До

г-н Росен Плевнелиев, Президент на Република България

г-жа Цецка Цачева, Председател на 43-тото Народно събрание

г-жа Румяна Бъчварова, Вицепремиер на България

г-жа Полина Карастоянова, Председател на парламентарната комисия по културата и медиите

г-н Вежди Рашидов, Министър на културата

г-н Христо Мутафчиев, Председател на Съюз на артистите в България

 

Обръщаме се към вас в качеството ни на преки потърпевши от колапсното състояние на сценичните изкуства. Макар да сме доведени до усещането за безперспективност в усилията си както за личностна реализация, така и за развитието на културата в страната, която все още е наш единствен дом; все още се надяваме, че държавата ще прояви поне минимална заинтересованост в търсенето на дългосрочно решение на проблемите, дискредитирали въведената през 2010 г. реформа.

Първоначалната идея на въведените тогава промени в системата бяха приети с надеждата, че това е опит да се сложи край на социалистическия модел – всекиму по равно. Идеята: държавните театри да преминат на вече проверения, работещ модел на финансиране  на общинските театри в София, бе много добра. За съжаление моделът не бе повторен в неговите цялостни параметри; бе съставен „в движение”, без да са направени необходимите анализи, прогнози и планове, което отвори вратички за недобросъвестно източване на системата на финансиране. Това доведе до сегашното състояние на фалит на голяма част от културните институти. Измамно се оказа първоначалното усещане на работещите в системата на държавните театри, че с повече работа и въпреки минималните ставки на работните заплати, чрез реформата може да се подобри унизителното заплащане и на творчески, технически и административен персонал. Измамна се оказа и илюзията на Министерството на културата, че е в състояние да регулира един сложен и донякъде – нереалистичен пазар. Решения „на парче” и без дългосрочна перспектива; недостатъчно обмислени рестрикции с цел предпазване на системата от недобросъвестни мениджъри; както и нерешеният проблем с абсолютно наложителното повишаване на  бюджета за култура, доведоха системата на държавните театри до ръба на оцеляването. Създадената ситуация изисква спешна намеса на държавата под формата на кризисен план, който да включва на първо време оцеляване на системата, а после – нейното балансиране посредством реалистични прогнози и мерки, проведени обаче на истинско  широко експертно ниво, а не от неясни действия на „експерти”, които са далеч от реалностите с които се сблъскват работещите в театъра. И не на последно  място – държавническо мислене и мерки, които театралните мениджъри да предприемат за подобряване условията на труд и заплащане на работещите в сферата на сценичните изкуства. Нуждаем се от спешна реформа на Реформата.

Уважаеми госпожи и господа, в Конституцията на Република България е записано, че всеки гражданин има право да се ползва от националните и общочовешките културни ценности. Това от една страна. От друга – творците, работещи в системата, имат своето гражданско право да упражняват професията, на която са се посветили и да изискват гаранции за перспективи и възможности за кариерно развитие. Последното важи с особена сила за младите творци, които излизат от академиите по изкуства. Всички тези права и свободи на публика и творци в момента са дълбоко засегнати. Ето защо смятаме, че отекващите в общественото пространство изводи, че културата е елемент от националната ни сигурност, съвсем не са пресилени. Липсата на национална стратегия в сектора е основната причина за катастрофалната ситуация, в която се намира българската култура. Предупреждаваме, че ако не бъдат предприети бързи мерки за преодоляване на безпрецедентната криза в театъра, рискуваме да станем свидетели на гибелта на едно изкуство, надживяло не една и две национални катастрофи... Ще се реши ли българската политическа класа от XXI-ви век да бъде палачът на българския театър?...

Екипът на Младежкия театър „Николай Бинев”, София

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    Евелина Йекер  - „В името на живота“

    Млада жена пише писма на психотерапевтката си д-р Дорман между сесиите, а после изведнъж изчезва безследно. 

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Спомен за Лорънс Оливие

    Той не доживя падането на комунизма, но имаше нещо символично, че си замина с един разделен и противоборстващ свят, който предстоеше коренно да се промени и в който за дълго щяхме да се радваме на плодовете на демокрацията.

„Човек трябва до дъното на душата си да се настрада, за да напише истински смешна книга.“

Ърнест Хемингуей, американски писател, роден на 21 юли преди 120 години

Анкета

Кой е отговорен за счупените плочки на Ларгото?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

За добрия човек и историческата правда 

Прочетете книгата „Един много добър човек“, осмислете я и осъзнайте веднъж завинаги как трябва и не трябва да се пише за нашата история.

Ако искаме да сме почтени българи и европейци.

„Лора, Яворов и аз” – завръщането в диалога

С изключителна прецизност и уважение към отминалото време и най-вече към личността на Дора, Петър Величков събира и подрежда изгубените частици от един пъзел, който може би никога няма да бъде подреден напълно.

Бунтът на свободния или абсурдите на свободата

Книгата е диагноза и опит за лечение на болести, които се раждат единствено на границата между две епохи.