ТАТЯНА КРИСТИ, Фейсбук

Много говорим за гигантските проблеми в България на най-високо ниво. Когато някой спомене за някакъв малък и незначителен проблем, много хора казват „ама какво толкова, има много по-важни неща, за които да се възмущаваме.” Ами не, малките проблеми са следствие на големите. 

Ето ви един малък, микроскопичен, незначителен проблем, който всъщност е следствие на повредената държава. В центъра на Варна (която уж ще става младежка европейска столица) на няколко метра от Операта и главната улица, има една порутена стара къща, която се мъдри между нови кооперации. Тази къща има един ужасен вътрешен двор. В този двор от години живее едно вързано куче, което лае 24 часа в денонощието. Терорът от този лай става особено непоносим през лятото, когато хората спят на отворени прозорци. Не веднъж хора са се оплаквали на живеещите в къщата да вземат мерки, но отговорът винаги е бил „в моя двор си правя каквото искам.” (когато отворят вратата, а това почти никога не става). Няколко пъти е идвала полиция, но живущите никога не са й отваряли вратата и полицаите са си тръгвали. Опитах се тези дни да разреша проблема. Първо, позвъних на вратата на хората, никой не отвори. Оставих бележка на вратата. Никаква реакция. На следващия ден бележката я нямаше (явно взета и прочетена). Нямаше никаква реакция с кучето и през последвалите дни. И ето резултата от порочния административен кръг: Когато човек се обади на полицията, полицаите казват, постоянен лай от куче, не е в наредбата за шума, в която влизат само музика, човешки викове и строителни дейности. 

Могат да оставят предупредителна бележка, но след като живущите в къщата не им отварят, няма на кого да я оставят, защото тя трябва да е адресирана до определен човек. Нямат основания да влязат с взлом в къщата, защото нямат доказателства за нередности. Като им кажа, че кучето е малтретирано като стои непрекъснато вързано и сигурно е полудяло, те ми отговарят, че по закон това не е жестокост над „гръбначно животно” и нищо не могат да направят. (Жестокост над гръбначно животно по закон включва побой или смърт.) Казвам им, със сигурност това куче не е регистрирано и ваксинирано, не може ли да ги глобите на тези основания? Отговарят им — „няма как да проверим след като не ни пускат в къщата.” Съветват ме да се обадя на общината. Звъня на районната община, те ми казват, че нищо не могат да направят и ми казват да се обадя в градската община в Дирекция за управление и сигурност на обществения ред. Няколко дена подред звъня на всички дадени от общината телефони в сектора Обществен ред и жалби И НИТО ЕДИН ОТ ПРИЛОЖЕНИТЕ ТЕЛЕФОНИ НЕ ВДИГА! НИТО ЕДИН! Опитвам се да намеря зоозащитни организации в града, намирам само един телефон, който е невалиден. Друга информация нямам. 

Звъня отново в полицията от там ми казват, че в България няма зоополиция както на други места и нищо не могат да направят. Дават ми два телефона на двама квартални полицаи, които са на този район. Техните телефони също не отговарят. И тук свършва порочния кръг. Всички служители, с които говорех не знаеха как да ми помогнат. Ето тук е разликата между цивилизованата държава и изостаналата такава. Цивилизованата държава се грижи за спокойствието и добруването на гражданите си и наказва лумпените. Тук е обратното – държавата стимулира лумпените. А колко по-лесно би било да се променят някои наредби и да се въведат едни тлъсти глоби за подобни неща – както в цивилизованите страни. Където този проблем се решава точно за няколко минути с предупреждение, глоба, пак глоба, съдебен иск, както и отстраняване на животното от дома. Малките проблеми са огледало на големите.

 Единствено остават медиите -- а на медиите дали ще им пука? Адресът е Варна, ул. Крали Марко 19. Иван Портних????

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

„Колелото на съдбата се върти по-бързо от перките на мелницата, а онези, които бяха вчера на върха, днес се изхвърлени в прахта.“
Мигел де Сервантес, испански писател, роден на 29 септември преди 473 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

Да, защото те са елитът на обществото - 93.8%
Не, да се занимават само с изкуство - 0%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.

За Дизела и неговата предпоследна крачка

 

Историята на Кирил Николов нагледно доказва в какво се превръщат мечтите, ако ги преследваш упорито и последователно.