МИХАИЛ ВЕШИМ, в. "Стършел"

Една моя позната актриса разказваше, че след представление в провинцията една жена се приближила до нея и я по­хвалила: „Много хубаво играхте, даже прекалено!”.

Същото може да се каже за дългочаканото откриване на Европредседателството в Народния театър. И за речта на председателя на Европейския съвет Доналд Туск, която бе произнесена на родния ни език и умили повечето ни сънародници – много хубаво, даже прекалено! На мен ми заприлича на качамак с пръжки в пръстено гювече – вкусно, но става на топка в стомаха. В този качамак бяха забъркани Иван Вазов и Захари Бахаров, сериалът „Игра на тронове” и Спартак, името на премиера и на футболиста-полукаталунец Христо Стоичков. Интелигентните хора, колкото и малко да са останали у нас, веднага усетиха политическия кич… Нерде „Игра на тронове”, нерде историята на Балканите! Пък и Захари Бахаров – у нас зрителите го свързват не с актьорската му игра, а с друга – лотарийна. Игра – измама за българи. Ало-измамниците, на които едни наивници хвърлят пари от балкона, се преследват от закона. А този, който всяка вечер обещава милиони на други наивници, за да им прибере левчетата, минава за „велик актьор” и „национална гордост”… Та даже чухме името му в официалната реч на председателя на Европейския съвет. Утре може да го поканят да рекламира не само Националната, а и Европейската лотария. Между другото, знаете ли защо въздухът в София е задръстен с фини прахови частици? От търкане на лотарийни талони… И от изтъркани речи на политици – наши и чужди.

Прекалени бяха и мерките за сигурност – защо беше нужно ден и половина преди откриването да бъде блокиран центърът на София? Службите ни за сигурност се презастраховаха – няма минувач, няма проблем.

Иначе нашите спецполицаи са толкова „компетентни”, че не можаха да заловят телефонния терорист, който в два поредни дни евакуира и затвори по обяд софийското летище с фалшив сигнал за бомба. Добре че нямаше истински бомби…

По време на Евросуматохата в София бе поставен рекорд – един билборд донесе 100 милиона лева печалба на авторите си. Такива печалби не може да рекламира и Бахаров в Националната си лотария. Какъв поразяващ ефект - билбордът дори не стоя и ден, а постигна своето – уцели Борисов в сърцето. Нашият премиер, сравнен в речта на Туск с героя Спартак, толкова героично се уплаши от полицаите, че веднага им подари 100 милиона за заплати. Откъде ги извади, не стана ясно… Може би от собствения си джоб, защото от държавния законно не е възможно – има Закон за бюджета – там разходите са разпределени по пера и за корекции трябва да гласува Народното събрание… Но в България всичко е възможно – законите са за това, да се нарушават. Правилно ни каза и Юнкер в словото си: че сме постигнали много в борбата с корупцията… Ето го постижението: един човек, същи падишах, да се разпорежда с нашите пари като със свои. И да раздава на кой колкото Той прецени.

Прекалени бяха и девет протеста в София за един ден. Това допълнително изнерви софиянци и даде повод за мърморене. А пък една бивша депутатка, Стела Банкова, пусна в медиите фалшивата новина, че сме загубили 15 милиарда (по някакви нейни изчисления!), откакто членуваме в ЕС. Слух-мехлем за евроскептици и за всички, които са й на акъла.

Но да погледнем от положителната страна – щом има протести, има и демокрация.

Все пак сме европейска страна, макар и не винаги да личи. В Москва за протести арестуват, а техния падишах, както е тръгнало, ще си го избират доживот.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ОТКЪС

    Андрей Соколов - „За нашия дом"

    Книгата носи в себе си и предлага на вниманието на читателите важни факти, имена на хора, снабдена е със справочен апарат, който би бил полезен на всеки интересуващ се от историята на Шумен и България през отминалото 20-то столетие. 

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Щедрият талант на Сергей Безруков

    Бил член на путиновата партия „Единна Русия“, от която се самоотстранява след година, тъй като eдин артист цени повече своята творческа свобода.

„Ако съм успяла да озаря дори едно-единствено тъжно детство, значи съм напълно удовлетворена.“

Астрид Линдгрен, шведска писателка, родена на 14 ноември преди 111 години

Анкета

Липсва ли ви гражданската позиция на хората на изкуството?

Не, те са творци. - 7.1%
Да, те са истинският елит на обществото - 92.9%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Нова среща с хумора на братя Мормареви

„Еврейски вицове“ е една миниенциклопедия на еврейския дух, на усета на този народ да се шегува и иронизира дори в най-трагични мигове от съществуването му.

"Валутният риск в икономиката" (ревю)

Съществени моменти в монографията са анализираните валутен риск и валутна система в България от 1878 г. досега, както и практико–приложните измерения на валутния риск.

Късното признание на Орсън Уелс

„От другата страна на вятъра“ е не само присмех към лудостта на целулоидния свят, а  по-скоро равносметка на един изминат и пълен с провали и амбиции творчески път, в чието начало се откроява с елмазен блясък шедьовъра „Гражданинът Кейн“(1941), а в края е изкусителния експеримент „Ф като фалшификация“(1975).