РУМЕН БЕЛЧЕВ, в. „Стършел“

Колебаех се дали съм прав в убеждението си, че е дошло едно такова време – всеки да пише концепции и да дава акъл на другите. Особено – ако за друго не става.

Като прочетох идеите на новия програмен директор на телевизията г-н Кошлуков за повишаване на рейтинга на културните рубрики на БНТ, изведнъж всичките ми колебания изчезнаха!

И реших да предложа на просветената публика тяхното логично развитие – в концепция за повишаване на рейтинга на Националната опера. За две седмици – два пъти! А след година – ще се наложи да си строим нова опера, с тройно по-голяма зала!

Не е тайна, че операта има нисък рейтинг. В смисъл – посещаемост. Миланската Скала, да речем, е пълна, нашата – не съвсем. Но всичко е преодолимо! Затова – като първа стъпка – предлагам да бъда назначен за неин програмен директор.

Тъй като в операта, както и в телевизията, се работи малко – я пеят два-три часа на вечер, я не, пък и – не всички заедно, ами един по един, а някои направо се изнизват от сцената, като им свърши парчето, аз лично ще поема няколко партии, за да дам личен пример – като господин Кошлуков. Добрият ръководител точно така ръководи, с пример, а не с философстване.

Това, че в пеенето никакъв ме няма, не бива да се смята за пречка – важен е ентусиазмът, който ще овладее и останалите в трупата.

Уверен съм, че това ще привлече лавина от любопитни в залата – което е прекрасно. Една опера може да е добра, но ако я гледа шепа хора – изпълнява ли тя обществената си и естетическа функция?

Разбира се, очаквам атака от страна на медийните олигарси, но вие ги знаете какви са, а ако не ги знаете – четете свободната преса, тя разкрива истинския им облик на крадци, мошеници, убийци на свободното слово, соросоиди, грантосукалци и перверзници.

Зная, че те ще намерят злонамерени критици, които ще ме нападнат не само по естетическа, но и по политическа линия – но операта е обществена институция, тя не бива да се съобразява с политически и други олигархични интереси, а само с обществения. Колкото по-голям е общественият интерес – толкова повече ще се съобразяваме. Каквото поиска общественият интерес – това ще пеем!

Нали сте виждали в ресторантите как става – каквото си поръча обществото, това свирят.

Затова ресторантите са пълни, а оперите – празни.

Евентуално – в част от постановките ще бъде вкарано и малко лайфстайл съдържание – без простащини, разбира се, но с някой и друг речитатив с готварска рецепта например и малко повечко голотийки – в балета, разбира се, трудно ще е да обясним на гостуващите звезди тия наши авангардни виждания. Поканените гастролиращи артисти обаче ще трябва да попълват декларация за партийна принадлежност, за да се следи да не се нарушава балансът на политическо присъствие – не може един партиен лидер да пее Фигаро, а ние да го смятаме само за бас, отгоре на всичко – и баритон. Тези, които искат да излизат на сцената, трябва да се определят еднозначно – или бас, или – баритон, какви са тия двойствености! Хората трябва да знаят кой кой е!

А ако някой смята, че така нарушавам нещо – нека ми се обади, аз лично ще сезирам наблюдаващия операта контролен орган. Като ми се обади – не е зле да ми каже и кой е точно органът, защото не го знам.

Настоящото да се смята за официално заявена концепция за развитие на националната опера до превръщането й в обществена такава.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„По-добре хората да бъдат гладни и свободни, отколкото сити и с окови.“

Пърл Бък, американска писателка, родена на 26 юни преди 127 години

Анкета

Колко често подарявате книга?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

„Лора, Яворов и аз” – завръщането в диалога

С изключителна прецизност и уважение към отминалото време и най-вече към личността на Дора, Петър Величков събира и подрежда изгубените частици от един пъзел, който може би никога няма да бъде подреден напълно.

Бунтът на свободния или абсурдите на свободата

Книгата е диагноза и опит за лечение на болести, които се раждат единствено на границата между две епохи.

Не е утопия киното да заеме място в образованието

 „Работя с деца, повечето от които дори не говорят добре български и са функционално неграмотни. И на тези деца аз  изведнъж  им пускам „Първият учебен ден“ на Жак Розие. Това за тях е културен и социален шок", казва учителят Даниел Симеонов,