ВЛАДИМИР ТРЕНДАФИЛОВ, "ФЕЙСБУК"

„Приятели и колеги,

Днес получих официално писмо от Комисията по досиетата, в което ме уведомяват, че съм разкрит като секретен сътрудник на ДС с псевдоним Богдан, цитирам: „вербуван на 14.04.1980 г., възстановен на 15.02.1985 г. и регистриран на 26.02.1985 г. в качеството на „агент“ към управление VI-II-I и VI-IX-I. И реших да ви пиша за моя случай, за да не се запознаете с него най-напред от канцеларската му формулировка. А на кого ще повярвате, това, разбира се, е ваша работа.

Да, всичко това е вярно. Писал съм доклади при поискване и съм ги подписвал с гореспоменатия псевдоним. (Впрочем него не съм го избирал, те ми го сложиха и аз не възразих.) Само че искам да прибавя две пояснения:

1. Не съм ходил никъде да се записвам или зачислявам доброволно. На два пъти бях подложен на ужасен психически натиск от две различни ченгета, които ту ми припомняха, че имам дядо, пребит до смърт в следственото във Варна скоро след Девети (което е чиста истина), ту ми говореха, че съм „свой човек“, защото съм служил войник на границата в Малко Търново (което също е истина), а Гранични войски в оня период (1974-6)се числяха към МВР. Бях 25-годишен, много уплашен, и не издържах, за което ме е срам, още оттогава.

2. Абсолютно никой не е пострадал от нещо, което съм писал по тия крайно неприятни за мен поводи. Беше ме ужасно срам, че някак не намерих сили да откажа, и още тогава, за да запазя някакво самоуважение, се заклех пред себе си да не допусна някой да пострада заради мен.

Оттогава нататък съм имал много откровени разговори на забранени теми с огромен брой приятели и познати, хората винаги са ми се доверявали лесно, защото съм (наистина) честен човек. И нищо от това не съм довеждал до знанието на службите. Писал съм общи лафове и не съм цитирал или преразказвал застрашаващи някой човек изказвания – никога. Ако някой мой познат намери нещо, с което да опровергае това, моля нека го оповести публично. Но просто знам, че такова нещо няма.

В началото на 1989 г., без да сме предусещали края на социализма, двамата с жена ми сменихме църквата си – преминахме към Католическата. Тогава именно събрах кураж да кажа на второто и последно ченге в живота ми да не разчита повече на мен. Всъщност, от него нямам кой знае колко лоши спомени, защото беше един угрижен, вгорчен, а и, мисля, обезверен човек, който се кахъреше за разни проблеми в семейството си и беше подкарал службата съвсем формално. Приемаше ми без възражения всички абстрактни глупости, които пишех при поискване от негова страна. Може би затова и не прекъснах връзките с него по-рано. Тогава и се заклех никога повече да не се страхувам. Тази клетва съм я спазил, както и предишната.

Това е общо-взето всичко по темата. Естествено, това са само мои думи, а не доказателства. Така че окончателните тълкувания са ваша работа. Мога само да приведа в собствена защита някои косвени обстоятелства, а именно:

Ако не вярвате на думите ми, колеги и приятели, то кажете ми, какво съм спечелил от „агентурната си дейност“ в периода 1980-1989 г.? Бях асистент в кат. „Английска филология“, веднъж ме пратиха на 7-дневен семинар в капиталистическа страна (в Кеймбридж) и даже имам разгромен пръв опит да защитя докторат.

Какво съм спечелил от „принадлежността си към системата“ и след 1989 г., когато доверените хора разграбваха страната? Къде са ми авоарите, апартаментите, връзките, влиятелните обществени и професионални позиции? Не съм дал нищо ценно на службите и те не са ме смятали за свой човек.

Всички знаете обаче, че ако съм имал някакви възражения срещу някого или нещо, аз съм ги обявявал открито в пресата. Мненията ми не са били тайна за никого и това, което винаги съм искал, е открит дебат по редица обществени въпроси, в чиято важност вярвам.

Признавам, че ми е трудно да напиша всичко това. Но същевременно чувствам и облекчение, защото това е последната ми тайна. Сега да става каквото ще.“

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ЮБИЛЕЙ

    Препускай, индианецо!

     Гойко Митич на 80.

     

    За нас той беше идол, пример за подражание, олицетворение на Доброто, вечният смел и благороден индиански вожд, готов да воюва със злото в Америка в името на справедливостта и човешката хармония.

     

„В живота няма второстепенни, епизодични герои, които играят ролята на винтчета.“

Елза Триоле, френска писателка, родена на 24 септември преди 124 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.

За Дизела и неговата предпоследна крачка

 

Историята на Кирил Николов нагледно доказва в какво се превръщат мечтите, ако ги преследваш упорито и последователно.