Михаил ВЕШИМ, "Стършел"

Превърнахме се в народ от проектанти. Писателят вече не пише книги, а реализира проект, музикантът не свири, а участва в проект, художникът не рисува - той проектира инсталация.

Най-много са проектите в политиката. Кого ли не видяхме да се пробва. Най-мащабният проект бе „Завръщането на царя”. Той имаше програма да ни „оправи” за 800 дни – за толкова се възраждала фалирала фирма. Царят стана премиер на републиката, а „достойните и морални” българи, които доведе от странство, станаха министри. Резултатът – всеки от тях реализира личния си проект – бившият премиер си върна собствеността върху имотите, а близкото му обкръжение придоби нови имоти - сега финансовият министър от онова време е един много богат човек (сделката му с външния дълг още тежи на държавния бюджет, но добре стабилизира личния му), министърът на енергетиката от „новото време” си построи лукс-хотел в Поморие и т.н.

И други проекти ни минаха пред очите – проектът Жорж Ганчев и неговия Бизнес блок, проектът Бареков – добре обезпечен с активите на фалиралата КТБ, проектът Марешки, на който българите са надяват да пусне бензин без пари и лекарства за жълти стотинки.

Политическата есен дойде с нов проект на хоризонта. След големия успех на референдума (то си беше неуспех, но раздут от клакьори като успех), Слави Трифонов обяви нещо като „намерение за влизане в политиката”, нещо като „политическа амбиция”, нещо като „морален манифест”, изобщо като всичко, което сме виждали досега.

И ни обещава да намери „талантливи, квалифицирани и морални” българи, които да сменят тази корумпирана политическа класа. Той лично щял да ги издирва – у нас и в чужбина, и да ни ги представя – най-вероятно в шоуто си. В същото шоу, където представяше и сегашната „политическа класа” – да не забравяме, че Бойко Борисов оттам започна политическата си кариера, той бе чест гост и пръв приятел на водещия. През „шоуто” предизборно минаваха всякакви политици – от най-десните, до най-левите – и го превърнаха в евтино (като съдържание) и скъпо (като плащане) рекламно дефиле на кандидати на славата.

Единственият, който отказа да слезе на „шоу-ниво” бе Симеон Сакскобургготски, защото гевелъците и нецензурните „масали” са далеч от аристократичния му стил.

В последните години на шоуто си Слави Трифонов започна да се изживява като „морален стожер” на нацията – той раздава оценки и закани към политиците. А забрави началото – когато беше слуга и шут на повикване на разбойниците от ВИС – братята Илиеви. Когато приемаше щедри финансови инжекции от Илия Павлов, за да громи враговете на "Мултигруп". Ако не с велико изкуство, то бившите кукувци ще се запомнят с безпогрешен нюх към кинтите – доста от съратниците на Слави претърпяха странни идейни метаморфози в търсене на добър пласмент. Един, започнал като комсомолски секретар на университета, полека-лека мина доста вдясно – през овчарска партия, та до син депутат. Друг, започнал като син, смени боята с червена – днес е обикновен милионер и евродепутат от левицата. Трети, тръгнал като „цивилен изкуствовед” от Симеоновската школа, издигнал се до сценарист и телевизионен водещ, беше плътно до Бареков, докато влезе в парламента. После го изостави. Четвърти се прехранва добре ту покрай БСП, ту покрай бившия президент Първанов и АБВ, и обратното… Как Слави да е по-различен? „Надушвам,че сме от една порода” – бе слоганът на парфюма с неговото име.

И друго забравя Слави: че той е пионерът на чалгата – в телевизията, в музиката, в хумора… Той пееше „За крадец не ставаш, сине”, „Едно ферари с цвят червен” и още десетки подобни турбо-чалги. Той ръсеше (и продължава да ръси) простотии и цинизми от екрана на шоуто си.

Сега е тръгнал да ни преподава уроци по морал. И да ни обяснява, че „няма такава държава”!

Да, наистина няма такава държава – където едно шоу и един шоумен без нужните знания и квалификация се опитват да променят избирателна система – нещо което в други държави се обсъжда и се умува с години. С един замах ние тук сме готови да променим точно тая система, сякаш тя ни е виновна за всичко. И след като я променим – на другия ден ще цъфнем…

Няма такава държава, където едно телевизионно шоу, пълно с лош вкус, с простотии и цинизми, да претендира, че ще оздрави морала в политиката.

Проектът Трифонов още с обявяването си намирисва и нормалният човек се пита: кои са му проектантите?

Дали не са пак ония генерали от ДС, които управляват „под прикритие” и все са на власт? Иначе са кротки пенсионери, със скромни пенсии и безобидни навици – да се събират на работни обеди веднъж седмично – било в „Монтерей” или друг ресторант.

На такива работни обеди, сред шеги и закачки, сред намеци и натъртвания, се раждат великите политически проекти на нашето време – от „Завръщането на царя” , през „Царуването на бодигарда”, та до „Възходът на шута”.

 

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ОТКЪС

    Андрей Соколов - „За нашия дом"

    Книгата носи в себе си и предлага на вниманието на читателите важни факти, имена на хора, снабдена е със справочен апарат, който би бил полезен на всеки интересуващ се от историята на Шумен и България през отминалото 20-то столетие. 

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Памет за Алексей Баталов

    Макар и да изглежда, че е бил галеник на съдбата, битието на актьора не е постлано само с лалета и рози.

„Насилието не може да измени света. Ако го променя, то е само временно.”

Мартин Скорсезе, американски режисьор, роден на 17 ноември преди 76 години

Анкета

Липсва ли ви гражданската позиция на хората на изкуството?

Не, те са творци. - 7.1%
Да, те са истинският елит на обществото - 92.9%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Нова среща с хумора на братя Мормареви

„Еврейски вицове“ е една миниенциклопедия на еврейския дух, на усета на този народ да се шегува и иронизира дори в най-трагични мигове от съществуването му.

"Валутният риск в икономиката" (ревю)

Съществени моменти в монографията са анализираните валутен риск и валутна система в България от 1878 г. досега, както и практико–приложните измерения на валутния риск.

Късното признание на Орсън Уелс

„От другата страна на вятъра“ е не само присмех към лудостта на целулоидния свят, а  по-скоро равносметка на един изминат и пълен с провали и амбиции творчески път, в чието начало се откроява с елмазен блясък шедьовъра „Гражданинът Кейн“(1941), а в края е изкусителния експеримент „Ф като фалшификация“(1975).