Михаил ВЕШИМ, "Стършел"

Превърнахме се в народ от проектанти. Писателят вече не пише книги, а реализира проект, музикантът не свири, а участва в проект, художникът не рисува - той проектира инсталация.

Най-много са проектите в политиката. Кого ли не видяхме да се пробва. Най-мащабният проект бе „Завръщането на царя”. Той имаше програма да ни „оправи” за 800 дни – за толкова се възраждала фалирала фирма. Царят стана премиер на републиката, а „достойните и морални” българи, които доведе от странство, станаха министри. Резултатът – всеки от тях реализира личния си проект – бившият премиер си върна собствеността върху имотите, а близкото му обкръжение придоби нови имоти - сега финансовият министър от онова време е един много богат човек (сделката му с външния дълг още тежи на държавния бюджет, но добре стабилизира личния му), министърът на енергетиката от „новото време” си построи лукс-хотел в Поморие и т.н.

И други проекти ни минаха пред очите – проектът Жорж Ганчев и неговия Бизнес блок, проектът Бареков – добре обезпечен с активите на фалиралата КТБ, проектът Марешки, на който българите са надяват да пусне бензин без пари и лекарства за жълти стотинки.

Политическата есен дойде с нов проект на хоризонта. След големия успех на референдума (то си беше неуспех, но раздут от клакьори като успех), Слави Трифонов обяви нещо като „намерение за влизане в политиката”, нещо като „политическа амбиция”, нещо като „морален манифест”, изобщо като всичко, което сме виждали досега.

И ни обещава да намери „талантливи, квалифицирани и морални” българи, които да сменят тази корумпирана политическа класа. Той лично щял да ги издирва – у нас и в чужбина, и да ни ги представя – най-вероятно в шоуто си. В същото шоу, където представяше и сегашната „политическа класа” – да не забравяме, че Бойко Борисов оттам започна политическата си кариера, той бе чест гост и пръв приятел на водещия. През „шоуто” предизборно минаваха всякакви политици – от най-десните, до най-левите – и го превърнаха в евтино (като съдържание) и скъпо (като плащане) рекламно дефиле на кандидати на славата.

Единственият, който отказа да слезе на „шоу-ниво” бе Симеон Сакскобургготски, защото гевелъците и нецензурните „масали” са далеч от аристократичния му стил.

В последните години на шоуто си Слави Трифонов започна да се изживява като „морален стожер” на нацията – той раздава оценки и закани към политиците. А забрави началото – когато беше слуга и шут на повикване на разбойниците от ВИС – братята Илиеви. Когато приемаше щедри финансови инжекции от Илия Павлов, за да громи враговете на "Мултигруп". Ако не с велико изкуство, то бившите кукувци ще се запомнят с безпогрешен нюх към кинтите – доста от съратниците на Слави претърпяха странни идейни метаморфози в търсене на добър пласмент. Един, започнал като комсомолски секретар на университета, полека-лека мина доста вдясно – през овчарска партия, та до син депутат. Друг, започнал като син, смени боята с червена – днес е обикновен милионер и евродепутат от левицата. Трети, тръгнал като „цивилен изкуствовед” от Симеоновската школа, издигнал се до сценарист и телевизионен водещ, беше плътно до Бареков, докато влезе в парламента. После го изостави. Четвърти се прехранва добре ту покрай БСП, ту покрай бившия президент Първанов и АБВ, и обратното… Как Слави да е по-различен? „Надушвам,че сме от една порода” – бе слоганът на парфюма с неговото име.

И друго забравя Слави: че той е пионерът на чалгата – в телевизията, в музиката, в хумора… Той пееше „За крадец не ставаш, сине”, „Едно ферари с цвят червен” и още десетки подобни турбо-чалги. Той ръсеше (и продължава да ръси) простотии и цинизми от екрана на шоуто си.

Сега е тръгнал да ни преподава уроци по морал. И да ни обяснява, че „няма такава държава”!

Да, наистина няма такава държава – където едно шоу и един шоумен без нужните знания и квалификация се опитват да променят избирателна система – нещо което в други държави се обсъжда и се умува с години. С един замах ние тук сме готови да променим точно тая система, сякаш тя ни е виновна за всичко. И след като я променим – на другия ден ще цъфнем…

Няма такава държава, където едно телевизионно шоу, пълно с лош вкус, с простотии и цинизми, да претендира, че ще оздрави морала в политиката.

Проектът Трифонов още с обявяването си намирисва и нормалният човек се пита: кои са му проектантите?

Дали не са пак ония генерали от ДС, които управляват „под прикритие” и все са на власт? Иначе са кротки пенсионери, със скромни пенсии и безобидни навици – да се събират на работни обеди веднъж седмично – било в „Монтерей” или друг ресторант.

На такива работни обеди, сред шеги и закачки, сред намеци и натъртвания, се раждат великите политически проекти на нашето време – от „Завръщането на царя” , през „Царуването на бодигарда”, та до „Възходът на шута”.

 

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    Евелина Йекер  - „В името на живота“

    Млада жена пише писма на психотерапевтката си д-р Дорман между сесиите, а после изведнъж изчезва безследно. 

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Та кой откри Америка, кажете? Безумец, луд, навсякъде осмян! А кой създаде бог за вековете? Отново луд, на кръста прикован. И слънцето в надоблачните сфери, ако прекъсне вечния си ход, отново някой луд ще изнамери, светлик за целия човешки род.“

Пиер-Жан дьо Беранже, френски поет, роден на 19 август преди 239 години

Анкета

Кой е отговорен за счупените плочки на Ларгото?

Министерството на културата - 36%
Фирмата изпълнител - 40%
Скейтбордистите - 12%
Минувачите - 12%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Носталгично за „На всеки километър“

Легендарният сериал навършва половин век. На 20 август 1969 г. е премиерата на първия епизод – „шлеповете”.

Тарантино и неговата приказка за Холивуд

Именитият кинаджия предлага своя пореден девети  опус - пастиш, направен с вкус и размах, за който предварително знае, че ще има публика и успех. Дали ще го харесаме или не е отделен въпрос.

За добрия човек и историческата правда 

Прочетете книгата „Един много добър човек“, осмислете я и осъзнайте веднъж завинаги как трябва и не трябва да се пише за нашата история.

Ако искаме да сме почтени българи и европейци.