ХРИСТО ХРИСТОВ, desebg.com

Пет извънпарламентарни политически партии – ДСБ, „Да, България”, „Зелените”, ДЕОС и БЗНС (с лидер Николай Ненчев) обявиха в медиите, че са изпратили писмо до министъра на образованието и науката Красимир Вълчев, с което го сезират за проблема с неадекватното изучаване на тоталитарния комунистически режим.

Разбираемо е, когато си останал извън парламента заради лидерски егоизъм, дребнаво сметкаджийство, политическо късогледство и в крайна сметка заради слабо обществено доверие, да поддържаш някаква активност, правейки декларации по важни обществени и политически теми.

Не може да не направи впечатление, че тази реакция на петте партийни формации идва броени дни след обширното интервю на проф. Евелина Келбечева, в която тя даде гласност на факта, че от месец септември, като професионален историк и представител на фондация „Истина и памет”, заедно с колегата й доц. Лъчезар Стоянов участват активно в процеса на изработване на новата учебна програма за часовете по история в МОН, където на ниво администрация срещат сериозна съпротива.

По принцип всяка позиция по проблема с неизучаването на комунизма в училище, отреждащ последно място на България в страните от Източна Европа по този въпрос, би била добре дошла и оценена по достойнство, ако обаче тя е последователна и искрена.

За съжаление, не такава е позицията на изброените политически формации. Нещо повече – някои от тях – ДСБ и БЗНС бяха част от предходното управление в 43-то Народно събрание (2014-2017) с Реформаторския блок.

И там Реформаторският блок имаше идеална възможност да реши този проблем чрез двамата свои министри на образованието (проф. Тодор Танев от Гражданския съвет на РБ и Меглена Кунева, лидер на ДГБ), тъй като Министерството на образованието и науката (МОН) беше техен ресор.

Да сте чули докато две години е бил на власт Реформаторският блок да е поставял изучаването на комунистическия режим като приоритет в своята политика или пред министрите си или някой от лидерите на блока да е заел критична публична позиция по този проблем? Не, няма и да чуете.

Изключвам депутатите на РБ в 43-то Народно събрание Мартин Димитров, Петър Славов, проф. Вили Лилков и Борис Станимиров, които имаха активни законодателни инициативи, свързани със зависимостите от тоталитарния режим.

Ние обаче чухме как министъра на образованието Меглена Кунева даде обещание на срещата с нея през март 2016 г., когато й представихме гражданската петиция (инициатор проф. Евелина Келбечева) и политическата петиция (инициатор депутатът от ГЕРБ Методи Андреев), последната подписана и от тогавашния президент Росен Плевнелиев, за извършването на необходимата реформа в образованието по този проблем.

Кунева ни изслуша, прие петициите и каза, че ще стане, но всъщност ни излъга в очите, защото впоследствие не направи абсолютно нищо! Даже в отговор на едно по-късно парламентарно запитване тя обясни, че тази реформа можело да се реализира през... 2019 г.

Това е жалката истина за т. нар. десни. Когато са на власт те демонстрират пълно безхаберие по проблеми, свързани с преодоляването на тежкото комунистическо минало, включително и проблема с неизучаването на тоталитарния режим на БКП. А когато са в опозиция или извън парламента, изведнъж проявяват завидна загриженост по нещо, което самите те не са решили, при условие, че са имали такава възможност.

Стара и  до болка позната диагноза на „дясното” от времето на СДС, на което „дължим”:

- неприемането в началото на прехода отпадане на давността за престъпленията при комунизма за осъждането им;

- късното отваряне на досиетата в България (2006);

- отказа да бъде извършена лустрация (1998);

- и на практика проваляне на всички елементи на декомунизацията в страната.

Затова днешна позиция на петте партии не е искрена, а политически лицемерна. Не вярвам лидерите на „десните” да са толкова късопаметни и да не помнят какви са ги вършили само преди година.

Как да вярваме на лидера на „Да, България” Христо Иванов, че е толкова загрижен днес за изучаването на комунистическия режим в България, когато като министър на правосъдието не направи необходимото за включване на България в инициативата на източноевропейските страни за създаване на международен трибунал за осъждане на комунизма?

А при избора за генерален адвокат на Европейския съд (януари 2015 г.) в министерството назначи комисия, пълна с агенти на Държавна сигурност.

Как да вярваме на лидера на БЗНС Николай Ненчев, който като министър на отбраната показа пълна безпомощност при решаването на проблема с криенето на архивите на Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА (военното разузнаване при комунизма, б.а.) от страна на пряко подчинената му Служба „Военна информация”, и непредаването им на Комисията по досиетата?

Показателно е и друго. Нито една от тези партии, които днес се самоопределят като „десни”, нямат дори и един ред в програмите си, който да е свързан с политики за декомунизация.

И това е така, защото „десните” обикновено гледат на нея конюнктурно и само като възможност за политическо заиграване, но не и за реално решаване на този проблем и всичките последствия, свързани с него, вече 28 години в България.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • IN MEMORIAM

    Кристиан Таков - "Времето е особено"

    Думи на доц. Кристиан Таков - преподавател по право в Софийския университет, автор на книги, защитник на правото, към абсолвенти юристи. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ОТКЪС

    Юлия Кръстева - „Пътувам себе си“

    „Книгата се пише от двама. Тя ме впечатлява и това я забавлява, аз връщам теоретичката към нейните преживявания, емоции, тя играе играта, или пък не, продължаваме нататък“, разказва съавторът на книгата Самюел Док.

     
  • ПОРТРЕТ

    Памет за Богомил Симеонов

    Той бе Еньо, Жельо, Ивайло, Хищникът, крал Андрей, генерал Бергонцони, жрецът на хан Аспарух…

     

"Умерено вкусвайте наслаждението, където е крайността - там няма наслада."

Пиер-Жан дьо Беранже, френски поет, роден на 19 август преди 238 години

Анкета

Редно ли е държавата да плати изложбата на депутата Вежди Рашидов?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Могъщата притегателна сила на „Сикарио“

Като добър професионалист Стефано Солима дори ни проверява киноманската памет.

Том Круз - отличник в MI-6

"Мисията невъзможна: Разпад" е образцов екшън.

Сибирска клопка за Киану Рийвс

Ако творбата  куца на сценарно ниво е повече от ясно, че няма как да се превърне в постижение или празник за зрителя.