На 20.06.2017 г. Съюзът на преводачите в България (СПБ) огласи официално свое становище относно заимстването от проф. Владко Мурдаров на преводи на проф. Ана Димова из белетристичното творчество на големия австрийски писател Йозеф Рот. Становището на СБП бе изградено въз основа на експертното мнение на д-р Гергана Фъркова-Ангелова.

Сега преводаческата колегия получи нов сигнал за недопустим случай на литературно плагиатство, извършено от същия преводач – проф. Владко Мурдаров. 

Воден от уставното си задължение да защитава престижа на професията и авторските права на преводачите, УС на СПБ чрез своята Комисия по професионална етика се обърна отново за експертно мнение към д-р Фъркова-Ангелова – преводач, авторитетен критик на превода и специалист в областта на немскоезичната литература.

Въз основа на доказателствата, представени от германиста д-р Гергана Фъркова-Ангелова, Съюзът на преводачите в България заявява категоричното си становище, че отново е налице пряко заимстване от Владко Мурдаров на чужд труд – на Никола Толчев, Панайот Чинков и Недялка Попова, преводачи на творби на изтъкнатия австрийски писател Артур Шницлер. В случая проф. Мурдаров е преводач и съставител на сборник с разкази и новели на Шницлер „Като насън“, публикуван през 2012 г. от издателство Black Flamingo Publishing.

За съжаление отново е налице порочната издателска практика да се възлагат нови преводи не защото предишните са с ниски художествени  качества, неточни или вече остарели, а за да се осигури за преводача и за неговия издател финансова подкрепа от чужди институции, които в повечето случаи не субсидират преиздания. 

Съюзът на преводачите в България осъжда грубото присвояване на чуждия преводачески труд от страна на проф. Владко Мурдаров и изразява своята решимост и занапред да защитава труда и творческите постижения на съюзните членове и на цялото преводаческо съсловие. Едновременно с това призовава за по-висока чувствителност в професионалните среди и обществото като цяло към въпроса за авторските права на преводачите, защитени от Закона за авторското право и сродните му права. Уважението към авторския труд е задължителна характеристика на всяко демократично общество. 

Управителен съвет на СПБ

Председател на СПБ, доц. д-р Иво Панов     

 

Из експертизата на д-р Фъркова:

Може да се каже, че сборникът с новели на Артур Шницлер Като насън в съставителство и превод на проф. Владко Мурдаров. (изд. Black Flamingo Publishing, 2012) си е присвоил злоумишлено вече излезлите преводи на Никола Толчев (Госпожица Елиза), Панайот К. Чинков (Игра в утринен здрач) и Недялка Попова (Просъници).

Финансираният от Федералното министерство на културата на Австрия сборник на практика блокира за много години напред възможността чрез един различен, съвременен прочит да бъде обогатено представянето на един от най-значимите австрийски автори на ХХ век.

А тъй като проф. Владко Мурдаров не за първи път бива уличен в плагиатство, подобна практика разклаща доверието не само в неговата компетентност и неговия професионализъм на преводач, но и изобщо в морала му на учен, преподавател и човек, посветил се на творческа дейност. Доколкото това плагиатство е почти идентично с предходния случай, при който съществуващи преводи на Йозеф Рот бяха преписани с цел да бъдат представени като нови от същия преводач и същото издателство, можем да говорим не просто за единичен случай, а за обичайна бизнес практика.

Възниква естественият въпрос за почтеността и съпричастността към тази измама на издателите. Косвено се хвърля сянка и върху полезни и необходими международни програми за подпомагане на преводаческото творчество. Реномираните държавни и частни институции, които стоят зад тях, реално, макар и несъзнателно, се превръщат в съучастници на едно плагиатство. Подобно поведение, омаловажавано и толерирано от национални медии, засилва усещането за несправедливост, което ежедневно изпитва човек, занимаващ се с творческа дейност в нашата страна. То поставя под въпрос значението на категории като честност, почтеност, морал и съвест.

 

Отговорът на Владко Мурдаров до БНТ:

Уважаеми господа,

В отговор на публикации от Съюза на преводачите, които уронват престижа ми като преводач и езиковед и вредят на моето име, заявявам, че въпросът ще бъде решен в съда.

До излизане на съдебното решение прекратявам авторската си рубрика „Език мой” на предаването „Денят започва с култура”.

11 декември 2017 г.

Проф. д.ф.н. Владко Мурдаров 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

„Пленяват ме хора, които могат да живеят без страх от последствията, да бъдат страстни без предпазливост, хора, които безумно мразят и обичат.”

Федерико Фелини, италиански режисьор, роден на 20 януари преди 98 години

Анкета

Харесвате ли клипа за европредседателството?

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

"От Калифорния до Стълпище – историята на един емигрант" от Любен Рабчев (ревю)

На места нешлифована, историята печели с ясните си послания и с неуморимото желание на автора да предизвика апатичните българи, оставили се да ги носи течението.

За формата на водата и любовта

Ще има зрители, които ще негодуват и ще излязат на петнайсетата минута, но ще има и такива – а те ще са много повече, които ще ръкопляскат на финалните надписи.

С „Нокаут“ уверено напред

Във филмът “ сериозното е преплетено с ироничното, критичното с романтичното начало, актьорите играят с вдъхновение и неприкрит ентусиазъм, личи , че им е било интересно на снимачната площадка, че са се забавлявали от сърце.

За художника – в 65 000 картини

"Да обичаш Винсент" е единствен по рода си – пълнометражна "маслена" анимация