Михаил ВЕШИМ, "Стършел"

Превърнахме се в народ от проектанти. Писателят вече не пише книги, а реализира проект, музикантът не свири, а участва в проект, художникът не рисува - той проектира инсталация.

Най-много са проектите в политиката. Кого ли не видяхме да се пробва. Най-мащабният проект бе „Завръщането на царя”. Той имаше програма да ни „оправи” за 800 дни – за толкова се възраждала фалирала фирма. Царят стана премиер на републиката, а „достойните и морални” българи, които доведе от странство, станаха министри. Резултатът – всеки от тях реализира личния си проект – бившият премиер си върна собствеността върху имотите, а близкото му обкръжение придоби нови имоти - сега финансовият министър от онова време е един много богат човек (сделката му с външния дълг още тежи на държавния бюджет, но добре стабилизира личния му), министърът на енергетиката от „новото време” си построи лукс-хотел в Поморие и т.н.

И други проекти ни минаха пред очите – проектът Жорж Ганчев и неговия Бизнес блок, проектът Бареков – добре обезпечен с активите на фалиралата КТБ, проектът Марешки, на който българите са надяват да пусне бензин без пари и лекарства за жълти стотинки.

Политическата есен дойде с нов проект на хоризонта. След големия успех на референдума (то си беше неуспех, но раздут от клакьори като успех), Слави Трифонов обяви нещо като „намерение за влизане в политиката”, нещо като „политическа амбиция”, нещо като „морален манифест”, изобщо като всичко, което сме виждали досега.

И ни обещава да намери „талантливи, квалифицирани и морални” българи, които да сменят тази корумпирана политическа класа. Той лично щял да ги издирва – у нас и в чужбина, и да ни ги представя – най-вероятно в шоуто си. В същото шоу, където представяше и сегашната „политическа класа” – да не забравяме, че Бойко Борисов оттам започна политическата си кариера, той бе чест гост и пръв приятел на водещия. През „шоуто” предизборно минаваха всякакви политици – от най-десните, до най-левите – и го превърнаха в евтино (като съдържание) и скъпо (като плащане) рекламно дефиле на кандидати на славата.

Единственият, който отказа да слезе на „шоу-ниво” бе Симеон Сакскобургготски, защото гевелъците и нецензурните „масали” са далеч от аристократичния му стил.

В последните години на шоуто си Слави Трифонов започна да се изживява като „морален стожер” на нацията – той раздава оценки и закани към политиците. А забрави началото – когато беше слуга и шут на повикване на разбойниците от ВИС – братята Илиеви. Когато приемаше щедри финансови инжекции от Илия Павлов, за да громи враговете на "Мултигруп". Ако не с велико изкуство, то бившите кукувци ще се запомнят с безпогрешен нюх към кинтите – доста от съратниците на Слави претърпяха странни идейни метаморфози в търсене на добър пласмент. Един, започнал като комсомолски секретар на университета, полека-лека мина доста вдясно – през овчарска партия, та до син депутат. Друг, започнал като син, смени боята с червена – днес е обикновен милионер и евродепутат от левицата. Трети, тръгнал като „цивилен изкуствовед” от Симеоновската школа, издигнал се до сценарист и телевизионен водещ, беше плътно до Бареков, докато влезе в парламента. После го изостави. Четвърти се прехранва добре ту покрай БСП, ту покрай бившия президент Първанов и АБВ, и обратното… Как Слави да е по-различен? „Надушвам,че сме от една порода” – бе слоганът на парфюма с неговото име.

И друго забравя Слави: че той е пионерът на чалгата – в телевизията, в музиката, в хумора… Той пееше „За крадец не ставаш, сине”, „Едно ферари с цвят червен” и още десетки подобни турбо-чалги. Той ръсеше (и продължава да ръси) простотии и цинизми от екрана на шоуто си.

Сега е тръгнал да ни преподава уроци по морал. И да ни обяснява, че „няма такава държава”!

Да, наистина няма такава държава – където едно шоу и един шоумен без нужните знания и квалификация се опитват да променят избирателна система – нещо което в други държави се обсъжда и се умува с години. С един замах ние тук сме готови да променим точно тая система, сякаш тя ни е виновна за всичко. И след като я променим – на другия ден ще цъфнем…

Няма такава държава, където едно телевизионно шоу, пълно с лош вкус, с простотии и цинизми, да претендира, че ще оздрави морала в политиката.

Проектът Трифонов още с обявяването си намирисва и нормалният човек се пита: кои са му проектантите?

Дали не са пак ония генерали от ДС, които управляват „под прикритие” и все са на власт? Иначе са кротки пенсионери, със скромни пенсии и безобидни навици – да се събират на работни обеди веднъж седмично – било в „Монтерей” или друг ресторант.

На такива работни обеди, сред шеги и закачки, сред намеци и натъртвания, се раждат великите политически проекти на нашето време – от „Завръщането на царя” , през „Царуването на бодигарда”, та до „Възходът на шута”.

 

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

  • ПОРТРЕТ

    Почит за Стефан Данаилов 

    Гледайки днес превъплъщенията му сме наясно, че дори и най-баналните, най-екзалтираните и конюнктурните са ценни именно като част от неговата биография.

„Животът е толкова прелестно заклинание, че всеки търси начин да го развали.“

Емили Дикинсън, американска поетеса, родена на 10 декември преди 187 години

Анкета

Харесвате ли книгите на Дан Браун и филмите по тях?

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

"От Калифорния до Стълпище – историята на един емигрант" от Любен Рабчев (ревю)

На места нешлифована, историята печели с ясните си послания и с неуморимото желание на автора да предизвика апатичните българи, оставили се да ги носи течението.

"Идеал" или "Турбо"

"Дъвка за балончета" пита какво се е случило с децата на 80-те и техните мечти.

Страстта като невъзможност за щастие

50 години от екранизирането на  "Анна Каренина" от Александър Захри. Изпълнението на Татяна Самойлова се нарежда сред световните образци на тази роля за всички времена.

Рафаел – необходимата невинна жертва

„Рафаел“ е важна и значима книга в творческата биография на Леа Коен.