МИХАИЛ ВЕШИМ, в. "Стършел"

Афоризъм на сръбския писател Влада Булатович-ВИБ казваше: „У нас една година е сушава, друга е кишава, но всички са исторически”.

Не само при сърбите, и у нас е същото. Новата 2018-а още в самото си начало започва като историческа – с председателството на ЕС.

Заради това историческо председателство управлението ще устиска шест месеца – даже от сараите си лично Ахмед Доган му даде благословия, че засега няма друга алтернатива.

Ще устискаме до края на юни – и народ, и правителство, като кучето от една карикатура на Маргарита Янчева: стопанинът казва на своя домашен любимец, който е вдигнал крак по естествена нужда: „Не! Чакай да мине европредседателството!”

За китайците 2018-а ще е Година на кучето, иначе за нас годината ще е на Отстъплението.

Отстъплението е коронният номер на управлението. Нужни са сто-двеста души и едно блокирано шосе (кръстовище), за да се осуети всяко реформаторско намерение и да се мине към отстъпление.

Управляващата партия ГЕРБ уж безстрашно строи магистрали, пък се плаши от блокирани шосета.

За да се бетонира във властта днес, вчера отстъпи пред бетонирането на Пирин. Утре ще отстъпи и пред бетона на Белене.

Ядреното лоби се готви с още много милиарди да ни зароби. Не само икономически, а и геополитически.

Вместо да търсят виновните за заровените милиарди в „гьола за шарани”, управниците ни търсят заобиколни начини да надградят гьола, за да ни накиснат още повече.

Вместо да посочат източилите КТБ в най-близкото минало, ще ловят приватизаторите от далечното – когато и законът, поради давност, вече не ги лови.

Чуждите медии – английският „Гардиън” и немският „Ди Цайт”, единодушно ни сложиха етикета: най-корумпирани.

Как ли ни усетиха? Корупцията трудно се бори, още по-трудно се мери. Защото става под масата, на тъмно или на четири очи.

Но може да се измери усещането за корупция – на всеки българин. А всеки българин не само усеща, ами и се досеща, че политиците му го баламосват.

А всички заедно, като народ, имаме и друго усещане: че напредваме назад.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ

    Елин Пелин - "Напаст Божия"

    Бог не е милостив - не молете му се! Нека като жабите, кога им пресъхне блатото - да прокълнем и да умрем!

„Изкушението е парфюм, който вдишваш, докато не пожелаеш да притежаваш целия флакон.“

Жан-Пол Белмондо, френски актьор, роден на 9 април преди 87 години

Анкета

В пандемията купувате ли книги онлайн?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

За честта на фамилията Полански

Филмът на Роман Полански „Офицер и шпионин“  разказва елегантно и проникновено за най-голямата социална и политическа криза, завладяла Франция в края на 19 век.

Да останеш човек извън играта

Филмът „Извън играта“ е не е сълзлива история за опитите на един съкрушен човек да се пребори с алкохолната си зависимост и разпада на брака и семейството си.  Не е и приказка за трудния път към успеха със стоп кадър от извоювания заслужен  триумф.

„Живот на една гара“ –  анатомия на самотата и страха

Романът следва  модела на знаменити световни романи, решени като философски есета - притчи: „Процесът“ на Франц Кафка, „Чумата“ от Албер Камю, „Погнусата“ от Жан-Пол Сартр, пиесата „Носорозите“ на Йожен Йонеско.