МИХАИЛ ВЕШИМ, "СТЪРШЕЛ"

Навремето си имаше правило: литературата трябваше да описва положителния герой. Той можеше да е само един - работникът, комунистът.Такива бяха изискванията на социалистическия реализъм – единствено правилният писателски метод.

И за сатирата съществуваха партийни изисквания – лично Тодор Живков беше дал насоки на сатириците – как да пишат, какво да критикуват. По онова време той даваше насоки на всички – на учените, на комбайнерите, на футболистите. На сатириците бе наложил своята теория за истината – беше я разделил на две: на „малка” и „голяма” правда. Може да се критикуват „прояви на малката правда” – еснафство, кариеризъм, бюрокрация на ниско ниво, но не и „голямата правда” – комунистическия идеал.

Сетих се за тия „правила” от преди трийсет години, когато се замислих какво се случва сега в БСП – партията, пряка наследница на живковата БКП. Не само пряка наследница, но и последователка. Голяма част от членовете й още страдат по живковото време, когато имаха цялата власт, закрепена и от член 1 на тогавашната Конституция. Даже лидерката Корнелия Нинова ходи да поднася цветя на паметника в Правец.

В момента вътре в БСП се водят битки за надмощие. Всеки срещу всеки, една група срещу друга, млади срещу стари, бивши партийци срещу сегашни… Бурни събрания, конференции, подготовка за конгрес…

Има ли на „Позитано” положителен герой и как да го открием?

Щом взе властта, новата лидерка на БСП започна с правилен ход: отърва се от „свещените депутатски крави”, които по двайсет години бяха несменяеми в парламента и ги прати в заслужен отдих, за да отвори място на млади сили.

Друго нейно положително действие – отстраняването на Георги Гергов от ръководството на партията след скандала „ЦУМгейт”. Добре направи, че го отстрани, но защо не отиде и по-нататък – да разрови приватизационните сделки на „червения милионер”. Как той придоби имотите си – половината Пловдив, заедно с панаира, бившите станции на ЦК във Варна и Хисаря, ами ЦУМ в центъра на София?

Неотдавна от трибуната на парламента депутатът Александър Паунов от Комунистическата партия, коалиционен партньор на БСП, поиска референдум за членството на България в ЕС. И то точно, когато се готвим за председателство на Евросъюза.

Тогава думата взе Корнелия Нинова и каза, че това е лично мнение на депутата и не се споделя от БСП – ето още една нейна положителна проява.

Но защо Корнелия не може да бъде положителен герой?

Защото се кланя на Живковия паметник. Защото го усуква за срещата си с руския генерал Решетников и намесата на Кремъл в избора на генерала-летец за президент. Защото лидерката на БСП организира масови червени събори на Бузлуджа, държи речи, а не вижда от трибуната, че там долу, сред масите, образът й се предлага върху чаши, редом с образа на Сталин.

Как ще може Корнелия да разкрие „приватизациите” на Гергов, когато и нейните са забулени в тайна?

Срещу лидерката Корнелия сега в партията има силна съпротива – взели са я на мушка Гергов, Овчаров, бившият председател Миков, бившите депутати Явор Куюмджиев, Янаки Стоилов, Георги Божинов. Против нея било и червеното „лоби” от милионери. Както и руското „лоби” – то е с най-решаваща роля, защото нашите социалисти са много повече руски, отколкото европейски.

Даже „знаковият позитанец” Стефан Данаилов бил оттеглил подкрепата за „своята Корни”. Останал й верен само младият Крум Зарков. До конгреса може и той да се отрече от нея. И Корни да се окаже без партия, а партията – без Корни.

Пък „Позитано” да осъмне с нов лидер – кандидати за лидери там има много. Както и лобита.

Само положителните герои никакви ги няма – такъв е днешният соцреализъм, точно като миналия.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • А СЕГА...

    Компютри и цървули

    Недоволният от нещо човек вече не е гражданин на Република България, а само протестър.

    Дръзналите да напишат или рекат по радио или телевизия нещо напреки, са грантаджии, соросоиди (нали помните деветдесетте), джендъри и национални предатели, платени от американския империализъм. Да ви звучи познато?

  • ПОРТРЕТ

    Невероятната Мария Калас

    През 2018 г. се навършват 95 години от рождението на певицата.

     
  • КРИЛЦЕ ИЛИ КЪЛКА

    Да си спомним за Луи дьо Фюнес

    Комедиите му бяха любими у нас, нещо повече -  редовно се внасяха и се показваха до скъсване в киносалоните, за да знае всяко българско дете кой играе инспекторите Жув и Крюшо.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • РЕКОНТРА

    Възхвала на глупостта – българската

    Дано някой ден поне малко да поумнеем. Да видим, че царят е наистина гол и най- сетне да кажем едно твърдо и окончателно: „Не!” на Глупостта и да решим сами успешно съдбата си. Защото вече почти стигнахме дъното...

     
  • ОТКЪС

    Светлана Алексиевич - "Чернобилска молитва"

    Книгата описва личната трагедия на хората след Чернобилската трагедия и показва как тя е повлияла на техния живот.

     

„Най-силната дума в речника на съвременния човек е думата „не“. Особено, когато говори за себе си.“

Сидни Поатие, американски актьор и режисьор, роден на 20 февруари преди 91 години

Анкета

Гледате ли предавания за култура по телевизията?

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

"От Калифорния до Стълпище – историята на един емигрант" от Любен Рабчев (ревю)

На места нешлифована, историята печели с ясните си послания и с неуморимото желание на автора да предизвика апатичните българи, оставили се да ги носи течението.

Вестникът на властта срещу властта

Не съм съгласен с българското заглавие на филма. „Вестник на властта“ звучи и подвеждащо, и компрометиращо.

Жлъчна сатира срещу тоталитаризма

„Смъртта на Сталин“ продължава традициите на „Монти Пайтън“, предлагайки ни един присмехулен и хулигански поглед към най-близкото обкръжение на вожда в момент на върховно напрежение и прелом.

Да бъдеш безкомпромисен и решителен и в най-мрачния час

Отличен сценарий на Антъни Маккартни и брилянтна игра на Гари Олдман.