МИХАИЛ ВЕШИМ, в. „СТЪРШЕЛ“

Преди повече от трийсет години с още няколко стършела бяхме на гости в дома на Мистър Сенко. Известният илюзионист бе вече възрастен, но ни разигра някои от своите фокуси - свали ни часовниците, прибра ни портфейлите, май и на някого наряза вратовръзката. Изведнъж, сред смях и ръкопляскания, реши да ни покаже нещо съвсем сериозно. От един шкаф извади стар брой на „Държавен вестник” - от 1949 г. Там, покрай останалите укази и закони, имаше и закон специално за него. Беше нещо такова: „На Мистър Сенко и неговите асистенти да се удържа данък общ доход в размер на…” Размера съм го забравил, но факта го помня – тогава видях с очите си един юридически абсурд: закон, написан специално за един човек. С името на човека.

- Такъв правен фокус аз не мога да направя! – каза Мистър Сенко. – Това е само за „Стършел”!

Не можеше да го напишем, разбира се – тогава такива неща не излизаха. Държавата не беше правова, а социалистическа. Всичко се вършеше в името на човека. Знаехме и името на човека.

Сега, трийсет години по-късно, уж живеем в европейска държава. Правова, с върховенство на закона. А Брюксел ни наблюдава какви закони се приемат и как се изпълняват.

Имаме подготвени юристи и какви ли не съдилища, на какви ли не инстанции. Имаме демократична Конституция и Конституционен съд – да възпира всяко нарушение на основния закон.

И въпреки това сме на път да се върнем в 1949 - към комунистическото законодателство. Под мъдрото ръководство на дясната партия ГЕРБ, горд член на Европейската народна партия.

Там, в дясната партия ГЕРБ, замислиха закон за отделни хора. Това е основната идея на готвения проект за разследване на приватизацията. Въпреки изтеклата давност да се търси отговорност за продадени предприятия на една или на друга цена – неща, които са ставали преди повече от двайсет години.

Ясно е намерението – да се ударят неудобните на ГЕРБ – от една страна седящата вляво Корнелия Нинова, участвала в приватизацията на „Техноимпекс”. От друга, хората от десницата – бизнесменът Иво Прокопиев или бившия премиер Иван Костов.

И да се вдигне пушилка, че нещо се прави. За да не личи, че в третия си мандат правителството на Бойко Борисов (в патриотична компания) забатачва държавата с некадърността си.

Сега управляващите илюзионисти вадят от цилиндъра зайчето на приватизацията. И щели да го осъдят за миналите му престъпления.

Изтъркан фокус, на който едва ли някой ще повярва.

Професионалистите – юристи и икономисти, се смеят на такъв бъдещ закон. Те обясняват абсурдността му. За нормалните хора също е ясно, че такова „връщане на лентата” не може да има.

И всичките приказки за „несправедливата приватизация” са в стил „лаене на аба” – народна поговорка, която подиграва кучето, напразно лаещо по закачена на ограда дреха.

Вместо сега да лаят със задна дата, държавните органи трябваше да са си на мястото, когато се вършеха сделките – с масовата и касовата приватизация. Къде беше тогава прокуратурата на Филчев и на Борис Велчев? Където е сега и тази на Цацаров – по-близо до политиците и до поръчките им, отколкото до закона.

Не е ясно дали ще се стигне до конституционни поправки, които да осигурят ровенето в сделки с двайсетгодишна давност.

Но едно е сигурно: знакът за пред Европа и света не е добър. И чуждите инвеститори много ще си помислят дали да влагат парите си в България, страната, в която закони могат да се правят срещу един човек или една фирма, в услуга на група хора или една партия.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ОТКЪС

    Андрей Соколов - „За нашия дом"

    Книгата носи в себе си и предлага на вниманието на читателите важни факти, имена на хора, снабдена е със справочен апарат, който би бил полезен на всеки интересуващ се от историята на Шумен и България през отминалото 20-то столетие. 

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Щедрият талант на Сергей Безруков

    Бил член на путиновата партия „Единна Русия“, от която се самоотстранява след година, тъй като eдин артист цени повече своята творческа свобода.

„Ако съм успяла да озаря дори едно-единствено тъжно детство, значи съм напълно удовлетворена.“

Астрид Линдгрен, шведска писателка, родена на 14 ноември преди 111 години

Анкета

Липсва ли ви гражданската позиция на хората на изкуството?

Не, те са творци. - 7.1%
Да, те са истинският елит на обществото - 92.9%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Нова среща с хумора на братя Мормареви

„Еврейски вицове“ е една миниенциклопедия на еврейския дух, на усета на този народ да се шегува и иронизира дори в най-трагични мигове от съществуването му.

"Валутният риск в икономиката" (ревю)

Съществени моменти в монографията са анализираните валутен риск и валутна система в България от 1878 г. досега, както и практико–приложните измерения на валутния риск.

Късното признание на Орсън Уелс

„От другата страна на вятъра“ е не само присмех към лудостта на целулоидния свят, а  по-скоро равносметка на един изминат и пълен с провали и амбиции творчески път, в чието начало се откроява с елмазен блясък шедьовъра „Гражданинът Кейн“(1941), а в края е изкусителния експеримент „Ф като фалшификация“(1975).