Стивън Кинг отново изрази мнение срещу неразумните закони за оръжията в САЩ, съобщи „Гардиън“. Той нарече тези, които регулират контрола върху оръжията, „гордо затворени умове“. Този път Кинг протестира в социалната мрежа „Туитър“.

Съобщенията на Кинг в „Туитър“ са провокирани от скорошния случай, при който 9 души бяха застреляни в методистка църква в Южна Каролина, която е посещавана от афроамериканци. Задържан е Дилън Рууф на 21 години. Той е получил оръжието като подарък за последния си рожден ден, а във „Фейсбук“ има снимка с яке с цветовете на расистки организации. Негови познати твърдят, че е планирал удара си 6 месеца.

„Докато отговорните собственици на оръжия не подкрепят отговорни закони за техния контрол, невинна кръв ще продължи да бъде проливана. Колко пъти трябва да виждаме това? Има прекалено много затворени умове, които се занимават с контрола върху оръжията. Нещо повече – ГОРДО затворени умове. През това време американското стрелбище остава отворено. Според „Bloomberg Business“ тази година смъртните случаи, причинени от огнестрелни оръжия в САЩ, ще надхвърлят жертвите по пътя. Не можеш да сложиш предпазен колан на полуавтоматично оръжие“, написа Кинг.

Той публикува и есе по темата през 2013 г. след стрелба в начално училище в Кънектикът, която взе 26 жертви. Преди години Кинг изтегли от книжарниците романа си „Гняв“, след като се оказа, че той е вдъхновил убийствата в училища във Вашингтон и Кентъки, съответно през 1996 и 1997 г.

„Полуавтоматични и автоматични оръжия ще продължат да бъдат използвани от лудите хора, докато наистина силните организации в тази страна не се намесят и не обърнат хода на събитията“, допълни Стивън Кинг.

Законите за притежание, придобиване и използване на оръжия в някои щати са дискутирани от много години. Според много критици липсва достатъчно контрол и това води до масови убийства на невинни хора.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

„Има само една позиция за един артист. Той трябва да стои изправен.”

Дилън Томас, уелски поет и драматург, роден на 27 октомври преди 106 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

Да, защото те са елитът на обществото - 93.8%
Не, да се занимават само с изкуство - 0%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Тенет“ и Нолан

 

Филмът връща чистата емоция на публиката, предлага й качествено зрелище, а самият зрител се отблагодарява с това, че отново се насочва към салона.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.