МИХАИЛ ВЕШИМ, "Стършел"

Алеко Константинов написва своя „Бай Ганьо” преди повече от 120 години. Ако тогава е имало професионален футбол, сигурно и героят – търговец на розово масло, политик, журналист – щеше да се намеси и в тая игра. Като собственик на отбор, съдия или деятел във футболния съюз. Или пък самият Бай Ганьо щеше да стане футболист и да се прочуе по стадионите из Европата.

Днес, век по-късно, си имаме един такъв образ, който даже надминава Алековия. Той е световно известен играч, голмайстор и носител на „златни топки и обувки”. Вече е бивш и понатежал, но продължава да разнася славата на родината ни по света.

Последното му изпълнение – намесата в испанските вътрешни работи. Нашият Ганьо Балкански може да бъде наричан и Каталунски – навремето игра в „Бърцилона” (произношението негово – б. а.), а сега има имоти там и нарича с гордост себе си „каталунец”. От известно време е и нещо като дипломат – почетен консул на родината ни в Испания, за Каталунската област.

Може ли от успешен футболист да излезе добър дипломат? Може, ако не се казва Стоичков…

Навремето по стадионите, освен с левия си крак, носителят на „Златната топка” се прочу и с езика си – даже испанските съдии научиха българските ругатни и го предупреждаваха: „Но мамата!”, преди да бръкнат в джобчето с картоните.

Сега, играейки не на футболния, а на дипломатическия терен, нашият състезател направи груб фаул. В характерния си стил „джаста-праста” Ганьо се изказа така по адрес на вицепремиера на Испания г-жа Сантамария: „Нейният дядо - франкист, баща й също, тя самата, вероятно и синът й. Тя ли ще ни казва какво да правим?”

Малко по-късно „консулът, който първо говори, а после мисли”, изглежда разбра, че синът на г-жа Сантамария е едва на шест години – тоест рано му е още да е „франкист”. И наш Ганьо Каталунски почна да се извинява – както той си умее, по ганьовски. Пред българска телевизия се изрази така: „Извинявам се на сина й… Ама на нея не й се извинявам. Ква ми е тая!”

„Тая”, иначе вицепремиер на голяма държава, се закани да го съди за обида – нека испанският съд да доказва кой франкист и кой просто с акъл на футболист.

А пък правителството на Испания му извади червен картон – според дипломатически източници в нашето външно министерство дошла нота от испанците за прекратяване на правомощията му.

Ето така Ганьо Каталунски прослави отново родината. В момент, когато Европа гледа с тревога случващото се в Барселона, а нобеловият лауреат, писателят Марио Варгас Льоса призовава испанците за единство, нашият хибрид (между футболист и дипломат) показа на какво е способен – да влезе в европейския конфликт напред с бутоните.

Докато той се изявяваше в международен план, други наши хибриди се проявяваха тук, в медиите ни. Някои журналисти – пишещи и говорещи, възторжено ни информираха, че 90 на сто от каталунците са гласували с „да” на референдума за отделяне от Испания. Но не уточниха по-важното – че едва 43 на сто от избирателите са участвали в допитването. Тоест, референдумът е недействителен, защото в него участниците са по-малко от половината.

Случайно ли е това? Едва ли… Да търсим ли влиянието на трета страна?

Защото има такава страна, която се прочу с хибридните си войни и с намесата си във важни избори по света. Тази страна не крие целта си - да руши обединена Европа, затова подкрепя всякакви националисти и сепаратис­ти. Праща финансови инжекции на партията на Льопен във Франция, на националистите в Унгария, на нашата „Атака”… Спомена се, че нейна намеса има и около събитията в Барселона…

Щом чуете, че някой в нашите медии много яростно се пени и подкрепя отделянето на Каталуния, припомнете си какво пишеше Захарий Стоянов, макар и в други случаи: „И ти ли, брате, падна пронизан от руска рубла…”

Това е особеното на днешните хибриди – не можеш да разбереш кой е купен, кой е просто глупав … 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ОТКЪС

    Андрей Соколов - „За нашия дом"

    Книгата носи в себе си и предлага на вниманието на читателите важни факти, имена на хора, снабдена е със справочен апарат, който би бил полезен на всеки интересуващ се от историята на Шумен и България през отминалото 20-то столетие. 

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Щедрият талант на Сергей Безруков

    Бил член на путиновата партия „Единна Русия“, от която се самоотстранява след година, тъй като eдин артист цени повече своята творческа свобода.

„Ако съм успяла да озаря дори едно-единствено тъжно детство, значи съм напълно удовлетворена.“

Астрид Линдгрен, шведска писателка, родена на 14 ноември преди 111 години

Анкета

Липсва ли ви гражданската позиция на хората на изкуството?

Не, те са творци. - 7.1%
Да, те са истинският елит на обществото - 92.9%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Нова среща с хумора на братя Мормареви

„Еврейски вицове“ е една миниенциклопедия на еврейския дух, на усета на този народ да се шегува и иронизира дори в най-трагични мигове от съществуването му.

"Валутният риск в икономиката" (ревю)

Съществени моменти в монографията са анализираните валутен риск и валутна система в България от 1878 г. досега, както и практико–приложните измерения на валутния риск.

Късното признание на Орсън Уелс

„От другата страна на вятъра“ е не само присмех към лудостта на целулоидния свят, а  по-скоро равносметка на един изминат и пълен с провали и амбиции творчески път, в чието начало се откроява с елмазен блясък шедьовъра „Гражданинът Кейн“(1941), а в края е изкусителния експеримент „Ф като фалшификация“(1975).