Здравейте, дебили!

Казаха ли ви го? Казаха ви го – направо в очите си ви го рекоха на какво мязате според тях – на тълпа, която срещу петдесетачка ще започне да ги харесва, срещу две по двайсет – ще ги благославя по Коледа и Великден, срещу малко обещания – ще търчи да бие тези, които не ги харесват. Пък – може и да са прави – я идете се вижте в огледалото!

Злонамерените ще рекат, че изцепката на новоизпечения депутат Христов обижда само тия, които не са гласували за неговата партия – ако погледнем резултатите от последните избори, ще забележим, че гласувалите за нея са малко над двайсет процента.

Всички останали сте дебили.

Ами – дебили сме, ще се съгласим с мнението на учения професор. Щом могат да ни го рекат в очите, а ние само да примигваме – дебили сме.

Щом могат да почерпят три-четири махали, за да влязат в парламента, а след клетвата не стъпват в него и ги търпим – дебили сме.

Щом толкова пъти успяват да ни баламосват с елементарни медийни трикчета – дебили сме.

Сега остава само да се наредим пред ТЕЛК – за да поискаме и да документират умственото ни състояние, та да получаваме инвалидна пенсия поради дебилност. И тогава всички ще сме документирани дебили. Само че тогава избраните от нас, дебилите, наши избраници – елитни представители на нашата дебилна общественост, изведнъж ще се сетят, че пенсиите за дебили ще пробият дупка в осигурителния институт и ще ни обявят за много умни.

Нали се спомняте репликата за изконната мъдрост на българския народ – тя точно затова е измислена. Мъдри дебили сме ние, затова предвидливо се извиняваме на всеки един от дебилите, когото без да искаме сме засегнали, обидили или възмутили. Особено – на елитните.

Хиляди извинения, Дебил БЕЛЧЕВ, "Стършел"

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • А СЕГА...

    Компютри и цървули

    Недоволният от нещо човек вече не е гражданин на Република България, а само протестър.

    Дръзналите да напишат или рекат по радио или телевизия нещо напреки, са грантаджии, соросоиди (нали помните деветдесетте), джендъри и национални предатели, платени от американския империализъм. Да ви звучи познато?

  • ПОРТРЕТ

    Невероятната Мария Калас

    През 2018 г. се навършват 95 години от рождението на певицата.

     
  • КРИЛЦЕ ИЛИ КЪЛКА

    Да си спомним за Луи дьо Фюнес

    Комедиите му бяха любими у нас, нещо повече -  редовно се внасяха и се показваха до скъсване в киносалоните, за да знае всяко българско дете кой играе инспекторите Жув и Крюшо.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • РЕКОНТРА

    Възхвала на глупостта – българската

    Дано някой ден поне малко да поумнеем. Да видим, че царят е наистина гол и най- сетне да кажем едно твърдо и окончателно: „Не!” на Глупостта и да решим сами успешно съдбата си. Защото вече почти стигнахме дъното...

     
  • ОТКЪС

    Светлана Алексиевич - "Чернобилска молитва"

    Книгата описва личната трагедия на хората след Чернобилската трагедия и показва как тя е повлияла на техния живот.

     

„Почувствах колко простичко и достъпно нещо е щастието: чаша вино, печен кестен, звуците на морето. Нищо повече.“

Никос Казандзакис, гръцки писател и философ, роден на 18 февруари преди 135 години

Анкета

Харесвате ли клипа за европредседателството?

Да - 45.5%
Не - 31.8%
Не ме интересува - 22.7%

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

"От Калифорния до Стълпище – историята на един емигрант" от Любен Рабчев (ревю)

На места нешлифована, историята печели с ясните си послания и с неуморимото желание на автора да предизвика апатичните българи, оставили се да ги носи течението.

Жлъчна сатира срещу тоталитаризма

„Смъртта на Сталин“ продължава традициите на „Монти Пайтън“, предлагайки ни един присмехулен и хулигански поглед към най-близкото обкръжение на вожда в момент на върховно напрежение и прелом.

Да бъдеш безкомпромисен и решителен и в най-мрачния час

Отличен сценарий на Антъни Маккартни и брилянтна игра на Гари Олдман.

Летят последните таксита

 

"Посоки" на Стефан Командарев не е нова за българското кино посока, но е ясно и убедително очертана.