Турският карикатурист Муса Карт, затворен от 9 месеца заради карикатурите си във в. "Джумхюриет" и обвинен в тероризъм, беше изправен пред турски съд преди два дни. Международната организация за правата на карикатуристите CRNI разпространи речта му в съдебната зала:

"Аз съм карикатурист. Рисувам карикатури от 35 години. Вместо да пишат дълги и криволичещи експозиции, карикатуристите изливат чувствата и мислите си директно, в удивителна и енергична форма.

Днес стоя тук като ответник на твърдения, които са несправедливи, безполезни и невъзможни. Обвинения, чиято несправедливост е доста крайна.

Заплашен съм от присъда 29 години затвор. Нещо повече, знам също, че прокурорът е притиснат да ме обвини като гюленист в терористична дейност и опит за преврат.

Отговорът ми на това е кратък: Аз отправям същото обвинение! Колко ужасно е, че на 15 юли 2016 г. нашата страна беше сцена на опит за преврат, който доведе до смъртта на 249 души и хиляди ранени!"

В речта си Карт изрежда имената на арестувани без вина писатели и журналисти. Той посочва, че преди години е рисувал карикатури срещу организацията на Гюлен, който тогава още не е бил смятан за враг на държавата. А сега по ирония на съдбата е изкаран негова дясна ръка. 

"По своята същност карикатурата е актуално изкуство, в което намира израз свободата на мисълта", заявява художникът.олята на хумора и на карикатурите е категорично да унищожават табута. По тази причина онези, които се противопоставят на демокрацията, не харесват хумористите и карикатуристите.  

Карикатурата е синоним на критичната мисъл. Ако погледнете изследванията, проведени от ОИСР относно критичното мислене, ще видите, че делът на младите хора в Турция, способни на високо ниво на критична мисъл и на противопоставяне, е едва 2,2%, докато средният процент на ОИСР е бил 11%. Тази цифра в Южна Корея възлиза на 28%. Бихме могли да използваме карикатурата, особено в училищата, за да развиваме критичното мислене. Но вместо това предпочитаме да водим наказателен процес, който ще го унищожи напълно.

През 2016 г. Турция е на 99-а позиция от 113 страни в индекса за върховенството на закона. И всички ние можем да видим, че ситуацията се влошава още повече през 2017 г. Във всички дебати по въпросите на правосъдието никой не казва: "Има правосъдие в тази страна."

В края на речта си карикатуристът призовава за справедливост и съзнание. 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Обикновеният човек има само една грижа: как да убие времето си, а умният – как да го употреби.“

Артур Шопенхауер, германски философ, роден на 22 февруари преди 232 години

Анкета

Гледате ли българско кино?

Да, с удоволствие - 32.3%
Да, с познавателна цел - 19.4%
Не, слабо е - 45.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Лицемерно е личният мотив да се представя за принципна битка

Документалният сериал „Путин, Русия и Западът“ се занимава с първото десетилетие от управлението на руския президент Владимир Путин, с ранните симптоми на неговата „епоха на стабилността“, с измазването на фасадата на „суверенната демокрация“.

"Посмъртна изповед" е антибиотик срещу носталгията по тоталитарното общество

Преживяното от Денчо Знеполски е разказано така, както нормалният човек просто не може да си го представи и в най-развинтеното свое въображение.

Наръчник на оптимиста или защо „Паразит“ взе главните „Оскар”-и

Лентата взе наградата за най-добър международен филм не само защото е вещо направена и впечатляваща за гледане, но и тъй като основният й конкурент се казваше „Болка и величие“.