Георги Гочев, "Литературен вестник"

Приключен ли е случаят „Владко Мурдаров“? И да, и не. Да, защото имаме санкция на съответен обществен орган, подкрепена с експертно мнение. Това експертно мнение не е двусмислено, то е ясно – г-н Мурдаров е извършил плагиатство. Той можеше да се извини на засегнатата страна – най-малкото можеше да го стори и лицемерно, – а издателството, отпечатало злополучния превод, да изтегли тиража. Това би се случило в една нормална ситуация.

Но се случи друго. Г-н Мурдаров не се извини – дори и лицемерно. Нито пък замълча. Напротив, влезе в ролята на жертва. Защо Ана Димова не му се обадила, като се почувствала онеправдана – пита невинно от страниците на в-к „Култура“. Тя на него?! Не е редно да се натиска главата на човек, който е в локвата, просто не е редно. И нямаше да коментирам този случай, ако под образа на жертвата не се провираше и старото социалистическо дерибейство. Тя да му се обади?!

Тези проблеми не се решават с обаждания. Решават се с правила и санкции. Това е и добрата новина в случая: Съюзът на преводачите защити правата на представляваните от него. Дано това не остане прецедент. Защото проблемите на превода в България далеч не се изчерпват със случаите на плагиатство. Също толкова вредни са и спекулациите с преводачески субсидии, издателствата фантоми, ниското заплащане на редакторската работа, наводняването на пазара със съмнителни преводи от английски и пр.

Случаят „Владко Мурдаров“ отваря дебат за преводаческия труд, който дебат е важен за нас. Казвам „важен“ не за да изтъкна нещо, с което се занимавам, а защото разбирам, че в една културна среда като българската, която няма достатъчно ресурс да произвежда обяснения и проекти за света, тези обяснения и проекти се внасят отвън. Това става най-често чрез преводи. Затова и трябва да се питаме за качеството на преводите, за механизмите, по които едно или друго чуждо послание стига до нас, за етиката на преводачите.

Сигурен съм, че г-н Мурдаров има какво да ни каже в този дебат. Но също така смятам, че без извинение от негова страна той не трябва да бъде слушан. И, да, беше редно БНТ учтиво да свали неговата петъчна рубрика, в която той ни обяснява ex cathedra колко важна е чистотата на езика. Тя – чистотата на езика – не започва с правилното ударение, а с отговорност към онова, което се казва. И да се каже грешно, като е отговорно, то пак ще бъде вярно.

Е, преводачите винаги са имали сложно отношение и към двете – и към граматиката, и към етиката. Знаете: Хермес, този лекокрил бог на преводачите, е и бог на търговците и крадците. Г-н Мурдаров следва да реши на кое от неговите лица се кланя. Ние не разбрахме. Разбрахме само, че на лекокрилия бог му опадаха крилата.

Коментари  

+4 #1 Борислав Георгиев 20-09-2017 08:21
Чудесен текст, Георги!
Цитиране
  • КРИЛЦЕ ИЛИ КЪЛКА

    Да си спомним за Луи дьо Фюнес

    Комедиите му бяха любими у нас, нещо повече -  редовно се внасяха и се показваха до скъсване в киносалоните, за да знае всяко българско дете кой играе инспекторите Жув и Крюшо.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Когато обичаш литературата, книгите и големите поети, дори най-циничните, има нещо, което те тегли нагоре.“

Жана Моро, френска актриса, родена на 23 януари преди 90 години

Анкета

Харесвате ли клипа за европредседателството?

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

"От Калифорния до Стълпище – историята на един емигрант" от Любен Рабчев (ревю)

На места нешлифована, историята печели с ясните си послания и с неуморимото желание на автора да предизвика апатичните българи, оставили се да ги носи течението.

За формата на водата и любовта

Ще има зрители, които ще негодуват и ще излязат на петнайсетата минута, но ще има и такива – а те ще са много повече, които ще ръкопляскат на финалните надписи.

С „Нокаут“ уверено напред

Във филмът “ сериозното е преплетено с ироничното, критичното с романтичното начало, актьорите играят с вдъхновение и неприкрит ентусиазъм, личи , че им е било интересно на снимачната площадка, че са се забавлявали от сърце.

За художника – в 65 000 картини

"Да обичаш Винсент" е единствен по рода си – пълнометражна "маслена" анимация