ХРИСТО ХРИСТОВ, desebg.com

Пет извънпарламентарни политически партии – ДСБ, „Да, България”, „Зелените”, ДЕОС и БЗНС (с лидер Николай Ненчев) обявиха в медиите, че са изпратили писмо до министъра на образованието и науката Красимир Вълчев, с което го сезират за проблема с неадекватното изучаване на тоталитарния комунистически режим.

Разбираемо е, когато си останал извън парламента заради лидерски егоизъм, дребнаво сметкаджийство, политическо късогледство и в крайна сметка заради слабо обществено доверие, да поддържаш някаква активност, правейки декларации по важни обществени и политически теми.

Не може да не направи впечатление, че тази реакция на петте партийни формации идва броени дни след обширното интервю на проф. Евелина Келбечева, в която тя даде гласност на факта, че от месец септември, като професионален историк и представител на фондация „Истина и памет”, заедно с колегата й доц. Лъчезар Стоянов участват активно в процеса на изработване на новата учебна програма за часовете по история в МОН, където на ниво администрация срещат сериозна съпротива.

По принцип всяка позиция по проблема с неизучаването на комунизма в училище, отреждащ последно място на България в страните от Източна Европа по този въпрос, би била добре дошла и оценена по достойнство, ако обаче тя е последователна и искрена.

За съжаление, не такава е позицията на изброените политически формации. Нещо повече – някои от тях – ДСБ и БЗНС бяха част от предходното управление в 43-то Народно събрание (2014-2017) с Реформаторския блок.

И там Реформаторският блок имаше идеална възможност да реши този проблем чрез двамата свои министри на образованието (проф. Тодор Танев от Гражданския съвет на РБ и Меглена Кунева, лидер на ДГБ), тъй като Министерството на образованието и науката (МОН) беше техен ресор.

Да сте чули докато две години е бил на власт Реформаторският блок да е поставял изучаването на комунистическия режим като приоритет в своята политика или пред министрите си или някой от лидерите на блока да е заел критична публична позиция по този проблем? Не, няма и да чуете.

Изключвам депутатите на РБ в 43-то Народно събрание Мартин Димитров, Петър Славов, проф. Вили Лилков и Борис Станимиров, които имаха активни законодателни инициативи, свързани със зависимостите от тоталитарния режим.

Ние обаче чухме как министъра на образованието Меглена Кунева даде обещание на срещата с нея през март 2016 г., когато й представихме гражданската петиция (инициатор проф. Евелина Келбечева) и политическата петиция (инициатор депутатът от ГЕРБ Методи Андреев), последната подписана и от тогавашния президент Росен Плевнелиев, за извършването на необходимата реформа в образованието по този проблем.

Кунева ни изслуша, прие петициите и каза, че ще стане, но всъщност ни излъга в очите, защото впоследствие не направи абсолютно нищо! Даже в отговор на едно по-късно парламентарно запитване тя обясни, че тази реформа можело да се реализира през... 2019 г.

Това е жалката истина за т. нар. десни. Когато са на власт те демонстрират пълно безхаберие по проблеми, свързани с преодоляването на тежкото комунистическо минало, включително и проблема с неизучаването на тоталитарния режим на БКП. А когато са в опозиция или извън парламента, изведнъж проявяват завидна загриженост по нещо, което самите те не са решили, при условие, че са имали такава възможност.

Стара и  до болка позната диагноза на „дясното” от времето на СДС, на което „дължим”:

- неприемането в началото на прехода отпадане на давността за престъпленията при комунизма за осъждането им;

- късното отваряне на досиетата в България (2006);

- отказа да бъде извършена лустрация (1998);

- и на практика проваляне на всички елементи на декомунизацията в страната.

Затова днешна позиция на петте партии не е искрена, а политически лицемерна. Не вярвам лидерите на „десните” да са толкова късопаметни и да не помнят какви са ги вършили само преди година.

Как да вярваме на лидера на „Да, България” Христо Иванов, че е толкова загрижен днес за изучаването на комунистическия режим в България, когато като министър на правосъдието не направи необходимото за включване на България в инициативата на източноевропейските страни за създаване на международен трибунал за осъждане на комунизма?

А при избора за генерален адвокат на Европейския съд (януари 2015 г.) в министерството назначи комисия, пълна с агенти на Държавна сигурност.

Как да вярваме на лидера на БЗНС Николай Ненчев, който като министър на отбраната показа пълна безпомощност при решаването на проблема с криенето на архивите на Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА (военното разузнаване при комунизма, б.а.) от страна на пряко подчинената му Служба „Военна информация”, и непредаването им на Комисията по досиетата?

Показателно е и друго. Нито една от тези партии, които днес се самоопределят като „десни”, нямат дори и един ред в програмите си, който да е свързан с политики за декомунизация.

И това е така, защото „десните” обикновено гледат на нея конюнктурно и само като възможност за политическо заиграване, но не и за реално решаване на този проблем и всичките последствия, свързани с него, вече 28 години в България.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ОТКЪС

    Андрей Соколов - „За нашия дом"

    Книгата носи в себе си и предлага на вниманието на читателите важни факти, имена на хора, снабдена е със справочен апарат, който би бил полезен на всеки интересуващ се от историята на Шумен и България през отминалото 20-то столетие. 

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Щедрият талант на Сергей Безруков

    Бил член на путиновата партия „Единна Русия“, от която се самоотстранява след година, тъй като eдин артист цени повече своята творческа свобода.

„Ако съм успяла да озаря дори едно-единствено тъжно детство, значи съм напълно удовлетворена.“

Астрид Линдгрен, шведска писателка, родена на 14 ноември преди 111 години

Анкета

Липсва ли ви гражданската позиция на хората на изкуството?

Не, те са творци. - 7.1%
Да, те са истинският елит на обществото - 92.9%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Нова среща с хумора на братя Мормареви

„Еврейски вицове“ е една миниенциклопедия на еврейския дух, на усета на този народ да се шегува и иронизира дори в най-трагични мигове от съществуването му.

"Валутният риск в икономиката" (ревю)

Съществени моменти в монографията са анализираните валутен риск и валутна система в България от 1878 г. досега, както и практико–приложните измерения на валутния риск.

Късното признание на Орсън Уелс

„От другата страна на вятъра“ е не само присмех към лудостта на целулоидния свят, а  по-скоро равносметка на един изминат и пълен с провали и амбиции творчески път, в чието начало се откроява с елмазен блясък шедьовъра „Гражданинът Кейн“(1941), а в края е изкусителния експеримент „Ф като фалшификация“(1975).