АЛЕКСАНДЪР АНДРЕЕВ, "ДОЙЧЕ ВЕЛЕ"

Срам. Това изпитвам, когато си спомням за десетилетното управление на Тодор Живков. И не защото „при Тошо всичко беше лошо” - това обобщение е неточно. Не и поради факта, че този държавник сякаш беше някакъв съвсем различен антропологичен тип, в сравнение с хората, които харесвам.

Не, срамът идва от сякаш селективната концентрация на манталитетни свойства и нагласи у този човек, които са хем типични за много хора в България, хем „описват” населението по тези ширини единствено като несимпатична карикатура. А това не е честно.

Менгемето в главата на Живков

Селото, провинцията, семейството, патриархално-феодалните нагласи - така си представям ценностната нагласа на Живков, който сигурно е вярвал, че обикновеният, простият човек задължително и по определение е по-добър от онези другите, с претенциите. И че той самият, оказал се патриарх на 8 милиона българи, е длъжен първо да се погрижи за семейството си, после - за вечното си оцеляване на върха, а накрая да направи нещо и за тези добри, прости хорица.

И как го правеше Живков? Ами правеше го с помощта на неизчерпаемите си „хитринки”, с ухажване и сниживане пред ръката, която го храни (Москва), с усулване и разсейване, с дебелашки шеги, с безгранична подозрителност и селски интриги, с отмъстителност и с потресаващо безразличие към всякакви морални изисквания. Неговите принципи изглеждаха съвсем другояче. Първо - да набави и изкрънка оттук-оттам (главно от СССР, но накрая дори и от ФРГ) необходимите пари, за да мирува населението, което самó не можеше да си осигури поносим стандарт. Второ - никой да не посяга на властта му, дори по най-безобидния начин. Защото до края на управлението му се знаеше едно: много неща са допустими и простими в НРБ, но да се говори (камо ли действа) срещу „Първия” - това е тежко престъпление. Някой може да каже, че е наивно от днешна гледна точка да се мисли за възможностите на демокрацията и свободата на словото в тогавашната НРБ. Но аз имам предвид не тези либерални ценности, а менгемето в главата на самия Тодор Живков, за когото очевидно не съществуваше дори идеята, че някой би си позволил да мисли и действа различно от него. Означава ли това, че Живков беше глупав човек? Не знам.

Унила България

Но във всички случаи той насърчаваше глупостта наоколо си. Глупостта и мързела. Сигурно го е правел неволно, от инстинкт за самосъхранение или пък поради „демократичната” си интуиция, която му е говорела, че повечето хора са глупави и мързеливи, тъй че най-добре да залага на тях. Дали е бил прав? И това не знам.

Факт е обаче, че след десетилетното управление на Тодор Живков България и до днес изглежда една унила и уморена страна, все още белязана от неговия манталитет и от неговите ценности.

Коментари  

0 #4 Анна 10-11-2017 22:05
Човек, ти къде гледаш - Радичков, Емилиян Станев, театър, кино - не мога да ги изредя - България с двама космонавти, опера, спорт, а не сополи като сега. Химия, индустрия, цигани, вкарани в път, лекари велики! Мини с кола сега в това гробище, което е тук! Хората имаха достойнство, не ги учеха от деца да целуват задници, за У мола!!!!
Цитиране
0 #3 Марина 10-11-2017 21:14
Г-н Андреев, България и българите са тъжни, уморени, нещастни, бедни, чувстват се ограбени -материално, социално, духовно - във всякакъв аспект!Но това не е наследство от времето на Т. Живков, нелепо е да твърдите това, защото не е истина. Ние сме смазани във всяко едно отношение от недъгави, неграмотни, алчни и КРАДЛИВИ псевдополитици, МУТРИ! ТЕ УПРАВЛЯВАТ БЪЛГАРИЯ! А всички ние, вместо да се борим за РОДИНАТА си и да възстановим моралните, нравствените и духовни ценности на нацията, пишем си във фейсбук, жалваме се колко несретни сме, колко нещастни сме... Защо позволяваме да ни унижават,да ни ограбват и да се гаврят с нас някакви "политици", взети от улицата???
Цитиране
-1 #2 elena 10-11-2017 16:54
Менгеме има, но е в главата на автора АЛЕКСАНДЪР АНДРЕЕВ. Изпитвам срам, когато чета статиите му, въпреки че моето семейство беше репресирано по времето на Тодор Живков.
Цитиране
-1 #1 АННА 10-11-2017 14:49
МНОГО ДОЛНА ПОСТЪПКА АНДРЕЕВ....МОЖЕ ДА ТИ ИЗДЕЙСТВАМЕ ПРЕВИЛЕГИЯТА НА " АКТИВЕН БОРЕЦ"..ТОЛКОВА ИЗМЪЧЕН....А, ЗАЩО НЕ ДОЙДЕ ДА ЖИВЕЕШ В БЪЛГАРИЯ А, СИ ЖИВУРКАШЕ В ГЕРМАНИЯ И ОТ ТАМ ИЗПРАЩАШЕ ТВОИТЕ " КРОКОДИЛСКИ СЪЛЗИ" ! ЕЛА ДА АНАЛИЗИРАШ ИЗМИНАЛИТЕ ОТ ТОГАВА 28 ГОДИНИ....АКО ИМАШ СМЕЛОСТ !
Цитиране
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Спомен за Лорънс Оливие

    Той не доживя падането на комунизма, но имаше нещо символично, че си замина с един разделен и противоборстващ свят, който предстоеше коренно да се промени и в който за дълго щяхме да се радваме на плодовете на демокрацията.

„Всеки мъж се нуждае от две жени – тиха домакиня и вълнуваща нимфа.”

Айрис Мърдок, ирландска писателка, родена на 15 юли преди 100 години

Анкета

Колко често подарявате книга?

За всеки празник - 59.1%
Много рядко - 27.3%
Не подарявам книги - 9.1%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

За добрия човек и историческата правда 

Прочетете книгата „Един много добър човек“, осмислете я и осъзнайте веднъж завинаги как трябва и не трябва да се пише за нашата история.

Ако искаме да сме почтени българи и европейци.

„Лора, Яворов и аз” – завръщането в диалога

С изключителна прецизност и уважение към отминалото време и най-вече към личността на Дора, Петър Величков събира и подрежда изгубените частици от един пъзел, който може би никога няма да бъде подреден напълно.

Бунтът на свободния или абсурдите на свободата

Книгата е диагноза и опит за лечение на болести, които се раждат единствено на границата между две епохи.