ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ

Eразъм Ротердамски, големият мислител, философ, хуманист, теолог и филолог от епохата на Реформацията, е роден под знака на Скорпиона, на 27 октомври през 1466 година в Ротердам, Холандия. Явява се на бял свят като незаконно роден син на католически свещеник.

Постъпва в августински манастир, където през 1488 г. е подстриган за монах, а четири години по-късно е ръкоположен за свещеник. През 1495–1499 учи във теологическия факултет на Парижката Сорбона. През различни периоди от живота си живее и работи във Франция, Англия, Германия, Италия и Швейцария. Важен за живота и кариерата му е и престоят му в Лондон, където завързва тесни приятелски отношения с Томас Мор и където през 1515 г. получава титлата кралски съветник. Няколко години Еразъм е професор по старогръцки език в университета в Кембридж.

Еразъм е известен с най-прочутото си произведение „Възхвала на глупостта“ - блестяща сатира, написана под формата на писмо до неговия приятел Томас Мор. Беседата се води от първо лице, от името на Stultitia - Moria (Глупостта), която непрекъснато хвали и превъзнася себе си. Творбата е отпечатана за първи път в Париж през 1509 година и се радва на такъв успех, че приживе е преиздавана 40 пъти. Истински бестселър! Eразъм Ротердамски умира на достолепната за времето си 45- годишна възраст, на 12 юли 1536 година в Базел, Швейцария.За съжаление, у нас няма ново издание, а би трябвало да се пусне в голям тираж и част от него да се подари на нашите „народни избраници”.

И НЕЩО ЗА НАШАТА ГЛУПОСТ...Мисля, че е ще е добре, ако индивидуалната глупост и обществената и държавната се изследват научно и се подредят в отделни категории. Индивидуалната глупост е в общи линии наследствено качество или по- скоро недостатък, един психо- невротичен недостатък. При него, както знаем, има различни степени и нюанси, сред които болести като олигофренията, идиотизма и т.н…Но обществената глупост винаги води до големи катастрофи. Историята ни дава редица примери. Тя, обществената глупост,  не понася по принцип градивната критика, не търпи сериозните критерии, пренебрегва ценностните системи. Не чува трезвите гласове или ако ги чуе, много бързо ги забравя.  При нея пчелният кошер просто се обръща наопаки, за да стане жертва на оси и други опасни вредители. И тогава критериите, доколкото ги е имало, започват падат стремглаво, слизат чак до дъното. Така преди Десети ноември у нас по партийна линия дори и магарета ставаха кандидати (по днешному, доктори) на науките, дори академици, директори, министри, за да се повтори същото и днес – вече не само по партийна линия, но и с пари. При това в доста по- големи, неподозирани преди мащаби.  Така страната ни се напълни със „специалисти” с „вишу” образование от десетките университети и филиали по градове и села. Нароиха се и  магистри и бакалаври с купени дипломи. През последните десетина години броят им съществено нарасна. Даде се необмислено прекалена автономия на вузовете и те започнаха безконтролно да произвеждат доктори, доценти и професори, чийто брой в България нарасна неимоверно.  Най- драстичен бе случая в Свищовския икономически университет с неговия ректор- плагиат Адамов. Появи се и определението „калинки”. И въпреки скандалите и в последните правителствени кабинети те съвсем не са малко. Всъщност калинките са навсякъде. Дори в културата, което е направо непростимо.  Преди време в Русе се появи дори един диригент- директор с две съмнителни дипломи за бакалавър и магистър, издадени по едно също време!, един истински гений, дете- чудо  (пък е и дребничък на ръст), български Караян!, който опустоши този доскоро водещ музикален институт и за награда нашите неуки гербери го издигнаха на още по- висок пост, натрапиха го в Софийската филхармония. В Народното събрание, пък  депутат от Движението за Пари и Служби  беше на държавен изпит в Бургаския университет и имаше изказване в Народното събрание в един и същи ден и час – изглежда се беше раздвоил като във фантастичен филм или на едно от местата  просто е била неговата холограма!  Да, водещата партия с огромни претенции, че е „спасител и строител на Нова България”,  напълни министерства, посолства и учреждения из цялата страна със свои хора, изпрати такива, за наш срам! дори в ЕС. Една такава евродепутатка от ГЕРБ (или Групировката за Експресно Разграбване на България) преди няколко години ни направи за смях пред света... Образованието ни, което бе на световно ниво и беше модел за редица европейски държави, се принизи, културата ни, сред водещите в Европа, също пострада значително, дори и в нея се появиха „мутри” и „мечки”, както и неуки и нагли министри като предпоследният (сега депутат?!), който гордо се титулуваше като „мултак”!  А сегашният Банов пък се оказа голям почитател на...рапъра с дупарата Криско!

 Да, опростачихме се доста,  направо оглупяхме. А и  езикът ни доста се принизи, опростачи,  направо обедня, като вината е главно на някои медии – немалка част от обществото ни също оглупя (доказаха го и предните избори)...Подобно на героинята на Еразъм и нашата власт не престана сама да се хвали и превъзнася. Да говори за „растеж на икономиката”, за „стандарт”, за „възход”, за „нисък процент на безработицата”. Звучи като фантастика, нали?! И това в най- бедната и нещастната страна в Европа с африкански стандарт на живота. Не, звучи не само като глупост, но и като гавра, подигравка.

Но за глупостта на управляващите трябва да поговорим отделно и специално...  Тук само искам да припомня една невероятна глупост, която чухме всички: „ Гордея се, че спрях трите енергийни проекта на България!”.  Ако не сте я чули, убеден съм, че ще можете лесно да се досетите кой я произнесе. Преди година същият човек сподели пред група българи: „Вие сте прости, и аз съм прост, така че ще се разберем!”  И още една, съвсем прясна: „На Европейското председателство аз лично ще се боря с нокти и зъби Турция да влезе в Европейския съюз!”  Какво повече да кажем?... Да, за съжаление, това е тъжната участ на малките народи, получили „свобода” и „демокрация” според височайшето благоволение на великите  държави на сбирките в Ялта и Малта, както се случи и с нашата съдба. И дано Нейно Величество Глупостта някой ден най-сетне да ни напусне. Нали, все пак, не сме женени до гроб за нея.  Та дано някой ден поне малко да поумнеем. Да видим, че царят е наистина гол и най- сетне да кажем едно твърдо и окончателно: „Не!” на Глупостта и да решим сами успешно съдбата си. Защото вече почти стигнахме дъното....

Ето някои избрани "мъдрости" на Вежди Рашидов, министъра, който най-дълго е управлявал българската култура:

Дълго ли говоря? Спирайте ме, че аз малко се насосах горе, малко ме хвана така… (на пресконференция);

– Навремето имаше журналисти, с които заедно ядяхмеме, пиехме, заедно повръщахме, заедно ставахме от масата. Да, бяхме си като едно цяло тяло;

– Абе и аз протестирам, че Наоми Кембъл не ми е секретарка, но какво да се прави?.. (по повод протестите срещу нелепата театралната реформа);

– Най-неприятното съсловие за мен са гейовете, защото те са съчетание на най-лошите качества на жената и най-долните качества на мъжа;

– Все още не сте били камериерки на Ахмед Доган, когато аз съм го хранил с шкембе-чорба;

–  Учете, получавайте шестици, защото аз бях тройкаджия и вижте какво ме направиха – министър! (пред ученици от Художествената гимназия в София);

– Не може яденето и пиенете да е единствeното, заради което Хомо сапиенс да е създал човека;

– Вижте, и Библията почва по един странен начин. Той почва с дух и материя. На едно тяло двете ръце – духът е неговата идентичност, неговата култура, материята е неговата икономика и те вървят паралелно. Ние какво правим сега? Да лекуваме едната ръка, че държи лъжицата да лапаме с нея, другата по-нататък при по-добри времена?

– Искам сега да направим един чудовищен концерт в Болшой театър с най-големите ни гласове – от Пендачанска до Гена Димитрова… (Гена Димитрова почина 8 години по-рано);

– Аз бях нападнат, омърсен и на мен ми е обидно по някакъв начин. Защо смятате, че като съм министър съм лишен от човешки качества? Защо смятате, че аз не съм от кръв и плът като вас? Кое ме прави по-различен като човек и хомо сапиенс от всички вас?

– Ами сигурно, защото Господ Бог е бил първо и скулптор. Нали все пак преди словото, преди началото е сътворил човека от кал. Все пак ми е бил колега…

– Ще му дадем от Министерството 100 лв. да се успокои, та да замълчи...Като не иска –  да напусне хора. Айде аз ще му дам и от моя джоб още 50 лв. (по повод протеста на певеца Георги Петров);

 Почакай, не съм ти предложил още наградата, приятелю! (към поета Стефан Цанев, който отказа да получи вече обявената на сайта на Министерството награда „Златен век“, заради връчването й на Димитър Иванов);

– Кой закон казва, че той няма право вече на живот? (мотивът за връчването на наградата за култура „Златен век“ на шефа на Шесто управление на ДС  Димитър Иванов).

 

 

 

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • IN MEMORIAM

    Кристиан Таков - "Времето е особено"

    Думи на доц. Кристиан Таков - преподавател по право в Софийския университет, автор на книги, защитник на правото, към абсолвенти юристи. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ОТКЪС

    Юлия Кръстева - „Пътувам себе си“

    „Книгата се пише от двама. Тя ме впечатлява и това я забавлява, аз връщам теоретичката към нейните преживявания, емоции, тя играе играта, или пък не, продължаваме нататък“, разказва съавторът на книгата Самюел Док.

     
  • ПОРТРЕТ

    Памет за Богомил Симеонов

    Той бе Еньо, Жельо, Ивайло, Хищникът, крал Андрей, генерал Бергонцони, жрецът на хан Аспарух…

     

„Дирижирането не е само четене на партитури, а и натрупване, поддържане на традиция в музикалния живот. Това е дълъг, труден процес .“

Емил Табаков, български диригент, роден на 21 август преди 71 години

Анкета

Редно ли е държавата да плати изложбата на депутата Вежди Рашидов?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Могъщата притегателна сила на „Сикарио“

Като добър професионалист Стефано Солима дори ни проверява киноманската памет.

Том Круз - отличник в MI-6

"Мисията невъзможна: Разпад" е образцов екшън.

Сибирска клопка за Киану Рийвс

Ако творбата  куца на сценарно ниво е повече от ясно, че няма как да се превърне в постижение или празник за зрителя.