ХРИСТО ХРИСТОВ, desebg.com

Пет извънпарламентарни политически партии – ДСБ, „Да, България”, „Зелените”, ДЕОС и БЗНС (с лидер Николай Ненчев) обявиха в медиите, че са изпратили писмо до министъра на образованието и науката Красимир Вълчев, с което го сезират за проблема с неадекватното изучаване на тоталитарния комунистически режим.

Разбираемо е, когато си останал извън парламента заради лидерски егоизъм, дребнаво сметкаджийство, политическо късогледство и в крайна сметка заради слабо обществено доверие, да поддържаш някаква активност, правейки декларации по важни обществени и политически теми.

Не може да не направи впечатление, че тази реакция на петте партийни формации идва броени дни след обширното интервю на проф. Евелина Келбечева, в която тя даде гласност на факта, че от месец септември, като професионален историк и представител на фондация „Истина и памет”, заедно с колегата й доц. Лъчезар Стоянов участват активно в процеса на изработване на новата учебна програма за часовете по история в МОН, където на ниво администрация срещат сериозна съпротива.

По принцип всяка позиция по проблема с неизучаването на комунизма в училище, отреждащ последно място на България в страните от Източна Европа по този въпрос, би била добре дошла и оценена по достойнство, ако обаче тя е последователна и искрена.

За съжаление, не такава е позицията на изброените политически формации. Нещо повече – някои от тях – ДСБ и БЗНС бяха част от предходното управление в 43-то Народно събрание (2014-2017) с Реформаторския блок.

И там Реформаторският блок имаше идеална възможност да реши този проблем чрез двамата свои министри на образованието (проф. Тодор Танев от Гражданския съвет на РБ и Меглена Кунева, лидер на ДГБ), тъй като Министерството на образованието и науката (МОН) беше техен ресор.

Да сте чули докато две години е бил на власт Реформаторският блок да е поставял изучаването на комунистическия режим като приоритет в своята политика или пред министрите си или някой от лидерите на блока да е заел критична публична позиция по този проблем? Не, няма и да чуете.

Изключвам депутатите на РБ в 43-то Народно събрание Мартин Димитров, Петър Славов, проф. Вили Лилков и Борис Станимиров, които имаха активни законодателни инициативи, свързани със зависимостите от тоталитарния режим.

Ние обаче чухме как министъра на образованието Меглена Кунева даде обещание на срещата с нея през март 2016 г., когато й представихме гражданската петиция (инициатор проф. Евелина Келбечева) и политическата петиция (инициатор депутатът от ГЕРБ Методи Андреев), последната подписана и от тогавашния президент Росен Плевнелиев, за извършването на необходимата реформа в образованието по този проблем.

Кунева ни изслуша, прие петициите и каза, че ще стане, но всъщност ни излъга в очите, защото впоследствие не направи абсолютно нищо! Даже в отговор на едно по-късно парламентарно запитване тя обясни, че тази реформа можело да се реализира през... 2019 г.

Това е жалката истина за т. нар. десни. Когато са на власт те демонстрират пълно безхаберие по проблеми, свързани с преодоляването на тежкото комунистическо минало, включително и проблема с неизучаването на тоталитарния режим на БКП. А когато са в опозиция или извън парламента, изведнъж проявяват завидна загриженост по нещо, което самите те не са решили, при условие, че са имали такава възможност.

Стара и  до болка позната диагноза на „дясното” от времето на СДС, на което „дължим”:

- неприемането в началото на прехода отпадане на давността за престъпленията при комунизма за осъждането им;

- късното отваряне на досиетата в България (2006);

- отказа да бъде извършена лустрация (1998);

- и на практика проваляне на всички елементи на декомунизацията в страната.

Затова днешна позиция на петте партии не е искрена, а политически лицемерна. Не вярвам лидерите на „десните” да са толкова късопаметни и да не помнят какви са ги вършили само преди година.

Как да вярваме на лидера на „Да, България” Христо Иванов, че е толкова загрижен днес за изучаването на комунистическия режим в България, когато като министър на правосъдието не направи необходимото за включване на България в инициативата на източноевропейските страни за създаване на международен трибунал за осъждане на комунизма?

А при избора за генерален адвокат на Европейския съд (януари 2015 г.) в министерството назначи комисия, пълна с агенти на Държавна сигурност.

Как да вярваме на лидера на БЗНС Николай Ненчев, който като министър на отбраната показа пълна безпомощност при решаването на проблема с криенето на архивите на Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА (военното разузнаване при комунизма, б.а.) от страна на пряко подчинената му Служба „Военна информация”, и непредаването им на Комисията по досиетата?

Показателно е и друго. Нито една от тези партии, които днес се самоопределят като „десни”, нямат дори и един ред в програмите си, който да е свързан с политики за декомунизация.

И това е така, защото „десните” обикновено гледат на нея конюнктурно и само като възможност за политическо заиграване, но не и за реално решаване на този проблем и всичките последствия, свързани с него, вече 28 години в България.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • А СЕГА...

    Компютри и цървули

    Недоволният от нещо човек вече не е гражданин на Република България, а само протестър.

    Дръзналите да напишат или рекат по радио или телевизия нещо напреки, са грантаджии, соросоиди (нали помните деветдесетте), джендъри и национални предатели, платени от американския империализъм. Да ви звучи познато?

  • ПОРТРЕТ

    Невероятната Мария Калас

    През 2018 г. се навършват 95 години от рождението на певицата.

     
  • КРИЛЦЕ ИЛИ КЪЛКА

    Да си спомним за Луи дьо Фюнес

    Комедиите му бяха любими у нас, нещо повече -  редовно се внасяха и се показваха до скъсване в киносалоните, за да знае всяко българско дете кой играе инспекторите Жув и Крюшо.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • РЕКОНТРА

    Възхвала на глупостта – българската

    Дано някой ден поне малко да поумнеем. Да видим, че царят е наистина гол и най- сетне да кажем едно твърдо и окончателно: „Не!” на Глупостта и да решим сами успешно съдбата си. Защото вече почти стигнахме дъното...

     
  • ОТКЪС

    Светлана Алексиевич - "Чернобилска молитва"

    Книгата описва личната трагедия на хората след Чернобилската трагедия и показва как тя е повлияла на техния живот.

     

„Почувствах колко простичко и достъпно нещо е щастието: чаша вино, печен кестен, звуците на морето. Нищо повече.“

Никос Казандзакис, гръцки писател и философ, роден на 18 февруари преди 135 години

Анкета

Харесвате ли клипа за европредседателството?

Да - 45.5%
Не - 31.8%
Не ме интересува - 22.7%

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

"От Калифорния до Стълпище – историята на един емигрант" от Любен Рабчев (ревю)

На места нешлифована, историята печели с ясните си послания и с неуморимото желание на автора да предизвика апатичните българи, оставили се да ги носи течението.

Жлъчна сатира срещу тоталитаризма

„Смъртта на Сталин“ продължава традициите на „Монти Пайтън“, предлагайки ни един присмехулен и хулигански поглед към най-близкото обкръжение на вожда в момент на върховно напрежение и прелом.

Да бъдеш безкомпромисен и решителен и в най-мрачния час

Отличен сценарий на Антъни Маккартни и брилянтна игра на Гари Олдман.

Летят последните таксита

 

"Посоки" на Стефан Командарев не е нова за българското кино посока, но е ясно и убедително очертана.