Михал МИШКОВЕД, "СТЪРШЕЛ"

Българите все по-малко четат, но все повече пишат. Пишещите пък не могат да съществуват поединично, а се съединяват като пролетариите от лозунга в съюзи - СБП (Съюз на българските писатели), Сдружение на българските писатели, Съюз на независимите писатели, Съюз на свободните писатели, Съюз на софийските писатели… Има също и Клуб на жените-писателки. (Докато излезе вестникът, може да се е основал още някой съюз). Общо всичките тези формации обхващат около две хиляди автори.

Две хиляди писатели за България – не са ли малко множко?… Като се знае, че книгите излизат най-много в тираж 500. Тоест: на един читател се падат четирима писатели.

Вече е по-правилно да се казва: не „писателят Х имаше среща с читатели”, а „читателят Х се срещна със своите четирима писатели и им обеща да се запознае с тяхното творчество…”

Множат се писателите, размножават се и литературните награди. Вече всяка община (даже и най-закъсалата) смята за престижно да учреди своя литературна награда (най-често на името на местен автор), която да обяви за Национална. Така се появиха странни призове за пишещи – награда „Петя Караколева” (Кърджали), две награди „Караславов” в Първомай (за проза – на Георги и за поезия на Слав Хр.), награда „Милош Зяпков” - Ракитово… Призове има на имената на Николай Хрелков (Бяла Слатина), Никола Ракитин (Плевен), Александър Вутимски (Своге), да не изреждаме повече имена – за много от днешната публика те са неизвестни… Скоро щяла да се учреди и награда на още едно неизвестно име - „Гео Крънзов” – наистина имаше такъв писател навремето, но днес кой ще го чете, препрочете или предпочете?

В брой 35 на „Словото днес”от 17 ноември 2016 г. е отпечатан доклад на председателя на СБП Боян Ангелов (известен повече като кадър на „Позитано”). В доклада е казано, че членове на СБП трябва да овладеят журитата и да определят носителите на литературните награди. Разбирай: да не допуснем „чужди тела” сред наградените, призовете (и сумите) – само за наши хора. Може би това минава за нещо като „социална политика” за членската маса.

Нареденото от председателя в доклада се изпълнява на дело: ръководството на СБП е изключително активно при определяне на литературните награди – предварително се подсигурява със свои представители в журитата. Така СБП обира литературния „каймак” – това в доклада е споменато с гордост. С гордост са посочени имената на наградени съюзни членове – сякаш това ще ги направи известни писатели, четени и продавани…

В същия доклад се казва, че ръководството на СБП работи с община Горна Малина за наградата „Елин Пелин”. Само че такава награда на името на класика вече има – учредена е през 1974 г. и се връчва в град Елин Пелин. Пак по инициатива на СБП (тогава единствен съюз). Нейни носители са били видни български писатели.

Какво точно е работило ръководството на СБП с община Горна Малина не се знае, известен е само резултатът: Голям гаф! (За гафа „Стършел” писа наскоро, но пак го припомняме, поради неговата уникалност).

Тази година, по случай 140 години от рождението на писателя Елин Пелин, по едно и също време бяха връчени две награди „Елин Пелин” – на Владимир Зарев в Горна Малина и на Стефан Цанев – в гр. Елин Пелин.

И двамата носители на наградата са объркани: кой е истинският носител, коя е истинската награда? Между двамата известни писатели прескочиха искри, взаимни обвинения и мерене на литературни мускули – кой е по-по-най-достоен за лауреат?

Раздвоение се получи и на държавно ниво - в Министерството на културата, и в президентството – президентът Радев е удостоил с присъствие Горна Малина за връчването на наградата-менте, а в град Елин Пелин наградата е връчвал зам.-министър на културата.

Накрая петното от хаоса остана върху името на класика Елин Пелин. На чийто гръб днешни хитреци си трупат рекламен актив.

Така, както е тръгнало – всеки да си учредява каквато си иска награда, утре община Горно Нанагорнище може да обяви, че връчва „Нобел”.

Е тогава вече и „Нобел” ще си имаме в България – носителят отсега е известен – член на СБП.

 

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ЮБИЛЕЙ

    Препускай, индианецо!

     Гойко Митич на 80.

     

    За нас той беше идол, пример за подражание, олицетворение на Доброто, вечният смел и благороден индиански вожд, готов да воюва със злото в Америка в името на справедливостта и човешката хармония.

     

„И любовта се превърна в начало на света и в негов владетел. Но всичките й методи са изпълнени с цветя и кръв.“

Кнут Хамсун, норвежки писател, роден на 4 август преди 161 години

Анкета

Ще купувате ли повече книги, като падне ДДС?

Да - 41.7%
Не - 33.3%
Зависи - ако намалят цените - 16.7%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.

За Дизела и неговата предпоследна крачка

 

Историята на Кирил Николов нагледно доказва в какво се превръщат мечтите, ако ги преследваш упорито и последователно.