МИХАИЛ ВЕШИМ, в. „СТЪРШЕЛ“

Преди повече от трийсет години с още няколко стършела бяхме на гости в дома на Мистър Сенко. Известният илюзионист бе вече възрастен, но ни разигра някои от своите фокуси - свали ни часовниците, прибра ни портфейлите, май и на някого наряза вратовръзката. Изведнъж, сред смях и ръкопляскания, реши да ни покаже нещо съвсем сериозно. От един шкаф извади стар брой на „Държавен вестник” - от 1949 г. Там, покрай останалите укази и закони, имаше и закон специално за него. Беше нещо такова: „На Мистър Сенко и неговите асистенти да се удържа данък общ доход в размер на…” Размера съм го забравил, но факта го помня – тогава видях с очите си един юридически абсурд: закон, написан специално за един човек. С името на човека.

- Такъв правен фокус аз не мога да направя! – каза Мистър Сенко. – Това е само за „Стършел”!

Не можеше да го напишем, разбира се – тогава такива неща не излизаха. Държавата не беше правова, а социалистическа. Всичко се вършеше в името на човека. Знаехме и името на човека.

Сега, трийсет години по-късно, уж живеем в европейска държава. Правова, с върховенство на закона. А Брюксел ни наблюдава какви закони се приемат и как се изпълняват.

Имаме подготвени юристи и какви ли не съдилища, на какви ли не инстанции. Имаме демократична Конституция и Конституционен съд – да възпира всяко нарушение на основния закон.

И въпреки това сме на път да се върнем в 1949 - към комунистическото законодателство. Под мъдрото ръководство на дясната партия ГЕРБ, горд член на Европейската народна партия.

Там, в дясната партия ГЕРБ, замислиха закон за отделни хора. Това е основната идея на готвения проект за разследване на приватизацията. Въпреки изтеклата давност да се търси отговорност за продадени предприятия на една или на друга цена – неща, които са ставали преди повече от двайсет години.

Ясно е намерението – да се ударят неудобните на ГЕРБ – от една страна седящата вляво Корнелия Нинова, участвала в приватизацията на „Техноимпекс”. От друга, хората от десницата – бизнесменът Иво Прокопиев или бившия премиер Иван Костов.

И да се вдигне пушилка, че нещо се прави. За да не личи, че в третия си мандат правителството на Бойко Борисов (в патриотична компания) забатачва държавата с некадърността си.

Сега управляващите илюзионисти вадят от цилиндъра зайчето на приватизацията. И щели да го осъдят за миналите му престъпления.

Изтъркан фокус, на който едва ли някой ще повярва.

Професионалистите – юристи и икономисти, се смеят на такъв бъдещ закон. Те обясняват абсурдността му. За нормалните хора също е ясно, че такова „връщане на лентата” не може да има.

И всичките приказки за „несправедливата приватизация” са в стил „лаене на аба” – народна поговорка, която подиграва кучето, напразно лаещо по закачена на ограда дреха.

Вместо сега да лаят със задна дата, държавните органи трябваше да са си на мястото, когато се вършеха сделките – с масовата и касовата приватизация. Къде беше тогава прокуратурата на Филчев и на Борис Велчев? Където е сега и тази на Цацаров – по-близо до политиците и до поръчките им, отколкото до закона.

Не е ясно дали ще се стигне до конституционни поправки, които да осигурят ровенето в сделки с двайсетгодишна давност.

Но едно е сигурно: знакът за пред Европа и света не е добър. И чуждите инвеститори много ще си помислят дали да влагат парите си в България, страната, в която закони могат да се правят срещу един човек или една фирма, в услуга на група хора или една партия.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • А СЕГА...

    Компютри и цървули

    Недоволният от нещо човек вече не е гражданин на Република България, а само протестър.

    Дръзналите да напишат или рекат по радио или телевизия нещо напреки, са грантаджии, соросоиди (нали помните деветдесетте), джендъри и национални предатели, платени от американския империализъм. Да ви звучи познато?

  • ПОРТРЕТ

    Невероятната Мария Калас

    През 2018 г. се навършват 95 години от рождението на певицата.

     
  • КРИЛЦЕ ИЛИ КЪЛКА

    Да си спомним за Луи дьо Фюнес

    Комедиите му бяха любими у нас, нещо повече -  редовно се внасяха и се показваха до скъсване в киносалоните, за да знае всяко българско дете кой играе инспекторите Жув и Крюшо.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • РЕКОНТРА

    Възхвала на глупостта – българската

    Дано някой ден поне малко да поумнеем. Да видим, че царят е наистина гол и най- сетне да кажем едно твърдо и окончателно: „Не!” на Глупостта и да решим сами успешно съдбата си. Защото вече почти стигнахме дъното...

     
  • ОТКЪС

    Светлана Алексиевич - "Чернобилска молитва"

    Книгата описва личната трагедия на хората след Чернобилската трагедия и показва как тя е повлияла на техния живот.

     

„Почувствах колко простичко и достъпно нещо е щастието: чаша вино, печен кестен, звуците на морето. Нищо повече.“

Никос Казандзакис, гръцки писател и философ, роден на 18 февруари преди 135 години

Анкета

Харесвате ли клипа за европредседателството?

Да - 45.5%
Не - 31.8%
Не ме интересува - 22.7%

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

"От Калифорния до Стълпище – историята на един емигрант" от Любен Рабчев (ревю)

На места нешлифована, историята печели с ясните си послания и с неуморимото желание на автора да предизвика апатичните българи, оставили се да ги носи течението.

Жлъчна сатира срещу тоталитаризма

„Смъртта на Сталин“ продължава традициите на „Монти Пайтън“, предлагайки ни един присмехулен и хулигански поглед към най-близкото обкръжение на вожда в момент на върховно напрежение и прелом.

Да бъдеш безкомпромисен и решителен и в най-мрачния час

Отличен сценарий на Антъни Маккартни и брилянтна игра на Гари Олдман.

Летят последните таксита

 

"Посоки" на Стефан Командарев не е нова за българското кино посока, но е ясно и убедително очертана.