ГЕОРГИ ГОСПОДИНОВ

На 10 ноември на нас ни съобщиха по телевизията, че сме свободни. Пасивната позиция тук е важна. Съобщиха ни. По същия начин, по който "пускаха" портокали, червен пипер и дамски превръзки. Чакаш, чакаш и един ден някой ти съобщава "пуснали са".

10 ноември се оказа нещо подобно на това да ти излезе номера за автомобил или да ти дойде реда за апартамент след дълго чакане. Награда за изключителното търпение.

Спомнете си, след съобщаването на новината в онзи късен ноемврийски следобед никой не излезе на улицата да се израдва. Предния ден в Берлин пред Бранденбургската врата гъмжи от тела. Но тези тела са репетирали цяла година всеки понеделник пред църквата "Св. Николай" в Лайпциг. Въпреки служителите на реда.

Българското тяло е малко по-бавно и предпазливо. Да, системата навсякъде се разпада, да, Живков е свален, но... Откъде да знаеш дали не е капан. Или грешка, която ще бъде поправена на следващия ден.

Не обвинявам никого, да не би аз да съм празнувал на площада, но все пак ми е странно сега и го изговарям.

Наистина не е лесно, за 45 години човек отвиква от много неща. Не можеш да се освободиш за една нощ, ако толкова дълго не си бил свободен. Още повече, ако не си имал кой знае каква воля за свобода. А след толкова години вече не е останала и памет за нея.

Из Невидимите кризи от 2012. Не съм си променил съществено мнението за тази дата.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Кой развали българския език! Полуинтелигенцията, която днес властва… Така е, когато тоя народ живя дълго с обезглавена интелигенция.”

Емилиян Станев, български писател, роден на 28 февруари преди 113 години

Анкета

Гледате ли българско кино?

Да, с удоволствие - 32.3%
Да, с познавателна цел - 19.4%
Не, слабо е - 45.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

По следите на разработката „Ятаган“

Добре е да се разделяме с миналото си, смеейки се, но, когато то не си е отишло и е все още стряскащо настояще? Да се шегуваме или да плачем?

Лицемерно е личният мотив да се представя за принципна битка

Документалният сериал „Путин, Русия и Западът“ се занимава с първото десетилетие от управлението на руския президент Владимир Путин, с ранните симптоми на неговата „епоха на стабилността“, с измазването на фасадата на „суверенната демокрация“.

"Посмъртна изповед" е антибиотик срещу носталгията по тоталитарното общество

Преживяното от Денчо Знеполски е разказано така, както нормалният човек просто не може да си го представи и в най-развинтеното свое въображение.