АЛЕКСАНДЪР АНДРЕЕВ, "ДОЙЧЕ ВЕЛЕ"

Срам. Това изпитвам, когато си спомням за десетилетното управление на Тодор Живков. И не защото „при Тошо всичко беше лошо” - това обобщение е неточно. Не и поради факта, че този държавник сякаш беше някакъв съвсем различен антропологичен тип, в сравнение с хората, които харесвам.

Не, срамът идва от сякаш селективната концентрация на манталитетни свойства и нагласи у този човек, които са хем типични за много хора в България, хем „описват” населението по тези ширини единствено като несимпатична карикатура. А това не е честно.

Менгемето в главата на Живков

Селото, провинцията, семейството, патриархално-феодалните нагласи - така си представям ценностната нагласа на Живков, който сигурно е вярвал, че обикновеният, простият човек задължително и по определение е по-добър от онези другите, с претенциите. И че той самият, оказал се патриарх на 8 милиона българи, е длъжен първо да се погрижи за семейството си, после - за вечното си оцеляване на върха, а накрая да направи нещо и за тези добри, прости хорица.

И как го правеше Живков? Ами правеше го с помощта на неизчерпаемите си „хитринки”, с ухажване и сниживане пред ръката, която го храни (Москва), с усулване и разсейване, с дебелашки шеги, с безгранична подозрителност и селски интриги, с отмъстителност и с потресаващо безразличие към всякакви морални изисквания. Неговите принципи изглеждаха съвсем другояче. Първо - да набави и изкрънка оттук-оттам (главно от СССР, но накрая дори и от ФРГ) необходимите пари, за да мирува населението, което самó не можеше да си осигури поносим стандарт. Второ - никой да не посяга на властта му, дори по най-безобидния начин. Защото до края на управлението му се знаеше едно: много неща са допустими и простими в НРБ, но да се говори (камо ли действа) срещу „Първия” - това е тежко престъпление. Някой може да каже, че е наивно от днешна гледна точка да се мисли за възможностите на демокрацията и свободата на словото в тогавашната НРБ. Но аз имам предвид не тези либерални ценности, а менгемето в главата на самия Тодор Живков, за когото очевидно не съществуваше дори идеята, че някой би си позволил да мисли и действа различно от него. Означава ли това, че Живков беше глупав човек? Не знам.

Унила България

Но във всички случаи той насърчаваше глупостта наоколо си. Глупостта и мързела. Сигурно го е правел неволно, от инстинкт за самосъхранение или пък поради „демократичната” си интуиция, която му е говорела, че повечето хора са глупави и мързеливи, тъй че най-добре да залага на тях. Дали е бил прав? И това не знам.

Факт е обаче, че след десетилетното управление на Тодор Живков България и до днес изглежда една унила и уморена страна, все още белязана от неговия манталитет и от неговите ценности.

Коментари  

0 #4 Анна 10-11-2017 22:05
Човек, ти къде гледаш - Радичков, Емилиян Станев, театър, кино - не мога да ги изредя - България с двама космонавти, опера, спорт, а не сополи като сега. Химия, индустрия, цигани, вкарани в път, лекари велики! Мини с кола сега в това гробище, което е тук! Хората имаха достойнство, не ги учеха от деца да целуват задници, за У мола!!!!
Цитиране
0 #3 Марина 10-11-2017 21:14
Г-н Андреев, България и българите са тъжни, уморени, нещастни, бедни, чувстват се ограбени -материално, социално, духовно - във всякакъв аспект!Но това не е наследство от времето на Т. Живков, нелепо е да твърдите това, защото не е истина. Ние сме смазани във всяко едно отношение от недъгави, неграмотни, алчни и КРАДЛИВИ псевдополитици, МУТРИ! ТЕ УПРАВЛЯВАТ БЪЛГАРИЯ! А всички ние, вместо да се борим за РОДИНАТА си и да възстановим моралните, нравствените и духовни ценности на нацията, пишем си във фейсбук, жалваме се колко несретни сме, колко нещастни сме... Защо позволяваме да ни унижават,да ни ограбват и да се гаврят с нас някакви "политици", взети от улицата???
Цитиране
-1 #2 elena 10-11-2017 16:54
Менгеме има, но е в главата на автора АЛЕКСАНДЪР АНДРЕЕВ. Изпитвам срам, когато чета статиите му, въпреки че моето семейство беше репресирано по времето на Тодор Живков.
Цитиране
-1 #1 АННА 10-11-2017 14:49
МНОГО ДОЛНА ПОСТЪПКА АНДРЕЕВ....МОЖЕ ДА ТИ ИЗДЕЙСТВАМЕ ПРЕВИЛЕГИЯТА НА " АКТИВЕН БОРЕЦ"..ТОЛКОВА ИЗМЪЧЕН....А, ЗАЩО НЕ ДОЙДЕ ДА ЖИВЕЕШ В БЪЛГАРИЯ А, СИ ЖИВУРКАШЕ В ГЕРМАНИЯ И ОТ ТАМ ИЗПРАЩАШЕ ТВОИТЕ " КРОКОДИЛСКИ СЪЛЗИ" ! ЕЛА ДА АНАЛИЗИРАШ ИЗМИНАЛИТЕ ОТ ТОГАВА 28 ГОДИНИ....АКО ИМАШ СМЕЛОСТ !
Цитиране
  • КРИЛЦЕ ИЛИ КЪЛКА

    Да си спомним за Луи дьо Фюнес

    Комедиите му бяха любими у нас, нещо повече -  редовно се внасяха и се показваха до скъсване в киносалоните, за да знае всяко българско дете кой играе инспекторите Жув и Крюшо.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Когато обичаш литературата, книгите и големите поети, дори най-циничните, има нещо, което те тегли нагоре.“

Жана Моро, френска актриса, родена на 23 януари преди 90 години

Анкета

Харесвате ли клипа за европредседателството?

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

"От Калифорния до Стълпище – историята на един емигрант" от Любен Рабчев (ревю)

На места нешлифована, историята печели с ясните си послания и с неуморимото желание на автора да предизвика апатичните българи, оставили се да ги носи течението.

За формата на водата и любовта

Ще има зрители, които ще негодуват и ще излязат на петнайсетата минута, но ще има и такива – а те ще са много повече, които ще ръкопляскат на финалните надписи.

С „Нокаут“ уверено напред

Във филмът “ сериозното е преплетено с ироничното, критичното с романтичното начало, актьорите играят с вдъхновение и неприкрит ентусиазъм, личи , че им е било интересно на снимачната площадка, че са се забавлявали от сърце.

За художника – в 65 000 картини

"Да обичаш Винсент" е единствен по рода си – пълнометражна "маслена" анимация