МИХАИЛ ВЕШИМ, "Стършел"

Алеко Константинов написва своя „Бай Ганьо” преди повече от 120 години. Ако тогава е имало професионален футбол, сигурно и героят – търговец на розово масло, политик, журналист – щеше да се намеси и в тая игра. Като собственик на отбор, съдия или деятел във футболния съюз. Или пък самият Бай Ганьо щеше да стане футболист и да се прочуе по стадионите из Европата.

Днес, век по-късно, си имаме един такъв образ, който даже надминава Алековия. Той е световно известен играч, голмайстор и носител на „златни топки и обувки”. Вече е бивш и понатежал, но продължава да разнася славата на родината ни по света.

Последното му изпълнение – намесата в испанските вътрешни работи. Нашият Ганьо Балкански може да бъде наричан и Каталунски – навремето игра в „Бърцилона” (произношението негово – б. а.), а сега има имоти там и нарича с гордост себе си „каталунец”. От известно време е и нещо като дипломат – почетен консул на родината ни в Испания, за Каталунската област.

Може ли от успешен футболист да излезе добър дипломат? Може, ако не се казва Стоичков…

Навремето по стадионите, освен с левия си крак, носителят на „Златната топка” се прочу и с езика си – даже испанските съдии научиха българските ругатни и го предупреждаваха: „Но мамата!”, преди да бръкнат в джобчето с картоните.

Сега, играейки не на футболния, а на дипломатическия терен, нашият състезател направи груб фаул. В характерния си стил „джаста-праста” Ганьо се изказа така по адрес на вицепремиера на Испания г-жа Сантамария: „Нейният дядо - франкист, баща й също, тя самата, вероятно и синът й. Тя ли ще ни казва какво да правим?”

Малко по-късно „консулът, който първо говори, а после мисли”, изглежда разбра, че синът на г-жа Сантамария е едва на шест години – тоест рано му е още да е „франкист”. И наш Ганьо Каталунски почна да се извинява – както той си умее, по ганьовски. Пред българска телевизия се изрази така: „Извинявам се на сина й… Ама на нея не й се извинявам. Ква ми е тая!”

„Тая”, иначе вицепремиер на голяма държава, се закани да го съди за обида – нека испанският съд да доказва кой франкист и кой просто с акъл на футболист.

А пък правителството на Испания му извади червен картон – според дипломатически източници в нашето външно министерство дошла нота от испанците за прекратяване на правомощията му.

Ето така Ганьо Каталунски прослави отново родината. В момент, когато Европа гледа с тревога случващото се в Барселона, а нобеловият лауреат, писателят Марио Варгас Льоса призовава испанците за единство, нашият хибрид (между футболист и дипломат) показа на какво е способен – да влезе в европейския конфликт напред с бутоните.

Докато той се изявяваше в международен план, други наши хибриди се проявяваха тук, в медиите ни. Някои журналисти – пишещи и говорещи, възторжено ни информираха, че 90 на сто от каталунците са гласували с „да” на референдума за отделяне от Испания. Но не уточниха по-важното – че едва 43 на сто от избирателите са участвали в допитването. Тоест, референдумът е недействителен, защото в него участниците са по-малко от половината.

Случайно ли е това? Едва ли… Да търсим ли влиянието на трета страна?

Защото има такава страна, която се прочу с хибридните си войни и с намесата си във важни избори по света. Тази страна не крие целта си - да руши обединена Европа, затова подкрепя всякакви националисти и сепаратис­ти. Праща финансови инжекции на партията на Льопен във Франция, на националистите в Унгария, на нашата „Атака”… Спомена се, че нейна намеса има и около събитията в Барселона…

Щом чуете, че някой в нашите медии много яростно се пени и подкрепя отделянето на Каталуния, припомнете си какво пишеше Захарий Стоянов, макар и в други случаи: „И ти ли, брате, падна пронизан от руска рубла…”

Това е особеното на днешните хибриди – не можеш да разбереш кой е купен, кой е просто глупав … 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    Евелина Йекер  - „В името на живота“

    Млада жена пише писма на психотерапевтката си д-р Дорман между сесиите, а после изведнъж изчезва безследно. 

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Дирижирането не е само четене на партитури, а и натрупване, поддържане на традиция в музикалния живот. Това е дълъг, труден процес .“

Емил Табаков, български диригент, роден на 21 август преди 72 години

Анкета

Кой е отговорен за счупените плочки на Ларгото?

Министерството на културата - 36%
Фирмата изпълнител - 40%
Скейтбордистите - 12%
Минувачите - 12%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Носталгично за „На всеки километър“

Легендарният сериал навършва половин век. На 20 август 1969 г. е премиерата на първия епизод – „шлеповете”.

Тарантино и неговата приказка за Холивуд

Именитият кинаджия предлага своя пореден девети  опус - пастиш, направен с вкус и размах, за който предварително знае, че ще има публика и успех. Дали ще го харесаме или не е отделен въпрос.

За добрия човек и историческата правда 

Прочетете книгата „Един много добър човек“, осмислете я и осъзнайте веднъж завинаги как трябва и не трябва да се пише за нашата история.

Ако искаме да сме почтени българи и европейци.