МИХАИЛ ВЕШИМ, "СТЪРШЕЛ"

От всички изкуства за социализма най-важно бе монументалното… По времето на Тодор Правешки страната се напълни с каменни и бетонни грамади – паметници на победилата идеология, които трябваше да са вечни – като идеологията. Строителите на социализма не можеха един тротоар да направят като хората, след няколко месеца плочките се чупеха и разместваха, но за монументи не жалеха средства – милиони левове бяха заровени в скулптурни мастодонти – символи на могъществото на строя.

В началото на 80-те на Бузлуджа кацна летяща чиния… Вътре – мозайки с образите на Маркс, Енгелс и Ленин на една страна, на друга – Благоев, Димитров, Живков – все титани на мисълта и делото. Официално я нарекоха Дом-паметник на победилата партия. Но парите не ги даде партията, а целият народ – от данъците. А, имаше и „доброволни” дарения – по месторабота хората бяха принуждавани да купуват марки и така да финансират партийния паметник. А пък войниците от Строителни войски работеха на обекта, без да им плащат.

Преди трийсетина години бях в Северна Корея – страната на Кимирсеновия социализъм. Само там можах да видя по-големи и по-безсмислени паметници от Живковите. Известно е, че в страната има повече от 800 паметника на Ким Ир Сен, но в центъра на Пхенян е най-големият – позлатена статуя в гигантски размери – застанал до нея, нормалният човек стига до обувката на вожда. И още един монументален шедьовър – Паметникът на идеите Чучхе (великите социалистически идеи на Вожда). Стърчи като пилон с връх в небето - висок е 170 метра. Построен е специално за 70-годишнината на Ким Ир Сен от над 25 хиляди каменни блока – всеки блок е един ден от живота на Вожда. На върха му има неугасващ пламък – символизира вечния огън на идеите. Е, не беше неугасващ – научихме, че заради икономии го палят надвечер и го гасят около 22 часа – тогава корейците трябва да си лягат. Защото на другия ден трябва да стават – всички дружно, целият народ – в пет и половина сутринта, да правят физзарядка по „алеята на здравето на Ким Ир Сен”, а после един час да учат наизуст идеите чучхе…

Чак тогава започва работният ден, който продължава до вечерта.

По безсмисленост Бузлуджанската чиния е роднина на Кимирсеновия 170-метров пилон „чучхе”… Така, както Тодор Правешки бе близък единомишленик със севернокорейския диктатор… Днес Северна Корея се управлява от внука – поредният вожд от династията Ким излезе по-голям тиранин и от дядо си. Освен че съвсем стъпка народа си, експериментите му с ядрени бомби заплашват да подпалят света.

А ние преди повече от четвърт век уж се отървахме от династията Живков… От династията – да, от манталитета на живковистите – не. По монументите ще ги познаете – те воюват за всеки камък от комунистическите грамади. Още оплакват мавзолея на „вожда и учителя” си, не дават дума да се каже против грамадата, издигната в чест на чуждата армия-окупаторка в центъра на София.

Сега пък подхванаха акция да си върнат собствеността на Чинията на Бузлуджа. Била със световна архитектурна стойност – сред десетте най-интересни сгради в света. Това къде го прочетоха? А дали не е на първо място – в класацията по безсмисленост?

Какво ще правят нашите позитанци с Чинията, когато си я върнат? Музей на комунистичес­кото движение? С какви пари? С доброволни дарения от немногото останали комунисти по света – някоя рубла от руските „таваришчи” на Зюганов, шепа песос от кубински или венецуелски „камаради”? И ако младият Ким кихне нещо…

Колкото и да е неприятно на нашите „другари”, световният комунизъм е на изчезване… В този смисъл днешното състояние на Чинията напълно отговаря на действителността. Ако домът-паметник бъде оставен да се саморазруши от времето – това ще е „естествен музей”, нагледен пример за „вечността” на маркс-ленинските идеи.

Другата възможност – червената бизнес-дама Корнелия да менажира ресторант „Чинията” с меню от соца. Келнери-позитанци, които да посрещат клиентите от вратата с „няма” – няма бира, няма кока-кола, пържолата свърши, а и токът е спрял… Токът ще се пуска като по времето на Тодориев, министър от развития социализъм – 1 към 3 – един час има, три – не, иначе вечерята е на свещи. А само в една тайна заличка (вход само с пропуски) снабдяването ще е „специално” – по менюто на „Рила” за едновремешните членове на ЦК и Политбюро – с дефицитни стоки на символични цени.

Трета възможност – Чинията като декор за филм. Режисьорът Тео Ушев вече имал планове да снима там. Ако с новия си проект отново доближи „Оскар”-а, току-виж след себе си доведе и Холивуд - с целия блясък и червения си килим…

Сигурно такъв филм гледа лидерката Корнелия в мечтите си. А иначе като истинска капиталистка-реалистка много добре си знае, че от Чинията духът на Маркс-Ленин няма да излезе. Нито пък някой червен Гергов ще даде от своите милиони за ремонта й.

За какво е тогава този шум? Дрънкулка-залъгалка за електората – за позитанците от старо време, чиято памет е останала там, на Бузлуджа, при паметника от миналото…

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • IN MEMORIAM

    Кристиан Таков - "Времето е особено"

    Думи на доц. Кристиан Таков - преподавател по право в Софийския университет, автор на книги, защитник на правото, към абсолвенти юристи. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ОТКЪС

    Юлия Кръстева - „Пътувам себе си“

    „Книгата се пише от двама. Тя ме впечатлява и това я забавлява, аз връщам теоретичката към нейните преживявания, емоции, тя играе играта, или пък не, продължаваме нататък“, разказва съавторът на книгата Самюел Док.

     
  • ПОРТРЕТ

    Памет за Богомил Симеонов

    Той бе Еньо, Жельо, Ивайло, Хищникът, крал Андрей, генерал Бергонцони, жрецът на хан Аспарух…

     

„Дирижирането не е само четене на партитури, а и натрупване, поддържане на традиция в музикалния живот. Това е дълъг, труден процес .“

Емил Табаков, български диригент, роден на 21 август преди 71 години

Анкета

Редно ли е държавата да плати изложбата на депутата Вежди Рашидов?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Могъщата притегателна сила на „Сикарио“

Като добър професионалист Стефано Солима дори ни проверява киноманската памет.

Том Круз - отличник в MI-6

"Мисията невъзможна: Разпад" е образцов екшън.

Сибирска клопка за Киану Рийвс

Ако творбата  куца на сценарно ниво е повече от ясно, че няма как да се превърне в постижение или празник за зрителя.