SKIF
Преди години екип от Центъра за демографска политика публикува проучване, от което стана ясно, че България е първа по неграмотност в Европейския съюз. През 2012 г. в тази печална класация ни изпревариха страни като Тринидад и Тобаго, Туркменистан, Тонга и др. Според социалното министерство около 70 на сто от безработните са тотално неграмотни. Повече от половината деца от І до ІІІ клас не разпознават българския като майчин език. В началото на тази година лицето, което се води премиер на България (трети мандат), обяви, че ще вкара всички деца под строй в училищата и ще направи поредната магистрала, но този път на знанието.
Днес, 1 ноември, когато отбелязваме Деня на народните будители, България си има правителство с много министри – и на просветата, и на културата, и въобще добре платени държавни чиновници, бол. Парите за образование за 2017 г. надхвърлят 3 млрд. лева, а за култура – 100 млн. лева. Преди дни министърът на финансите обяви в прав текст: „Висшето образование в момента уврежда децата“. Колкото до културата – 95 на сто от българите са пред телевизорите всеки ден, а процентът на четящите става все по-малък.
Да се върнем 182 години назад: В началото на 1835 г. е ударен първия училищен звънец на първото българско светско училище в Габрово. Тогава България не е съществувала, имало е българи, живеещи в пределите на Османската империя. Те не са имали нито министерство на културата, нито на образованието и науката. Не са получавали и европари, нямало е и фондации и други „проекти“. Но до подписването на Санстефанския мирен договор между Руската и Османската империи на 3 март 1878 г. в териториите, населени с българи, а и не само, са били открити над 1000 училища и над 200 читалища и дружества, които са имали една цел – да вкарат българите в рая на Просвещението. Само в Цариград е имало десетина български училища, а „Българското в Цариград Читалище“, подпомагано от другите читалища, е основавало училища в Македония, плащало е заплатите на учителите, отпечатването на учебници и помагала.
Когато през април 1876 г. пламва огънят на въстанието и беззаконието във фалиралата империя взима връх, английският вестник „Дейли нюз“ изпраща кореспондента си Джанюариъс Макгахан. Журналистът отразява и Руско-турската война (1877/78). Така че той е имал достатъчно време да се запознае с тогаващата действителност. През 1880 г. на български е издадена част от кореспонденцията му. Прочетете внимателно:
“В Англия, изобщо в Европа, имат твърде грешно понятие за българите. Аз съм слушал и, да си кажа честно, до последно време сам мислех, че те са диваци, не по-цивилизовани от американските индианци. Представете си моето учудване, когато узнах, че почти всяко българско село има училище и училищата, които са оцелели от пожара, се намират в цветущо положение. Те се издържат от суми по доброволен налог не само без правителствени подбуди, но и въпреки многобройните мъчнотии, правени от властите. Обучението в училищата е безплатно, еднакво за бедни и богати. И надали ще се намери българско дете, което да не знае да чете и да пише. Изобщо процентът на грамотността в България не е по-малък от тоя в Англия и Франция.“
Честит празник на тези, които вярват в Просвещението!
