До

г-н Росен Плевнелиев, Президент на Република България

г-жа Цецка Цачева, Председател на 43-тото Народно събрание

г-жа Румяна Бъчварова, Вицепремиер на България

г-жа Полина Карастоянова, Председател на парламентарната комисия по културата и медиите

г-н Вежди Рашидов, Министър на културата

г-н Христо Мутафчиев, Председател на Съюз на артистите в България

 

Обръщаме се към вас в качеството ни на преки потърпевши от колапсното състояние на сценичните изкуства. Макар да сме доведени до усещането за безперспективност в усилията си както за личностна реализация, така и за развитието на културата в страната, която все още е наш единствен дом; все още се надяваме, че държавата ще прояви поне минимална заинтересованост в търсенето на дългосрочно решение на проблемите, дискредитирали въведената през 2010 г. реформа.

Първоначалната идея на въведените тогава промени в системата бяха приети с надеждата, че това е опит да се сложи край на социалистическия модел – всекиму по равно. Идеята: държавните театри да преминат на вече проверения, работещ модел на финансиране  на общинските театри в София, бе много добра. За съжаление моделът не бе повторен в неговите цялостни параметри; бе съставен „в движение”, без да са направени необходимите анализи, прогнози и планове, което отвори вратички за недобросъвестно източване на системата на финансиране. Това доведе до сегашното състояние на фалит на голяма част от културните институти. Измамно се оказа първоначалното усещане на работещите в системата на държавните театри, че с повече работа и въпреки минималните ставки на работните заплати, чрез реформата може да се подобри унизителното заплащане и на творчески, технически и административен персонал. Измамна се оказа и илюзията на Министерството на културата, че е в състояние да регулира един сложен и донякъде – нереалистичен пазар. Решения „на парче” и без дългосрочна перспектива; недостатъчно обмислени рестрикции с цел предпазване на системата от недобросъвестни мениджъри; както и нерешеният проблем с абсолютно наложителното повишаване на  бюджета за култура, доведоха системата на държавните театри до ръба на оцеляването. Създадената ситуация изисква спешна намеса на държавата под формата на кризисен план, който да включва на първо време оцеляване на системата, а после – нейното балансиране посредством реалистични прогнози и мерки, проведени обаче на истинско  широко експертно ниво, а не от неясни действия на „експерти”, които са далеч от реалностите с които се сблъскват работещите в театъра. И не на последно  място – държавническо мислене и мерки, които театралните мениджъри да предприемат за подобряване условията на труд и заплащане на работещите в сферата на сценичните изкуства. Нуждаем се от спешна реформа на Реформата.

Уважаеми госпожи и господа, в Конституцията на Република България е записано, че всеки гражданин има право да се ползва от националните и общочовешките културни ценности. Това от една страна. От друга – творците, работещи в системата, имат своето гражданско право да упражняват професията, на която са се посветили и да изискват гаранции за перспективи и възможности за кариерно развитие. Последното важи с особена сила за младите творци, които излизат от академиите по изкуства. Всички тези права и свободи на публика и творци в момента са дълбоко засегнати. Ето защо смятаме, че отекващите в общественото пространство изводи, че културата е елемент от националната ни сигурност, съвсем не са пресилени. Липсата на национална стратегия в сектора е основната причина за катастрофалната ситуация, в която се намира българската култура. Предупреждаваме, че ако не бъдат предприети бързи мерки за преодоляване на безпрецедентната криза в театъра, рискуваме да станем свидетели на гибелта на едно изкуство, надживяло не една и две национални катастрофи... Ще се реши ли българската политическа класа от XXI-ви век да бъде палачът на българския театър?...

Екипът на Младежкия театър „Николай Бинев”, София

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ОТКЪС

    Умберто Еко - "Средновековното мислене"

    Това са студии, които покриват период от шейсет години. Техният оригинален дух е напълно съхранен, въпреки че авторът ги е шлифовал както библиографски, така и редакционно, за да се избегнат, макар и не изцяло, някои повторения и връщания към загатнатите теми.

     
  • ОТКЪС

    Светлана Алексиевич - "Чернобилска молитва"

    Книгата описва личната трагедия на хората след Чернобилската трагедия и показва как тя е повлияла на техния живот.

     

„Хората не искат да бъдат богати, те искат да бъдат по-богати от другите.“

Джон Мил, английски философ, роден на 20 май преди 212 години

Анкета

Тревожи ли Ви, че в България медиите са под натиск?

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

Непретенциозна комедия за лятна разтуха

„Революция X“ ще си намери своята публика, особена в настъпващите горещи дни и ще се хареса от зрители с по-непретенциозен вкус, търсещи в киното основно леката забава.

Архитектура за хора от третата възраст

Книгата „Архитектура за хора от третата възраст“ променя представата за това какво означава „старчески дом“ и показва чрез различни примери как тези социални домове могат да бъдат авангард на архитектурата като цяло, което е и пример как не трябва да се робува на закостенелия образ. 

Духовен зомби апокалипсис

 

 

"Нелюбов" на Андрей Звягинцев регистрира разпада на едно семейство и едно общество