МИХАИЛ ВЕШИМ, в. „СТЪРШЕЛ“

„Да живее България!” е новият документален филм на Адела Пеева, показан на Киномания. Темата: патриотизмът, който лесно прераства в национализъм и даже в националсоциализъм. В продължение на три години режисьорката е наблюдавала развитието на героите си – момчета, тръгнали от класната стая с маршировки и пеене на „Вятър ечи” , развявали най-дългия национален флаг (300 метра) из улиците на Стара Загора, за да стигнат до факелното шествие на Луков марш. „Добри момчета”, както ги определи един от героите във филма – директор на Старозагорския театър. Толкова „добри”, че вярват в „България на българите” – вън циганите и турците! Скандират: „На бой, на бой за народа свой!”. Обявяват се против Ньойския мирен договор - време е да бъде преразгледан! А едно от „най-добрите момчета”, което иначе мечтае да стане актьор, се снима с фашистка униформа във Фейсбук. И абсолютно спокойно оправдава нацистките зверства в лагерите на смъртта – евреите това заслужават!

Гледаш на екрана млади, здрави и хубави момчета и момичета, а пък напълно объркани. Объркани са и техните учители, родители, а също и уж общественици и въобщественици, които им пълнят главите за с клишета „България на три морета” и „Ние, българите, сме богоизбран народ – народът на бог Тангра!”.

„Да отгледаш гарвани” – се казваше един стар филм на Карлос Саура. Е, отгледахме ги. Как?

Имам преки впечатления: дъщеря ми учи в елитна софийска гимназия. Преди няколко години, когато беше осмокласничка, имаха учител по география, който им говореше само за история. Всеки час започваха с пеене на „Шуми Марица”, а учителят им раздаваше безплатно вестник „Десант” – националистическо издание. И им обясняваше, че „Македония е наша” и рано или късно пак ще си е наша. Учителя го пенсионираха поради навършване на възраст – почти цялата гимназия (без дъщеря ми) се вдигна в негова защита, учениците си го искаха! Като дрогирани, искат си патриотичната дрога - да завладеем Македония, заедно с „Шуми Марица”.

И от този марш – колко му е до редиците на Луков марш! Най-голямата проява на българските националисти. Камерата на Адела Пеева ни показа, че за този поход из центъра на София се събират не само чернодрешковци от страната, идват даже гости от чужбина – неофашисти от Германия, Швеция и Франция, за да помаршируват с факли, да скандират лозунги с вдигнати ръце за нацистки поздрав. Стана ясно, че между нашите и чуждите фашисти има топла връзка – не само в интернет.

Ще намери ли сили Столичната община да забрани този фашистки парад? Всички знаят какво става по софийските улици, но толкова години няма сила, която да го спре. А сега, когато т. нар. патриоти са във властта – пък съвсем! Оная вечер по улиците на столицата пак имаше националистическо шествие – против Ньойския договор. И така – докога? Докато обявим война на съседите, за да си върнем изгубените преди сто години територии…

За нормалния човек това е безумно. Но за безумците – нормално. Филмът на Адела Пеева показва как лесно може да прекрачим в безумието – с подкована кубинка и камуфлажна униформа.

Иначе лентата е кратка – няма и час, и не може да обхване явлението от всичките му страни. Режисьорката съзнателно се е пазила от актуалната политика - тя не коментира участието на „патриотите” във властта и проявите на формации като „Атака”, Патриотичният фронт и ВМРО. Но като излезе от салона, всеки може да продължи филма в главата си – да си спомни за фашизираните футболни агитки. За изстъпленията в Катуница. За скандалите на Волен Сидеров (днес коалиционен партньор) по улици и по летища. За руската му връзка. И за творчеството му – поредица книги за „еврейския заговор срещу човечеството”.

От такива яйца се излюпват гарваните. Под лозунга „Да живее България!”.

За съжаление, партии, на които разчитаме да са проевропейски, също вдигат този лозунг още в името си – най-новата формация, на уж образованите и мислещи българи, се кръсти „Да, България!”. Само едно „живее” им липсва, за да са напълно в клишето… Други пък преди години се нарекоха демократи, ама и те за силна България…

Що не опитаме да направим нещо за родината си, без шумно да скандираме името й в лозунги?

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ОТКЪС

    Андрей Соколов - „За нашия дом"

    Книгата носи в себе си и предлага на вниманието на читателите важни факти, имена на хора, снабдена е със справочен апарат, който би бил полезен на всеки интересуващ се от историята на Шумен и България през отминалото 20-то столетие. 

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Щедрият талант на Сергей Безруков

    Бил член на путиновата партия „Единна Русия“, от която се самоотстранява след година, тъй като eдин артист цени повече своята творческа свобода.

„Ако съм успяла да озаря дори едно-единствено тъжно детство, значи съм напълно удовлетворена.“

Астрид Линдгрен, шведска писателка, родена на 14 ноември преди 111 години

Анкета

Липсва ли ви гражданската позиция на хората на изкуството?

Не, те са творци. - 7.1%
Да, те са истинският елит на обществото - 92.9%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Нова среща с хумора на братя Мормареви

„Еврейски вицове“ е една миниенциклопедия на еврейския дух, на усета на този народ да се шегува и иронизира дори в най-трагични мигове от съществуването му.

"Валутният риск в икономиката" (ревю)

Съществени моменти в монографията са анализираните валутен риск и валутна система в България от 1878 г. досега, както и практико–приложните измерения на валутния риск.

Късното признание на Орсън Уелс

„От другата страна на вятъра“ е не само присмех към лудостта на целулоидния свят, а  по-скоро равносметка на един изминат и пълен с провали и амбиции творчески път, в чието начало се откроява с елмазен блясък шедьовъра „Гражданинът Кейн“(1941), а в края е изкусителния експеримент „Ф като фалшификация“(1975).