Правителството ще рекламира страната ни по време на европредседателството с клипа "България - скритото бижу на Европа". Той предизвика противоречиви реакции, затова подбрахме няколко критични мнения от "Фейсбук": 

 

ФАНИ ДАВИДОВА, юрист:

Не е лош клипът за европреЦедателството. По е подходящ за туристическа агенция, верно, ама аре сега ... 

България обаче отново е представена като държава на селяните, с което други селяни очевидно много се гордеят.

Тука нямаме градове ... нямаме градски красоти ни в Русе, ни в Пловдив, ни никъде. Нямаме красив университет, платен от българи, нямаме учени, художници, оперни певци. Нямаме математици, софтуеристи, предприемачи. Имаме си селяни, овчари, кукери. Пропуснали са само тричането на кучета, не знам защо.

А Панайот Хитов, надуващ гайдата на плажа, е просто покъртителен.

 

ПОЛИНА ПАУНОВА, журналист:

Хм, абе защо в клипа за преЦедателството има кадри от див плаж, а не от Слънчака?! Защо има пухкав сняг, а не снимки от пластмасови опаковки в Банско?!

 

ВАСИЛЕНА МИРЧЕВА, журналист:

Ясно е, че клипът за европредседателството ще е напудрен и красивичък. Като казваш Виж ме, и се поизпъчваш, не стоиш като сопол, няма да показваш мръсни улици и грамадата от камъни пред варненското кметство... Обаче в същия пожелателен тон, представяте ли си да започваше с жена, която сутринта води децата си на училище с колело, по истинска велоалея, не бутафорна, покрай хубави улици с нормална настилка. После деца, които отиват с радост на училище, с леки раници...

Възрастна жена в кварталната библиотека заема НОВИ книги и там вижда как библиотекарка занимава деца с нещо интересно. Обстановката не е лъскава, но е приветлива и чиста. После виждаме дете с Даун, което спокойно играе с другите деца на детска площадка. После възрастната дама със свои приятели е в концертна зала и аплодира солиста на симфоничен концерт, който е ром. После виждаме фермер от малко населено място, който получава бърза и адекватна медицинска помощ в спретната болница (в каквато преди 2 години в едно малко гръцко село синът ми получи компетентна и навременна грижа срещу такса от 5 евро). После виждаме други малки китни селца, в които хората работят малкия си семеен бизнес, без някой да ги рекетира, гарантирана им е медицинска грижа, образование и безопасност... И накрая казваме нещо като: Малко сме, затова всеки от нас е ценен и е важно да развие потенциала си. Не е като славна история, мъже, нагазили в ледени води, и нестинарки, и рози, но би било хубаво да е поне наполовина истина

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ОТКЪС

    Умберто Еко - "Средновековното мислене"

    Това са студии, които покриват период от шейсет години. Техният оригинален дух е напълно съхранен, въпреки че авторът ги е шлифовал както библиографски, така и редакционно, за да се избегнат, макар и не изцяло, някои повторения и връщания към загатнатите теми.

     
  • ОТКЪС

    Светлана Алексиевич - "Чернобилска молитва"

    Книгата описва личната трагедия на хората след Чернобилската трагедия и показва как тя е повлияла на техния живот.

     

„Надявам се, че хората ме възприемат като актьор. Никога не съм искал да бъда филмова звезда.”

Ал Пачино, американски актьор, роден на 25 април преди 78 години

Анкета

Тревожи ли Ви, че в България медиите са под натиск?

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

Капанът на политическата коректност

"Квадратът" е сатира за социалното лицемерие, липсата на емпатия и маймуната в човека

Лазар Николов. Страници от архива

Проф. Куюмджиев е съставил грижливо и с пиетет към автора тази интересна книга – документ за едно време, противоречиво, несвободно, но и определено творческо.

Любов на кръстовището на историята

Силвия Томова е написала своя роман „Грохот“ страстно и с вдъхновение.