Здравейте, дебили!

Казаха ли ви го? Казаха ви го – направо в очите си ви го рекоха на какво мязате според тях – на тълпа, която срещу петдесетачка ще започне да ги харесва, срещу две по двайсет – ще ги благославя по Коледа и Великден, срещу малко обещания – ще търчи да бие тези, които не ги харесват. Пък – може и да са прави – я идете се вижте в огледалото!

Злонамерените ще рекат, че изцепката на новоизпечения депутат Христов обижда само тия, които не са гласували за неговата партия – ако погледнем резултатите от последните избори, ще забележим, че гласувалите за нея са малко над двайсет процента.

Всички останали сте дебили.

Ами – дебили сме, ще се съгласим с мнението на учения професор. Щом могат да ни го рекат в очите, а ние само да примигваме – дебили сме.

Щом могат да почерпят три-четири махали, за да влязат в парламента, а след клетвата не стъпват в него и ги търпим – дебили сме.

Щом толкова пъти успяват да ни баламосват с елементарни медийни трикчета – дебили сме.

Сега остава само да се наредим пред ТЕЛК – за да поискаме и да документират умственото ни състояние, та да получаваме инвалидна пенсия поради дебилност. И тогава всички ще сме документирани дебили. Само че тогава избраните от нас, дебилите, наши избраници – елитни представители на нашата дебилна общественост, изведнъж ще се сетят, че пенсиите за дебили ще пробият дупка в осигурителния институт и ще ни обявят за много умни.

Нали се спомняте репликата за изконната мъдрост на българския народ – тя точно затова е измислена. Мъдри дебили сме ние, затова предвидливо се извиняваме на всеки един от дебилите, когото без да искаме сме засегнали, обидили или възмутили. Особено – на елитните.

Хиляди извинения, Дебил БЕЛЧЕВ, "Стършел"

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ОТКЪС

    Андрей Соколов - „За нашия дом"

    Книгата носи в себе си и предлага на вниманието на читателите важни факти, имена на хора, снабдена е със справочен апарат, който би бил полезен на всеки интересуващ се от историята на Шумен и България през отминалото 20-то столетие. 

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Щедрият талант на Сергей Безруков

    Бил член на путиновата партия „Единна Русия“, от която се самоотстранява след година, тъй като eдин артист цени повече своята творческа свобода.

„Четенето вероятно е алтернативен начин да намериш мястото си.”

Жозе Сарамагу, португалски писател, роден на 16 ноември преди 96 години

Анкета

Липсва ли ви гражданската позиция на хората на изкуството?

Не, те са творци. - 7.1%
Да, те са истинският елит на обществото - 92.9%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Нова среща с хумора на братя Мормареви

„Еврейски вицове“ е една миниенциклопедия на еврейския дух, на усета на този народ да се шегува и иронизира дори в най-трагични мигове от съществуването му.

"Валутният риск в икономиката" (ревю)

Съществени моменти в монографията са анализираните валутен риск и валутна система в България от 1878 г. досега, както и практико–приложните измерения на валутния риск.

Късното признание на Орсън Уелс

„От другата страна на вятъра“ е не само присмех към лудостта на целулоидния свят, а  по-скоро равносметка на един изминат и пълен с провали и амбиции творчески път, в чието начало се откроява с елмазен блясък шедьовъра „Гражданинът Кейн“(1941), а в края е изкусителния експеримент „Ф като фалшификация“(1975).