ЛЮБОМИР АЛАМАНОВ, Фейсбук

Случката в УНСС е срамна, ужасяваща и много по-важна от статусите на Втората дама, защото:

1. Ректорът на УНСС Стати Статев веднага е предложил два варианта за решаване на ситуацията, по негови думи. И двата варианта включват отстраняването на "набедената" преподавателка. Т.е. той и за секунда е нямал съмнение, че тя е виновна.

2. Преподавателката, проф. Докова, веднага е подала оставка. За да не я накажат. И да няма финансови санкции. Все пак е в пенсионна възраст + 1. Т.е. е знаела, че е виновна.

3. Майката на друга студентка, поканена да брани преподавателката по национална телевизия, вади като основен довод, че не трябва проблемите в семейството да се казват навън. Мога само да предполагам откъде има подобен Стокхолмски или Балкански синдром.

4. Явно абсолютно всички са знаели за какво става въпрос.

5. Ректорът наказва студента. Не за друго, а че е изнесъл информация. И така е "подронил репутацията на институцията". Подронил какво?

6. Явно ректорът иска да запуши устата на студентите. За да не започнат да говорят.

7. Интересно, какво ли имат да разкажат? Чуват се само слухове за огромен брой студенти, които не могат да бъдат поети в залите. Има ли шашма със студентите и заплащането на глава? Все пак са наши пари, от нашите данъци.

8. Защо този студент първо не е казал на ректора? Ами от предишните сигнали колко решени има? Колко secret shoppers са влизали тайно в час и са гледали какво се случва? Как човек да има доверие на ръководството, ако то е част от схемата.

Цялата история оставя горчив вкус. Защото се наказват студентите, че разказват какво става. Хм, ние в коя година сме? 2017-а или 1975-а? Страхливи студенти ли искате да възпитавате?

Темата защо Статев за поредна година е шеф на УНСС е много интересна. Ама е като темата защо Такева продължава да е шеф на Учителския синдикат. Всички знаят, но всички вдигат рамене. И ги е страх да говорят, защото някой като Статев ги е наплашил. Щях да кажа, че това са ченгеджийски методи, ама да не отклоняваме вниманието...:)

Та, преди МОН да бъде засипан с писма да отнемат акредитацията на УНСС, предлагам:

• Статев да се извини на студента;

• Статев да отмени наказанието;

• Статев да отмени заповедта си, че всеки, който говори за УНСС, подлежи на наказание;

• Статев да свика съвет на ректорите, за да ги убеди да направят същото.

Към студентите в УНСС: Днес наказват ваш колега, че говори. Не че лъже, не че си измисля, не че преписва, не че набеждава. А че говори. И че има смелост да каже истината. Защо вие, неговите колеги, не протестирате? По наше време университетът щеше да е блокиран вече :) Днес мълчите за ректора, утре ще мълчите за шефа си, след това ще мълчите за политиците. И ще избягате зад граница, говорейки как в България нещата са така. Е, кой да ги промени? Кой да протестира за вашия колега? Връзката между затворената уста на един студент и състоянието на политическата система е пряка. Ама съвсем пряка.

Към преподавателите в УНСС, някои от тях са страхотни приятели и добри професионалисти: Съгласни ли сте да бъде наказан студент само защото е казал, че има проблем? И никой не отрича проблема. Даже преподавателката подава оставка, за да избегне наказанието. Но наказват студента. Вие съгласни ли сте с това? Ако утре вашите студенти ви попитат дали одобрявате, какво ще им кажете? Как ще ги погледнете в очите? Как ще служите за пример?

Отклонение: Вярно ли, че на студентите в СУ им е забранено да говорят какво става вътре в университета?

Край на отклонението, връщане към основна тема: Г-н Статев, извинете се, променете се, влезте в новия век. Че следващият ми коментар ще е за оставка. Защото сте срам за висшето образование.

Заключение: май е интересна тема как се дават акредитациите на ВУЗ-овете. Дали МОН има практика на secret shoppers, за да проверява какво се случва в бастионите на висшето образование?

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • КЛАСАЦИЯ

    10-те най-добри филма на XXI век, които вече са класика

    BBC Culture не приемат тезата за тоталната филмова суша и се допитват до 177 кинокритици от различни страни кои са 10-те заглавия, създадени от 2000 г. до днес, които ще останат в киноисторията.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Вложих толкова много енергия да стигна върха, че приемам стреса да бъда там.”

Пласидо Доминго, испански оперен певец, роден на 21 януари преди 80 години

Анкета

"Туитър" наруши ли свободата на словото, като блокира Тръмп?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Бедуин“ -  местен герой обуздава нашата корупция и престъпност

 

Но защо и в „Бард“ редакторката си е гледала работата си през пръсти. 

"Звезден пратеник". Марин Георгиев за Николай Кънчев, за истината

 

Пътят и съдбата на Николай Кънчев са част от пътят и съдбата и на българската поезия от края на 50-те години до 2007, когато той напусна този грешен свят.

„Скъпи другари!“ е един от най-силните и стойностни филми на Кончаловски

 

 

Режисьорът представя максимално обективно и точно трагичните събития от лятото на 1962 г. в Новочеркаск - разстрела на протестиращи работници.