лили Рибката” спечели възможността да бъде финансиран на т.н. “нискобюджетна” конкурсна сесия за държавно финансиране организирана от ИА “Национален филмов център”. Проектът е преминал през всички изисквания и проверки, които изпълнителната агенция следва според законите на страната ни и упражнява чрез две комисии – Национална художествена комисия и Финансова комисия. 

 Производството на филма изисква много повече от отпуснатото от държавата финансиране и аз, в качеството си на продуцент, намерих останалите средства, чрез които “Лили Рибката” се превърна в по-голямата си част в частна продукция. Държа да подчертая, че счетоводно “парите на хората” са похарчени по най-правилния и честен начин – счетоводството на продукцията е проверено с три отчета от самата ИА “Национален филмов център” и от експерт счетоводител, който е външен проверовъчен орган, признат от държавата. За производството на филма са работили над 20 фирми, 200 професионалисти и голяма част от снимачния процес – с други думи – разплащания, се случиха в една от най-бедните и ощетени в икономически и социален план области на страната ни – северозападна България. 

Важно е да спомена и това, че преди да направя „Лили Рибката“ с “държавни” пари, аз съм автор и продуцент на още два пълнометражни филма, изцяло независими – “Дървеното езеро” (2009) и “Малък-Голям” (2011). Тези филми получиха много отличия и представиха страната ни на различни международни фестивали, включително и на Фестивала на българския игрален филм “Златна Роза”. Забележката е важна, защото в обърканото време, в което живеем и в безизходицата, която много от нас приемат за даденост, аз се боря от години и намирам начини да съм професионално активен без да се обръщам задължително към държавата за помощ. Правя това с цел да имам история, която да вдъхнови собствените ми деца, давайки им увереност, че не е срамно и отчаяно да си българин. 

Надявам се, че с горните обяснения отговорих на притесненията и съмненията относно начина, по който са изразходвани тези средства, които с право, в качеството ни на данъкоплатци всички, ние наричаме “наши”. 

Филмът "Лили Рибката" е приказка, която приканва зрителите да вярват във вълшебства, да не се страхуват от различните, да са с широки хоризонти. Филмът няма за цел да се вписва в дебата за сексуалността, транссексуалността и джендър проблематиката, така актуален днес. Проблемите, които г-жа Олга Христова търси във филма са важни за нея и разбирам колко те са съществени за социалната общност, към която тя принадлежи. Единственият ми отговор е, че филмът “Лили Рибката” е резултат от артистичния ми път и подход, от свободата на фантазията ми и не е направен под ничий диктат, нито има за цел да прокара социално-политически внушения. Целта му е да доближи възрастните до децата им, да попречи на елементарната омраза към различните (не тълкувайте думата откъм “джендър” страната й – различните са много повече и се намират извън актуалния дебат за броя на половете), да провери колко обичаме сами себе си и благодарение на тази любов и самочувствие колко стабилни правим по-слабите от нас чрез подкрепата ни, напътствията ни или чисто и просто способни ли сме на грижа в тяхна полза. Като много художествени произведения, “Лили Рибката” използва метафори. Едната е “Погледът”, който има силата да променя. Другата е “Вихрушката”, която пречи на едно дете да се самоопредели – но не в сексуален план. Вихрушката не е символ на сексуална обърканост, а на нестабилност, несигурност и слаба самооценка. Много деца страдат от тази ниска самооценка заради комплексите на родителите. “Лили Рибката” призовава към любов към самите нас на първо място и следствие на това добито и осъзнато самочувствие – към споделянето му чрез безрезервна подкрепа на децата ни и по-слабите, и различните от нас. 

“Лили Рибката” е филм за градивното спокойствие и безрезервната любов към децата ни. 

Сценарият е писан преди 8 години и е вдъхновен от собствените ми деца – момче на 9 и момиче на 14. Щастливи сме със съпругата ми, че и двамата растат щастливи, изпълняват една по една мечтите си и можем да ги гледаме в очите, без нито капка притеснение. Те не са боязливи, изказват мненията си и защитават позициите си, никога не са обиждани в семейството, и никога – удряни. Двамата са силни заради абсолютната им убеденост в родителската ни любов и подкрепа към тях! 

След като завърших сценария, в продължение на още 5 години търсих начин да го финансирам. По това време (2010 – 2015) нямах никаква идея, че може да се открие връзка между наболели днес дебати и моите послания. За да завърша, позволявам си да ги повторя – те са прости и базирани на личния ми родителски опит – трябва да гледаме с любов децата си право в очите, без колебание в безрезервната родителска подкрепа.

 В качеството ми на продуцент и автор на филма оставам на разположение за обществен и открит за широката публиката дебат, за да изчистя притесненията на определени медии и група граждани, но също и да получа възможността да отхвърля обвинения – някои от тях, засягащи ме и лично. 

 

С уважение, Ясен Григоров

София, 10.02.2018

Текстът е препечатан от glasove.com

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • А СЕГА...

    Компютри и цървули

    Недоволният от нещо човек вече не е гражданин на Република България, а само протестър.

    Дръзналите да напишат или рекат по радио или телевизия нещо напреки, са грантаджии, соросоиди (нали помните деветдесетте), джендъри и национални предатели, платени от американския империализъм. Да ви звучи познато?

  • ПОРТРЕТ

    Невероятната Мария Калас

    През 2018 г. се навършват 95 години от рождението на певицата.

     
  • КРИЛЦЕ ИЛИ КЪЛКА

    Да си спомним за Луи дьо Фюнес

    Комедиите му бяха любими у нас, нещо повече -  редовно се внасяха и се показваха до скъсване в киносалоните, за да знае всяко българско дете кой играе инспекторите Жув и Крюшо.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • РЕКОНТРА

    Възхвала на глупостта – българската

    Дано някой ден поне малко да поумнеем. Да видим, че царят е наистина гол и най- сетне да кажем едно твърдо и окончателно: „Не!” на Глупостта и да решим сами успешно съдбата си. Защото вече почти стигнахме дъното...

     
  • ОТКЪС

    Светлана Алексиевич - "Чернобилска молитва"

    Книгата описва личната трагедия на хората след Чернобилската трагедия и показва как тя е повлияла на техния живот.

     

„Най-силната дума в речника на съвременния човек е думата „не“. Особено, когато говори за себе си.“

Сидни Поатие, американски актьор и режисьор, роден на 20 февруари преди 91 години

Анкета

Гледате ли предавания за култура по телевизията?

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

"От Калифорния до Стълпище – историята на един емигрант" от Любен Рабчев (ревю)

На места нешлифована, историята печели с ясните си послания и с неуморимото желание на автора да предизвика апатичните българи, оставили се да ги носи течението.

Вестникът на властта срещу властта

Не съм съгласен с българското заглавие на филма. „Вестник на властта“ звучи и подвеждащо, и компрометиращо.

Жлъчна сатира срещу тоталитаризма

„Смъртта на Сталин“ продължава традициите на „Монти Пайтън“, предлагайки ни един присмехулен и хулигански поглед към най-близкото обкръжение на вожда в момент на върховно напрежение и прелом.

Да бъдеш безкомпромисен и решителен и в най-мрачния час

Отличен сценарий на Антъни Маккартни и брилянтна игра на Гари Олдман.