Режисьорът Явор Гърдев даде интервю по БНТ, в което отговори на обвиненията, че НДК е финансирало скъпото му представление "Квартет", което е донесло загуба:

"Не съжалявам за мегапостановката "Квартет" в НДК. Идеята беше НДК да бъде превърнато в културно пространство. "Квартет" не е театрален спектакъл, а синтез между 3 жанра и е спектакъл само в 1/3 своя част. В другата 1/3 е кино, което се случва на живо. Третата част е технологията motion capture - благодарение на 3D актьорите играят с други тела на екрана - обличат един на друг телата си и играят в реално време с тях на екрана."

На въпрос дали са се оправдали средствата за този сложен спектакъл, който се е играл 3 пъти: 

"Представлението трябваше да бъде играно през първите 2 години 6 пъти. То не може да се играе всеки ден, а веднъж или два пъти на половин година. Представлението не е паднало. То беше програмирано още два пъти, но се случи инцидент в зала "Армеец" на местните избори - хора от комисиите стояха заключени там, стана хуманитарно бедствие. Тогава държавата реши да премести втория тур на изборите в НДК. Тогава трябваше да се играе "Квартет" и следващите представления паднаха по тази причина. Билетите, които бяха купени, сумите бяха върнати на зрителите и представлението беше отложено с половин година, понеже там се събират много екипи, логистиката е голяма.  Следващото отменено представление беше на президентските избори - за него също бяха продадени билети. 

Оправдани ли са средствата? Трябва ли от изкуството да се печели? Фискално консервативните хора ще кажат - не, държавата не трябва изобщо да подпомага изкуството. Левият възглед казва: да, трябва, но чрез разпределение. Тоест да има социална реализация на хората в тази сфера. България прави това, което се прави в Европа. нито една от тези две позиции не е възприета докрай в европейските държави. В последните 10 г. в България възникна нова класа, тя се нарича прекариат. Това не е нито пролетариат, нито средна класа. Поставена е в среда на силна конкуренция и на несигурност за утрешния ден. Тя е угрижена класа. Така се случи разделението в изкуството и този спор по отношение на реформата. Едни хора излязоха от щатното разписание и започнаха да правят много повече пари от тези, които са в него. От това се образува социален конфликт, защото размерът на заплащането на едните е много по-голям. Аз съм прекариат, и не само аз. Това означава, че излизаш и ставаш предприемач сам на себе си. Регистрираш се по ДДС и започваш да издаваш фактури. Ставаме хора, които предлагат услуги. 

В частния сектор спада качеството на театралното изкуство заради многото разходи - т.нар. система на мечките, но този проблем не може да бъде преодолян. Културната рентабилност предполага възвращаемост. Смятам, че държавата трябва да субсидира елитарното изкуство - не напълно, но балансирано. Защото един театър трябва да направи 3 комерсиални представления, за да може в едно представление всички, които участват, да постигнат самоуважение. Иначе все едно да караш цигулар, който може да свири Бах, да свири само "Камъните падат". Когато правиш такава култура, която е много посещаема, правиш компромис. Тогава драматургията започва да става много по-повърхностна, плитко съдържателна.

"Квартет" се опита да комбинира тези неща и твърдя, че беше така изчислено, че да постигне културна рентабилност. Според мен бюджетът е по-нисък от 450 хил. лв. Триста и нещо трябва да е. Аз нямам достъп до счетоводни документи и договори на трети лица, за да дам отговор. Противниците казват, че приходите от първите 3 представления са 90 хил. лв. Което значи, че с 6 представления "Квартет" би могъл да достигне нормата на културна рентабилност около 60% при спадащ разход, което би могло да го балансира, но не в логиката на търговско дружество. За да има търговска печалба, трябват 12 представления. Единствените хора, които са пълнили зала 1 на НДК със собствени представления са Камен Донев, Мариус Куркински в по-ранен период и Хачо Бояджиев в последния период на социализма. Въпросът е дали адекватната форма на финансиране на изкуството е търговско дружество. НДК е каращък - то е две неща събрани в едно, като едното би могло да бъде търговско дружество, но за другото не съм съвсем сигурен.

Не се чувствам жертва, но изпитвам гузност, която има характер на социална вина. Гузен, но не виновен. Обемът на труда в това представление не може да бъде сравнен с обема на труда в никое театрално представление. Ако някой постави таван на плащанията, аз съм готов разсрочено да върна на НДК надвзетото, за да бъде моето присъствие в приемливата социална граница, ако то я е прекрачило."

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    Евелина Йекер  - „В името на живота“

    Млада жена пише писма на психотерапевтката си д-р Дорман между сесиите, а после изведнъж изчезва безследно. 

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Ако трябва да научим децата да мислят, трябва първо да ги научим да измислят.“

Джани Родари, италиански писател, роден на 23 октомври преди 99 години

Анкета

Одобрявате ли Нобеловите награди на Олга Токарчук и Петер Хандке?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Ах, този Жокер!

 

В „Жокера“ Финикс открадва шоуто и доказва, че е един от най -добрите и подготвени актьори на съвремието ни.

"Потъване в Мъртво море" – всеки детайл си тежи на мястото

В тези разкази има напрежение, има пребогат език, който създава картини, които можеш да пипнеш и подушиш. 

Лекът срещу пораженията на „Поразените“

Допада ми способността на романистката да бъде честна към историята – за първи път в български роман видях сцена, която отдавна исках да бъде създадена – как с користна и пропагандна цел комунистите използват черните забрадки на майките на убитите от жандармерията партизани преди 9 септември за гнусния си план чрез т.н. Народен съд да се разправят със своите противници .