Михаил ВЕШИМ, в. „Стършел“

Проповед към вярващите в лесни печалби

Веднаж съм влизал в бинго-зала. Беше преди десетина години, в центъра на София. Часът – девет и половина сутринта. Залата пълна, публиката пъстра. От улегнали господа с костюми и дипломатически куфарчета, с вид на висши чиновници или банкови служители, до циганки-метачки с метли и елеци на чистотата. От лелки-домакини, почти по пеньоари, през млади безделници – до пенсионери и гримирани дами. Цялото това разнородно общество, обединено от надеждата за бинго-печалби, зяпаше в някакви талони, а един глас, упойващ като в сеанс на Кашпировски, редеше числа: „Две… двайсет и седем, трийсети девет…”

Тогава усетих каква болест е хазартът. Поразява млади и стари, бедни и богати, умни и глупави.

Днес на тази бинго-зала има катинар. Не че кандидатите за лесно богатство са станали по-малко. Или пък им е дошъл акълът. Просто хазартът излезе от залите на улицата. И стана по-масов. Плъзна по вестникарските будки, по кафенета и магазинчета, пък и в пощите. До гишето, където се получават пенсиите, има друго – там продават талони от Национална лотария. Пенсионерите пътем си вземат някой талон, за късмет. После още някой. А пенсиите им, уж все малки и недостатъчни, неусетно преминават в джобовете на лотарийните босове.

Национална стратегия за развитие нямаме, но имаме Национална лотария.

Масирана реклама за лесни пари ни залива от телевизионния екран. Известен актьор-мечка от театъра се прави на маймуна в най-гледаното време и уж раздава тлъсти суми. Всяка вечер ни показват късметлии с хилядарки, за които иначе трябва да работиш цял живот. Внушението е ясно: не с труд, а с търкане ставаш милионер.

Заразата плъзна – по-масова от грипа, по-поразяваща от СПИН-а. Търкат млади, търкат стари, търкат учени и прости. И клошари също търкат – със стотинките, спечелени от ровене по кофите.

Един виц описва най-точно ситуацията: на всяка доларова банкнота може да се открие следа от кокаин, на всяка българска монета – следа от търкане.

Не е лесно да заличиш един народ, но лесно можеш да го развратиш. После го остави - той сам ще се изтърка от картата на света – като със стотинка.

Навремето писателят Александър Солженицин призова: „Да не живеем в лъжа!” Обяви се против комунистическите пропагандатори. Призоваваше хората да не им слушат речите, да не им четат вестниците, да не им гледат телевизията.

Днес е време да се обявим срещу лотарийната лъжа. И да се сетим, че милионните печалби не отиват при леля Пенка от Горно Долно, а в джобовете на манипулаторите.

Медиите предупреждават да се пазим от телефонни измамници, а не казват нищо за лотарийните. Защото са комбина.

Не им вярвайте на рекламите, на печалбите, на късметите и талоните!

Бойкотирайте и актьора, който вечер ви размахва пачки пред очите. Той също е част от манипулацията – чарът му е подправката, зрънцето бахар на лъжата. Откакто се продаде на лотарията, аз не ходя на негови представления в театъра, не гледам филми с негово участие.

Ако в от питката на Бъдни вечер ви се падне монетата – не я използвайте за търкане на талони.

Късметът ви сигурно е на друго място, не е в пунктовете на Националната лотария!

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ОТКЪС

    Умберто Еко - "Средновековното мислене"

    Това са студии, които покриват период от шейсет години. Техният оригинален дух е напълно съхранен, въпреки че авторът ги е шлифовал както библиографски, така и редакционно, за да се избегнат, макар и не изцяло, някои повторения и връщания към загатнатите теми.

     
  • ОТКЪС

    Светлана Алексиевич - "Чернобилска молитва"

    Книгата описва личната трагедия на хората след Чернобилската трагедия и показва как тя е повлияла на техния живот.

     

„Надявам се, че хората ме възприемат като актьор. Никога не съм искал да бъда филмова звезда.”

Ал Пачино, американски актьор, роден на 25 април преди 78 години

Анкета

Тревожи ли Ви, че в България медиите са под натиск?

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

Капанът на политическата коректност

"Квадратът" е сатира за социалното лицемерие, липсата на емпатия и маймуната в човека

Лазар Николов. Страници от архива

Проф. Куюмджиев е съставил грижливо и с пиетет към автора тази интересна книга – документ за едно време, противоречиво, несвободно, но и определено творческо.

Любов на кръстовището на историята

Силвия Томова е написала своя роман „Грохот“ страстно и с вдъхновение.