Михал МИШКОВЕД, "СТЪРШЕЛ"

Българите все по-малко четат, но все повече пишат. Пишещите пък не могат да съществуват поединично, а се съединяват като пролетариите от лозунга в съюзи - СБП (Съюз на българските писатели), Сдружение на българските писатели, Съюз на независимите писатели, Съюз на свободните писатели, Съюз на софийските писатели… Има също и Клуб на жените-писателки. (Докато излезе вестникът, може да се е основал още някой съюз). Общо всичките тези формации обхващат около две хиляди автори.

Две хиляди писатели за България – не са ли малко множко?… Като се знае, че книгите излизат най-много в тираж 500. Тоест: на един читател се падат четирима писатели.

Вече е по-правилно да се казва: не „писателят Х имаше среща с читатели”, а „читателят Х се срещна със своите четирима писатели и им обеща да се запознае с тяхното творчество…”

Множат се писателите, размножават се и литературните награди. Вече всяка община (даже и най-закъсалата) смята за престижно да учреди своя литературна награда (най-често на името на местен автор), която да обяви за Национална. Така се появиха странни призове за пишещи – награда „Петя Караколева” (Кърджали), две награди „Караславов” в Първомай (за проза – на Георги и за поезия на Слав Хр.), награда „Милош Зяпков” - Ракитово… Призове има на имената на Николай Хрелков (Бяла Слатина), Никола Ракитин (Плевен), Александър Вутимски (Своге), да не изреждаме повече имена – за много от днешната публика те са неизвестни… Скоро щяла да се учреди и награда на още едно неизвестно име - „Гео Крънзов” – наистина имаше такъв писател навремето, но днес кой ще го чете, препрочете или предпочете?

В брой 35 на „Словото днес”от 17 ноември 2016 г. е отпечатан доклад на председателя на СБП Боян Ангелов (известен повече като кадър на „Позитано”). В доклада е казано, че членове на СБП трябва да овладеят журитата и да определят носителите на литературните награди. Разбирай: да не допуснем „чужди тела” сред наградените, призовете (и сумите) – само за наши хора. Може би това минава за нещо като „социална политика” за членската маса.

Нареденото от председателя в доклада се изпълнява на дело: ръководството на СБП е изключително активно при определяне на литературните награди – предварително се подсигурява със свои представители в журитата. Така СБП обира литературния „каймак” – това в доклада е споменато с гордост. С гордост са посочени имената на наградени съюзни членове – сякаш това ще ги направи известни писатели, четени и продавани…

В същия доклад се казва, че ръководството на СБП работи с община Горна Малина за наградата „Елин Пелин”. Само че такава награда на името на класика вече има – учредена е през 1974 г. и се връчва в град Елин Пелин. Пак по инициатива на СБП (тогава единствен съюз). Нейни носители са били видни български писатели.

Какво точно е работило ръководството на СБП с община Горна Малина не се знае, известен е само резултатът: Голям гаф! (За гафа „Стършел” писа наскоро, но пак го припомняме, поради неговата уникалност).

Тази година, по случай 140 години от рождението на писателя Елин Пелин, по едно и също време бяха връчени две награди „Елин Пелин” – на Владимир Зарев в Горна Малина и на Стефан Цанев – в гр. Елин Пелин.

И двамата носители на наградата са объркани: кой е истинският носител, коя е истинската награда? Между двамата известни писатели прескочиха искри, взаимни обвинения и мерене на литературни мускули – кой е по-по-най-достоен за лауреат?

Раздвоение се получи и на държавно ниво - в Министерството на културата, и в президентството – президентът Радев е удостоил с присъствие Горна Малина за връчването на наградата-менте, а в град Елин Пелин наградата е връчвал зам.-министър на културата.

Накрая петното от хаоса остана върху името на класика Елин Пелин. На чийто гръб днешни хитреци си трупат рекламен актив.

Така, както е тръгнало – всеки да си учредява каквато си иска награда, утре община Горно Нанагорнище може да обяви, че връчва „Нобел”.

Е тогава вече и „Нобел” ще си имаме в България – носителят отсега е известен – член на СБП.

 

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ

    Елин Пелин - "Напаст Божия"

    Бог не е милостив - не молете му се! Нека като жабите, кога им пресъхне блатото - да прокълнем и да умрем!

„В живота, както и в изкуството, аз мога да се справя със себе си и без Господ Бог. Но не мога да съществувам - аз, страдащият човек - без нещо по-голямо от мен, нещо, което изпълва целия ми живот - без творческата сила.“

Ван Гог, холандски художник, роден на 30 март преди 167 години

Анкета

В пандемията купувате ли книги онлайн?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Живот на една гара“ –  анатомия на самотата и страха

Романът следва  модела на знаменити световни романи, решени като философски есета - притчи: „Процесът“ на Франц Кафка, „Чумата“ от Албер Камю, „Погнусата“ от Жан-Пол Сартр, пиесата „Носорозите“ на Йожен Йонеско.

„Останалото е пепел“ - драматична история с универсално звучене

 

Филм с такъв скромен бюджет – 300 000 лева,  все пак звучи автентично като визия.

По следите на разработката „Ятаган“

Добре е да се разделяме с миналото си, смеейки се, но, когато то не си е отишло и е все още стряскащо настояще? Да се шегуваме или да плачем?