МИХАИЛ ВЕШИМ, в. "Стършел"

Афоризъм на сръбския писател Влада Булатович-ВИБ казваше: „У нас една година е сушава, друга е кишава, но всички са исторически”.

Не само при сърбите, и у нас е същото. Новата 2018-а още в самото си начало започва като историческа – с председателството на ЕС.

Заради това историческо председателство управлението ще устиска шест месеца – даже от сараите си лично Ахмед Доган му даде благословия, че засега няма друга алтернатива.

Ще устискаме до края на юни – и народ, и правителство, като кучето от една карикатура на Маргарита Янчева: стопанинът казва на своя домашен любимец, който е вдигнал крак по естествена нужда: „Не! Чакай да мине европредседателството!”

За китайците 2018-а ще е Година на кучето, иначе за нас годината ще е на Отстъплението.

Отстъплението е коронният номер на управлението. Нужни са сто-двеста души и едно блокирано шосе (кръстовище), за да се осуети всяко реформаторско намерение и да се мине към отстъпление.

Управляващата партия ГЕРБ уж безстрашно строи магистрали, пък се плаши от блокирани шосета.

За да се бетонира във властта днес, вчера отстъпи пред бетонирането на Пирин. Утре ще отстъпи и пред бетона на Белене.

Ядреното лоби се готви с още много милиарди да ни зароби. Не само икономически, а и геополитически.

Вместо да търсят виновните за заровените милиарди в „гьола за шарани”, управниците ни търсят заобиколни начини да надградят гьола, за да ни накиснат още повече.

Вместо да посочат източилите КТБ в най-близкото минало, ще ловят приватизаторите от далечното – когато и законът, поради давност, вече не ги лови.

Чуждите медии – английският „Гардиън” и немският „Ди Цайт”, единодушно ни сложиха етикета: най-корумпирани.

Как ли ни усетиха? Корупцията трудно се бори, още по-трудно се мери. Защото става под масата, на тъмно или на четири очи.

Но може да се измери усещането за корупция – на всеки българин. А всеки българин не само усеща, ами и се досеща, че политиците му го баламосват.

А всички заедно, като народ, имаме и друго усещане: че напредваме назад.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

„Всяка жена, която разчита само на лицето си, е глупачка.“

Зейди Смит, британска писателка, родена на 25 октомври преди 45 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

Да, защото те са елитът на обществото - 93.8%
Не, да се занимават само с изкуство - 0%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Тенет“ и Нолан

 

Филмът връща чистата емоция на публиката, предлага й качествено зрелище, а самият зрител се отблагодарява с това, че отново се насочва към салона.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.