Скъпи приятели, по-скоро скъпи сънародници

Мълча си тези дни, а гледам шумно е. Мълчанието е злато. Докарвам някой лев с благодарност към дарилата ме чужбина, хладилникът е в благоденствие, почтен данъкоплатец съм, бих бил щастлив. Би трябвало да съм доволен, би трябвало да съм мълчалив. През ден получавам покани за партийно съпричастие, всеки ден ме даряват с предупреждение, че политиката е гнусно дело.

Вероятно ще ви изненадам с моето съждение. Вероятно е да бъдете презрени от мен във вашето битово мълчание. Вероятно е вашата съвест да е достигнала самотата от прикритото нещастие на нашето битие. Вероятно се чувствате обречени в нещастието на разума и подтиснатия интелект. Вероятно е интимното признание и дори покаяние пред победилата ви простотия, несправедливост и политическа перверзия. Предполагам вашето отчаяние, вашите съвети към децата, вашето гневно примирение.

Бих желал да знам, какви са мечтите ви за нашето бъдеще ? Какво очаквате за вашите синове и дъщери предпочели родината ? Добре ли ги възпитахте ? Как насърчихте детето си за да остане до вас ? Каква е ползата днес от морал, възпитание, образованост и почтеност ? Какъв е смисълът да бъдете гражданин в общество на случайно замогнали се партийни скотове носещи наследството на едно престъпно минало ?

Наследниците на една азиатска диктатура превърнахме в величия, свободата дарихме на демократично създадени свине, хабилитирани огнеборни маркучи, доносници, суджуци, криминални обръчи и бюрокрация от кръвосмучещи кумски паразити.

Парламент заченат в перверзията на закупени с изборни пари и кайма социопати и продажна, евтина бедност. Администрация вярна на всеки овластен кретен даващ гаранции за прехрана, наследена зависимост при случайното си оцеляване интелект. Нищета, корупция, продажни медии, провинциални падишаси и лендлордове, корумпирано правораздаване и индивиди доведени до неолитна простотия с единствено желание за покрив и битов просперитет. Подритвани полушенгенски европейци с дъх на чесън, цървули и блато…

Един вярващ свещеник ми казва – „ Синко, небето е близо, дъното няма граници. Небето е за малцина, дъното за безпросветните.“

Впрочем, как виждате вашето щастие ? Как изглежда вашето бъдеще ? Небето или дъното ?

Роби натъжени от свободата си. Разумът е победен и подчинен от примитива. Глас няма, личност няма, недоволният е неизвестен. Престъпникът превърнахме във феодал. Да, прав е бил Ботев, скотове сме, лежим и хъркаме в тинята на нашето недоволство.

Не натъжен, не отвратен, отчаян съм.

Все пак лечение има, вероятно се досещате, желаете го, мечтаете те го. Ще ви предложа име, заглавие мечтаейки за вашето съгласие:

„ОБЕДИНЕНА ДЕМОКРАТИЧНА ОБЩНОСТ“

Обединение на мислещите, способните, инициативните, разколебаните, мразещите. Единение от личности, граждански организации, партии и милионите отказали се от надежда. Нужен е компромис към онези, които намразихме, нужни са нови лица. Забравете различията, срещу вас е съюзила се криминална асоциация, парламент от диктаторски реликти, съюз на доносници и обикновени крадци.

А павета по площадите достатъчно има - жълти, черни, руси и чепати.

Хора има.

Съвест има.

И омраза.

Време е. Дъното не може да бъде безкрайно.

ВМ

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • 10 НОЕМВРИ

    Живков насърчаваше и глупостта, и мързела

    Днес е 10 ноември - денят, който свързваме с началото на т.нар. преход. И с края на Живков. Но 28 години по-късно България все още е белязана от манталитета и съмнителните ценности на този човек, пише Александър Андреев.

  • ОТКЪС

    Едуардо Хауреги - „Разговори с моята котка“

    "Любовта е най-важна. Не говоря за романтичната любов, а за изкуството да обичаме. Да даваме на света това, което носим в себе си, творческия си потенциал, живия си дух", казва авторът на книгата.

„Когато красива жена се появи на вратата, здравият разум излиза през прозореца.“

Маргарет Атууд, канадска писателка, родена на 18 ноември преди 78 години

Анкета

Харесвате ли книгите на Дан Браун и филмите по тях?

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

"От Калифорния до Стълпище – историята на един емигрант" от Любен Рабчев (ревю)

На места нешлифована, историята печели с ясните си послания и с неуморимото желание на автора да предизвика апатичните българи, оставили се да ги носи течението.

Смъртта е само друга реалност - Рената Литвинова на 50

В своята кариера Рената Литвинова се е снимала в 34 филма, режисирала е игрални и музикални продукции (за певицата Земфира),  има 14 киносценария, озвучавала е роли, била е също и продуцент. 

„Възвишение“ на Виктор Божинов

Филмът му ще постигне завиден успех, ще вкара обратно в салоните българската публика.

"Възвишение" е добър филм

Екранизацията запазва духа на романа на Милен Русков.