Румен БЕЛЧЕВ, "Стършел"

По времето, когато според рекламите нищо не било като сега, професионалният празник означаваше само едно – ешмедеме на дълга маса с лимонадени шишета, пълни с ракия, дамаджани с вино и нещо печено по средата. Речи, песни, танци и натискане на почерпени колежки по дансинга и в храстите.

По наше време професионалният празник е просто повод да се вдигне малко шум, че има и такава професия и заплатите са є малки.

Миналата седмица се оказа, че поредните малки заплати са на полицаите, парите били толкова малко, че според синдикатите служителите в МВР си купували сами униформите, обувките, консумативите (като лаици, предполагаме – патрони и онова, черното, дето го мажат за отпечатъци), дори и белезниците.

Перверзното подсъзнание веднага ще си представи полицай със закачени на колана пухкави розови белезници, купени от сексшопа, защото истинските са разграбени от колегите му, но ние не сме хора, които се подиграват на недоимъка.

Само недоумяваме как при бюджет от милиард и триста милиона и дарения за милиони, пари дори за белезници няма! Бюджетите на силовите министерства крият своите малки тайни, но все пак – да пратиш полицай да бори пре­стъпността на своя сметка ни иде малко отгоре.

Протестът е насрочен за 5 юли – професионалния празник на МВР. Стара практика на българските правителства е като няма пари – да подаряват празници. По няколко почивни дни – за Коледа, за Великден, за националните празници…

Е, дойде време да им се връща тъпкано – синдикатите на полицаите обявиха, че ако полицейските заплати не се вдигнат с двайсет процента, щели да протестират на всичките си празници до края на годината.

Като поглед­нахме календара – очевидно бюджетът на МВР-то винаги е бил недостатъчен, та с течение на годините са им се натрупали толкова много празници, че само до края на годината си имат цели пет! Един – на цялото МВР, друг – само на полицията, трети – на пожарникарите, четвърти – на жандармерията, пети – на граничната полиция…

Много празник, много нещо! Ако погледнем календара с празниците на разните професии – направо човек да се хване за главата! Нито ден без празник – тъй ще дойде работата. Дотам, че сред празниците на професиите, свързани със сигурността, е вкаран дори Трифон Зарезан!

Тогава е студено и има за пиене, но ако и след това заплатите не са увеличени, може да се протестира на Свети Исидор – 4 април.

Какво общо има католическият светия с националната сигурност ли? Елементарно – той бил обявен за покровител на интернет! А във вътрешното министерство май само занимаващите се с киберпрестъпления са останали без професионален празник. Е, както през другите дни полицаи в цивилни дрехи ще се разхождат по пешеходните пътеки, за да блокират законно движението, така и киберполицаите през април могат протестно да хакнат един-два правителствени сайта. Като ще си правим сечено – да си го правим на високо технологично ниво, стига с тия цигари по градинките и ковчези пред парламента!

Ако синдикатите приемат идеи – ето още една – как да се обединят два празника в един общ протест за по-високи заплати на некорумпираните, разчитащите само на едната заплата държавни служители: два дни по-късно е 7 юли, професионалният празник на митничарите! Тях вече направо живи да ги оплаче човек с мижавите им заплати от по шестстотин лева – по-малки даже от полицейските!

И като се започне един безкраен протестен празник – оттук – до края на света… Или – поне на бюджета.

 

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    Евелина Йекер  - „В името на живота“

    Млада жена пише писма на психотерапевтката си д-р Дорман между сесиите, а после изведнъж изчезва безследно. 

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Спомен за Лорънс Оливие

    Той не доживя падането на комунизма, но имаше нещо символично, че си замина с един разделен и противоборстващ свят, който предстоеше коренно да се промени и в който за дълго щяхме да се радваме на плодовете на демокрацията.

„Човек трябва до дъното на душата си да се настрада, за да напише истински смешна книга.“

Ърнест Хемингуей, американски писател, роден на 21 юли преди 120 години

Анкета

Кой е отговорен за счупените плочки на Ларгото?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

За добрия човек и историческата правда 

Прочетете книгата „Един много добър човек“, осмислете я и осъзнайте веднъж завинаги как трябва и не трябва да се пише за нашата история.

Ако искаме да сме почтени българи и европейци.

„Лора, Яворов и аз” – завръщането в диалога

С изключителна прецизност и уважение към отминалото време и най-вече към личността на Дора, Петър Величков събира и подрежда изгубените частици от един пъзел, който може би никога няма да бъде подреден напълно.

Бунтът на свободния или абсурдите на свободата

Книгата е диагноза и опит за лечение на болести, които се раждат единствено на границата между две епохи.