Иво Балев, в. "Сега"

В този материал ще стане дума за амбициозен издателски проект, за мащабна литературна каша и за едно забележително упорство (учтиво казано) - маркетинговите хитроумия и лекомислените движения около книгата "Братя Грим. Детски и домашни приказки" на издателство Deja Book. 

Поводът за тази статия е, че за тази книга отново има нещо като малка кампания или опипване на почвата. В електронното издание "Егоист" се появи материал тип културен, по същество рекламен ("Братя Грим без грим - защо тази книга е важна?"), а във "Фейсбук" излезе спонсориран линк към този материал; някой е платил, за да се показва тази статия в новинарския поток на фейсбук потребителите. Авторката не е човек от издателството, но статията й е с координати изцяло в любимата тема на издателите Христо Блажев и Благой Иванов. Тази тема бе многократно разработена в началото на годината, докато течеше скандалът около книгата, и може да се обобщи долу-горе така: "Колко е важно да се четат Братя Грим и колко не са прави бг мамите, които пищят, че приказките са страшни". По-надолу ще обясня защо издателите предпочитат да спорят с бг мамите, а не с професори, например. 

Трудно ми е да повярвам, че издателите нямат съвсем нищо общо със статия, която започва с това, че е важно да четем Братя Грим и завършва с недвусмисленото - "Детски и домашни приказки" на Братя Грим е издание на Deja Book и струва 27.90 лв".

В следващите редове ще се опитам да обясня защо считам поканата да си закупя тази книга за нечестна.

***

За да се навлезе в контекста, е необходима една ретроспекция, в която няма как да се избегне и частичният преразказ на чужди материали, за което се извинявам предварително.

Книгата, за която говорим, излезе в края на 2016 г., съпроводена от възторжени дитирамби на окололитературни субекти из читателските групи в социалните мрежи и т.нар. "книжни блогове", много от които на практика са част от маркетинговата мрежа на издателствата. Тази неформална обвързаност е трудно доказуема, но лесно проследима по косвени признаци - едва ли някой внушава на блогърите специално какво да пишат, но те сами имат интерес да имитират издателския безкритичен ентусиазъм. Това е отделна тема и не тя е основната в момента.

Проектът с приказките на Братя Грим е повече от амбициозен - издателите твърдят, че предлагат за първи път на български "оригиналните Братя Грим", изданието съдържа обширен справочен апарат - дълги предговори от самите Братя Грим и от преводача Слави Ганев, подробни обяснителни бележки, също изготвени от преводача, приложения; повече от сериозна заявка.

Скоро след излизането на книгата стана ясно, че изданието е не просто "неакадемично", а объркано и залутано до безтегловност. С книгата и нейния превод стана скандал, в който и аз се включих периферно, като изразих мнение, че такава книга би трябвало да се изтегли от книжарниците, да се поправи и тогава да се предложи отново на читателите - както постъпват например автомобилните компании, когато се открие системен проблем за някой модел. Нашумял беше случаят с "Фолксваген" - заради доказана измама със софтуера, отчитащ вредните емисии, компанията плати гигантски глоби и изтегли от пазара хиляди автомобили. 

Тогава бях упрекнат, че плюя книгата, без да съм я чел. А аз наистина не съм я чел и нямам никакво намерение да я прочета в този й вид - ще обясня защо.

За книгата излязоха две остро критични статии в "Култура" и "Литературен вестник" - статии, написани от уважавани германисти преводачи (проф. Ана Димова и проф. Майа Разбойникова-Фратева). 

Ето в огрубен и непълен вид част от проблемите на това издание, както ги описват специалистите.

Смайваща некомпетентност

Не искам да надхвърлям своите компетенции - нито съм германист, нито познавач на Братя Грим; затова цитирам - и то малка част от това, което ме убеди, че тази книга съдържа "вредни емисии".

Навсякъде в книгата се говори за град Кесел, какъвто в Германия не съществува - градът, с който се свързва дейността на Братя Грим, е Касел. Основната разказвачка Фиман, от която записвали приказки братята, в книгата на Deja Book присъства с името Виман. Това, че в немския "v" се чете "ф", го знае всеки перничанин с голф тройка: Volkswagen = Фолксваген. В книгата също така при превода са сгрешени роднински връзки, географски и културни понятия, исторически и чисто езикови реалии; горнонемските и долнонемските диалекти преводачът нарича висок немски и нисък немски; и т.н., и т.н. Грешките и недомислията са едва ли не на всяка страница - много от тях се повтарят системно, не става въпрос за грешки на пръста, а на мозъка.

Неясен контекст 

Целият справочен апарат на книгата е изтъкан от алогизми, куха патетика и лавина от биографичен материал, изсипан като от обърнато чекмедже.

Въпреки обширния справочен апарат липсва аргументирана обосновка какво е насочило издателите точно към първото издание на двата тома на приказките на Братя Грим от 1812 и 1815 - освен колумбовската амбиция да направиш нещо за пръв път. Заглавието на Deja Book - "Детски и домашни приказки", предполага детска и семейна публика. 

"Но това първо издание в Германия 1812/1815 - обясни проф. Разбойникова-Фратева за "Сега" - не е насочено нито към децата, нито към майките им. Самото то не е имало успех в Германия и е останало непродадено. Неслучайно Братя Грим приживе подготвят още 6 издания, които включват голям брой новосъбрани приказки, пренаписване на наличните и пр.; определени издания са насочени главно към детската публика."

В новото българско издание липсва каквато и да е връзка с предишните български издания на Братя Грим. Все пак освен да забиеш знамето - аз тука издавам за първи път на български нещо невиждано, можеш да се поинтересуваш в каква традиция евентуално се вписваш. 

Традицията е например такава, че проф. Цочо Бояджиев - изтъкнат германист и преводач, за превода на "Немски сказания" от Братя Грим казва, че е търсил специалисти за съвет и консултации. Става въпрос за наистина тежка материя, която затруднява и светилата в тази област на знанието. 

Преводачът, съставител, автор на предговора и бележките в дискутираното издание Слави Ганев е талантлив младеж, превел до този момент няколко книги от английски. За Братя Грим - с които изтъкнати преводачи и учени завършват и увенчават дълъг професионален път, - издателите са избрали преводач, който дебютира в превода от немски!

Злополучен експеримент

Към всичко това с някои от приказките е проведен и озадачаващ експеримент с превод на "еквивалентен български диалект, за да изпита читателят същото чувство, което завладява и немския читател при прочита им". Това не е пародиен, а буквален цитат от предговора на изданието. Проблемът с диалекта се отнася до неголяма част от книгата спрямо общия обем, но решенията на преводача са фрапиращи. Възможно ли е изобщо такова нещо да се чете: 

"Емало нявга ядин рибарин, дет жи'еел с жина си в мизерна съборетина край морето. 'Секи ден рибаринът оти'ал на риболов и тей рибарствал ли, рибарствал. 'Яднъж седял с въдицата..."

Отделно от всичко това съществуват и съмнения 

дали изобщо преводът е от немски, 

а не например от съвременен английски, с който талантливият млад преводач е доказал, че се справя чудесно. Това вече решително надхвърля възможностите ми за преценка, затова пак цитирам - в "Литературен вестник" проф. Ана Димова посочи смущаващи прилики на българското издание конкретно с едно англоезично издание - The Original Folk and Fairy Tales of the Brothers Grimm: The Complete First Edition. Jacob Grimm; Wilhelm Grimm. Translated & Edited by Jack Zipes. Published by Princeton University Press, 2014. 

Издателите, разбира се, категорично отхвърлят това "твърдение, пуснато с лека ръка". Аз не останах с впечатление, че твърдението е пуснато с лека ръка. По-скоро ми се струва, че по тази точка издателите и преводачът бяха пощадени - не знам дали съществува процедура, по която това може да се докаже, и какви биха били последствията - тук въпросът не е само етичен, става въпрос за възползване от гигантски труд тихомълком. 

***

Въобще издателите първоначално отказваха да чуят, че с книгата им има проблем, реагираха агресивно и арогантно. В СУ беше проведена дискусия за преводите на диалект и конкретно за тази книга. Участваха достатъчно компетентни хора от научните среди, но преводачът и издателите неглижираха това мероприятие като досадна подробност от пейзажа. Общо взето, настроението им в онзи момент беше - "абе, ние тука направихме издателски удар, какво ни занимавате с глупости!"

Впоследствие уж смекчиха позициите си и "признаха", че са допуснали грешка - излязоха със специална декларация, че приемат професионалните критики към изданието; и в същия текст директно обвиниха хората от "академичната общност", че толкова години не са се заели те с тази просветителска дейност да представят на широката публика "оригиналните Братя Грим". 

Преди близо половин година издателството обеща, че ще коригира грешките, с които изобилства книгата - но как може да се поправи това и поправимо ли е въобще? С моя поглед на лаик аз преценявам, че някой много добре подготвен германист трябва да си избоде очите с повече от 800 страници текст и да изгази през цял язовир от недомислия.

Зададох този въпрос на проф. Майа Разбойникова-Фратева. 

"Поправка на изданието е възможна теоретично - отговори ми проф. Фратева - чрез оставане плътно при текста на първото издание, чрез отказ от откривателствата и наивните възторзи на съставителя и преводач и чрез представянето на първото издание на приказките като това, което то е - събирачески труд с културно-историческа насоченост, адресиран към съмишленици и сподвижници на двамата братя в размирното и литературно-романтическо начало на ХIХ век. (Остава отворен въпросът кой е неговият адресат в България.)" 

***

За обещанието на издателите, че ще се поправят, мислех да изчакам година, но като прочетох статия, която ми казва колко е важно да изконсумирам точно тази книга, реших, че въпросът сам се поставя: защо отново се предлага това изделие с толкова неподправен възторг и спонсорирани линкове във "Фейсбук"? Да не би все пак да са си направили труда да зачистят книгата поне от най-грозните грешки, които безплатно и на добра воля им бяха посочени? Влязох в книжарница на "Сиела", разгърнах томчето и без особени усилия намерих град Кесел и ниския немски, и още няколко подобни - книгата очевидно се предлага в същия вид. 

И при всичко изброено дотук (а то е съвсем сбито и непълно) питам аз: разумно ли е да дам 27.90 лв., за да си напълня главата с пясък? 

Пак казвам - не искам да надхвърлям компетенциите си. Но ако един търговец ми казва, че продава съкровище, а професорът казва, че съкровището е фейк - не е ли по-логично да се доверя на професора? 

Затова на този етап можем да поздравим издателите с техния усет, предприемчивост и маркетингови способности - в това те са проявили качествата си и заслужават адмирации. Съвсем не искам да изглежда, че упреквам някого за това, че продава - това е най-хубавото, което може да направи един издател - да продава колкото може повече, разширявайки границите на пазара и на етиката. 

Продажбите са си продажби - който издава, трябва и да продава. Маркетинговите трикове и инфантилните лозунги за красотата на четенето може на мен да не са ми по вкуса, но явно са неотменима част от бизнеса - и аз приемам това.

Но когато сме дали на България едни "алтернативни Братя Грим", нека се научим и да осъзнаваме грешките си с повече смирение.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

"Не мога да слушам продължително Вагнер. Обзема ме желание да превзема Полша."

Уди Алън, американски режисьор, сценарист, актьор и музикант, роден на 1 декември преди 85 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

Да, защото те са елитът на обществото - 93.8%
Не, да се занимават само с изкуство - 0%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Пепел върху слънцето“ е важен и необходим филм

Направен с вкус и необходимата професионална зрелост, той поставя важни и значими проблеми, които не ни оставят безразлични.

„Тенет“ и Нолан

 

Филмът връща чистата емоция на публиката, предлага й качествено зрелище, а самият зрител се отблагодарява с това, че отново се насочва към салона.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.