Новото есе на Умберто Еко (83), озаглавено "Втечненото общество", беше публикувано от L'Espresso пред няколко дни и преведено на български от „Офнюз”. В него италианският писател разсъждава по любимата си тема – консуматорското общество.

Еко използва термина на полския социолог проф. Зигмунт Бауман (89) за „втечнената модерност”, „втечненото общество” – за липсата на устойчиви ориентири у модерния човек.

„Втечненото общество се формира на вълната на т.нар. постмодернизъм (впрочем термин, служещ като "чадър", под който се подслониха множество явления от различни области, като започнем от архитектурата и свършим с философията и литературата). Постмодернизмът обозначи кризата на "великата повествователна традиция", пише Еко.

Той преразказва теорията на Бауман, че към особеностите на постмодернизма можем да отнесем кризата на държавността  на фона на международните монополи и идеологическата криза – кризата на обществените ценности, които в миналото позволяваха на отделния индивид да усеща своята принадлежност към общност.

„При разгръщането на подобни кризи процъфтява неудържимият индивидуализъм, превръщащ ближния в противник, от който трябва да се пазим. Подобен "субективизъм" подкопава основите на епохата на модерността, тя вече е нестабилна и така при тотална липса на ориентири всичко се разтваря във втечнена реалност. Единственият изход за индивида - за който няма отправна точка - e създаването на видимост на всяка цена (тоест видимостта се преобразува в самостоятелна ценност) и потреблението”, разсъждава Умберто Еко. Той сравнява пазаруването с булимия: „Потреблението днес мигновено превръща купената стока в остаряла и така принуждава индивидът непрекъснато да пазарува, все едно става дума за безцелна булимия (старият ни телефон отстъпва по много малко характеристики на новия, но ние се отърваваме от стария, за да вземем участие в тази оргия на желанията).” Партийните лидери, чиято идеология е сравнена с такси, в което те се тъпчат в преследването на повече избиратели, са ренегати, към които обществото се отнася без възмущение.

„Има ли алтернатива?” - пита Еко -„Все още не знаем дали това междуцарствие ще издържи дълго време. Бауман отбелязва, че именно по времето на безвластието възникват движенията на недоволството. Подобни движение знаят отлично какво не искат, но не знаят какво точно искат.” 

„Трябва да осъзнаем, че живеем във втечненото общество. А това общество  изисква нов подход. Бедата е, че политиците и интелектуалците в голямата си част все още не са проумели значимостта на това явление", завършва есето.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Защо хората вървят след мнозинството? Защото правото е на негова страна ли? Не, защото е силно!“

Блез Паскал, френски математик и литератор, роден на 19 юни преди 396 години

Анкета

Колко често подарявате книга?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

„Лора, Яворов и аз” – завръщането в диалога

С изключителна прецизност и уважение към отминалото време и най-вече към личността на Дора, Петър Величков събира и подрежда изгубените частици от един пъзел, който може би никога няма да бъде подреден напълно.

Бунтът на свободния или абсурдите на свободата

Книгата е диагноза и опит за лечение на болести, които се раждат единствено на границата между две епохи.

Не е утопия киното да заеме място в образованието

 „Работя с деца, повечето от които дори не говорят добре български и са функционално неграмотни. И на тези деца аз  изведнъж  им пускам „Първият учебен ден“ на Жак Розие. Това за тях е културен и социален шок", казва учителят Даниел Симеонов,