Михаил ВЕШИМ, в. „Стършел“

Проповед към вярващите в лесни печалби

Веднаж съм влизал в бинго-зала. Беше преди десетина години, в центъра на София. Часът – девет и половина сутринта. Залата пълна, публиката пъстра. От улегнали господа с костюми и дипломатически куфарчета, с вид на висши чиновници или банкови служители, до циганки-метачки с метли и елеци на чистотата. От лелки-домакини, почти по пеньоари, през млади безделници – до пенсионери и гримирани дами. Цялото това разнородно общество, обединено от надеждата за бинго-печалби, зяпаше в някакви талони, а един глас, упойващ като в сеанс на Кашпировски, редеше числа: „Две… двайсет и седем, трийсети девет…”

Тогава усетих каква болест е хазартът. Поразява млади и стари, бедни и богати, умни и глупави.

Днес на тази бинго-зала има катинар. Не че кандидатите за лесно богатство са станали по-малко. Или пък им е дошъл акълът. Просто хазартът излезе от залите на улицата. И стана по-масов. Плъзна по вестникарските будки, по кафенета и магазинчета, пък и в пощите. До гишето, където се получават пенсиите, има друго – там продават талони от Национална лотария. Пенсионерите пътем си вземат някой талон, за късмет. После още някой. А пенсиите им, уж все малки и недостатъчни, неусетно преминават в джобовете на лотарийните босове.

Национална стратегия за развитие нямаме, но имаме Национална лотария.

Масирана реклама за лесни пари ни залива от телевизионния екран. Известен актьор-мечка от театъра се прави на маймуна в най-гледаното време и уж раздава тлъсти суми. Всяка вечер ни показват късметлии с хилядарки, за които иначе трябва да работиш цял живот. Внушението е ясно: не с труд, а с търкане ставаш милионер.

Заразата плъзна – по-масова от грипа, по-поразяваща от СПИН-а. Търкат млади, търкат стари, търкат учени и прости. И клошари също търкат – със стотинките, спечелени от ровене по кофите.

Един виц описва най-точно ситуацията: на всяка доларова банкнота може да се открие следа от кокаин, на всяка българска монета – следа от търкане.

Не е лесно да заличиш един народ, но лесно можеш да го развратиш. После го остави - той сам ще се изтърка от картата на света – като със стотинка.

Навремето писателят Александър Солженицин призова: „Да не живеем в лъжа!” Обяви се против комунистическите пропагандатори. Призоваваше хората да не им слушат речите, да не им четат вестниците, да не им гледат телевизията.

Днес е време да се обявим срещу лотарийната лъжа. И да се сетим, че милионните печалби не отиват при леля Пенка от Горно Долно, а в джобовете на манипулаторите.

Медиите предупреждават да се пазим от телефонни измамници, а не казват нищо за лотарийните. Защото са комбина.

Не им вярвайте на рекламите, на печалбите, на късметите и талоните!

Бойкотирайте и актьора, който вечер ви размахва пачки пред очите. Той също е част от манипулацията – чарът му е подправката, зрънцето бахар на лъжата. Откакто се продаде на лотарията, аз не ходя на негови представления в театъра, не гледам филми с негово участие.

Ако в от питката на Бъдни вечер ви се падне монетата – не я използвайте за търкане на талони.

Късметът ви сигурно е на друго място, не е в пунктовете на Националната лотария!

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

„Пленяват ме хора, които могат да живеят без страх от последствията, да бъдат страстни без предпазливост, хора, които безумно мразят и обичат.”

Федерико Фелини, италиански режисьор, роден на 20 януари преди 98 години

Анкета

Харесвате ли клипа за европредседателството?

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

"От Калифорния до Стълпище – историята на един емигрант" от Любен Рабчев (ревю)

На места нешлифована, историята печели с ясните си послания и с неуморимото желание на автора да предизвика апатичните българи, оставили се да ги носи течението.

За формата на водата и любовта

Ще има зрители, които ще негодуват и ще излязат на петнайсетата минута, но ще има и такива – а те ще са много повече, които ще ръкопляскат на финалните надписи.

С „Нокаут“ уверено напред

Във филмът “ сериозното е преплетено с ироничното, критичното с романтичното начало, актьорите играят с вдъхновение и неприкрит ентусиазъм, личи , че им е било интересно на снимачната площадка, че са се забавлявали от сърце.

За художника – в 65 000 картини

"Да обичаш Винсент" е единствен по рода си – пълнометражна "маслена" анимация