Велислав Минеков, БНР 

В парламента се появи нещо, което просветна и изгасна, остана абсолютно нечуто. Това е предложението, наречено с комичното за мен име Закон за Великите стари столици. Това е кич, извинявайте. Това е поредният опит за престъпление върху нашето културно наследство.

Нека да започна с това, че вашето право за културно наследство е основно човешко право - това е както правото на живот, както правото да получите защита на държавата, както правото на образование, както правото на здравеопазване и това, което в момента е решено, е част от продължаващото разбиване и унищожаване на културното наследство и част от унищожението на държавността ни. Това го заявявам абсолютно смело, тъй като аз не виждам никакви разумни намерения и никакви обяснения, че това щяло да бъде полезно с цел туризъм.

Както каза един приятел: закон на Итонг. Тоест това е продължаване на дострояване на руините, остатъците от нашата история, археология спрямо фантазията на хора, които притежават не само богата фантазия, но обичат и да усвояват средства. България има ангажименти към международни конвенции за защита на автентичността на културното наследство. Най-сериозните организации като ИКОМОС, БАН са против подобно "дострояване" на археологически обекти.

Аз винаги съм казвал едно нещо, което се прави в цивилизованите държави. Когато желаете такива възстановки, когато желаете да правите "Дисниленд" или нещо подобно, просто вие купувате земя, разрешавате на частно лице - не на държавата, да направи този проект, да го реализира и нека той там реализира печалбата от това, което е сътворил. Но когато вие унищожавате истинските останки, когато унищожавате възможността да се продължат археологически проучвания, да се направи това, което е задължително за историята на този обект, това вече е престъпление - не само спрямо нас българите, това е престъпление срещу човечеството и човешката история.

 

Откъс от проекта на Закон за Великите стари столици на Република България: 

Чл. 1. (1) Този закон урежда отношенията, свързани с формиране и провеждане на държавната политика за закрила и развитие на историческите градове Великите стари столици на Република България – Плиска, Велики Преслав и Велико Търново.

(2) Целта на закона е да създаде условия за:

1. интегриране и развитие на историческите градове - Великите стари столици, създаване на общ туристически продукт - културен маршрут,

2. устойчиво опазване, представяне и ползване в интерес на обществото на защитените територии на културно наследство и археологическите резервати

3. ефективното им управление

4. провеждане на държавна политика свързана с подпомагане и ресурсно осигуряване, планиране, специални режими и правила, контрол и оценка на изпълнението на програмите и проектите за тях.

3) При осъществяване на дейностите по опазване и управление на градовете Великите стари столици се спазват следните принципи:

1. хармоничност в планирането и програмирането на териториите на културното наследство с функциите на останалата селищна територия;

2. популяризиране на културното наследство;

3. опазване на историческите градове Великите стари столици чрез балансирано съвместно финансиране с ресурси от държавни, общински, частни източници и от международни финансови институции;

4. съгласуваност с другите структуроопределящи политики, инструменти и действия на международно, национално, регионално и местно равнище;

5. координация на дейността с централните компетентни органи в процеса на управление, планирането, програмирането, ресурсното осигуряване, реализацията, наблюдението и оценката чрез териториални специализирани структурни звена;

6. партньорство, публичност и прозрачност на всички нива при осъществяване на горните дейности.

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ЮБИЛЕЙ

    Препускай, индианецо!

     Гойко Митич на 80.

     

    За нас той беше идол, пример за подражание, олицетворение на Доброто, вечният смел и благороден индиански вожд, готов да воюва със злото в Америка в името на справедливостта и човешката хармония.

     

„В киното трябва да се показва сърце, а не бюст.“

Джина Лолобриджида, италианска актриса, родена на 4 юли преди 93 години

Анкета

Ще купувате ли повече книги, като падне ДДС?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Тялото” – за всеки, който търси доказателство за нашата уязвимост

 

Книгата се чете изключително леко. А това е майсторството: да разкажеш много сложни научни неща, незнайни факти, открития и събития, които изискват сериозно изучаване.

Сериали по време на криза

 

В „Южен вятър 2“ има стабилна „българска връзка“.

Достойнствата на една книга

 „Невидимата искра на Възраждането” е добросъвестно изследване, което разкрива малко познати дейтали от историята ни, както и невидимите на механизми на тайните общества и влиянието им върху възрожденските дейци.