Новото есе на Умберто Еко (83), озаглавено "Втечненото общество", беше публикувано от L'Espresso пред няколко дни и преведено на български от „Офнюз”. В него италианският писател разсъждава по любимата си тема – консуматорското общество.

Еко използва термина на полския социолог проф. Зигмунт Бауман (89) за „втечнената модерност”, „втечненото общество” – за липсата на устойчиви ориентири у модерния човек.

„Втечненото общество се формира на вълната на т.нар. постмодернизъм (впрочем термин, служещ като "чадър", под който се подслониха множество явления от различни области, като започнем от архитектурата и свършим с философията и литературата). Постмодернизмът обозначи кризата на "великата повествователна традиция", пише Еко.

Той преразказва теорията на Бауман, че към особеностите на постмодернизма можем да отнесем кризата на държавността  на фона на международните монополи и идеологическата криза – кризата на обществените ценности, които в миналото позволяваха на отделния индивид да усеща своята принадлежност към общност.

„При разгръщането на подобни кризи процъфтява неудържимият индивидуализъм, превръщащ ближния в противник, от който трябва да се пазим. Подобен "субективизъм" подкопава основите на епохата на модерността, тя вече е нестабилна и така при тотална липса на ориентири всичко се разтваря във втечнена реалност. Единственият изход за индивида - за който няма отправна точка - e създаването на видимост на всяка цена (тоест видимостта се преобразува в самостоятелна ценност) и потреблението”, разсъждава Умберто Еко. Той сравнява пазаруването с булимия: „Потреблението днес мигновено превръща купената стока в остаряла и така принуждава индивидът непрекъснато да пазарува, все едно става дума за безцелна булимия (старият ни телефон отстъпва по много малко характеристики на новия, но ние се отърваваме от стария, за да вземем участие в тази оргия на желанията).” Партийните лидери, чиято идеология е сравнена с такси, в което те се тъпчат в преследването на повече избиратели, са ренегати, към които обществото се отнася без възмущение.

„Има ли алтернатива?” - пита Еко -„Все още не знаем дали това междуцарствие ще издържи дълго време. Бауман отбелязва, че именно по времето на безвластието възникват движенията на недоволството. Подобни движение знаят отлично какво не искат, но не знаят какво точно искат.” 

„Трябва да осъзнаем, че живеем във втечненото общество. А това общество  изисква нов подход. Бедата е, че политиците и интелектуалците в голямата си част все още не са проумели значимостта на това явление", завършва есето.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • IN MEMORIAM

    Кристиан Таков - "Времето е особено"

    Думи на доц. Кристиан Таков - преподавател по право в Софийския университет, автор на книги, защитник на правото, към абсолвенти юристи. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Ако книгите ми бяха по-лоши, нямаше да ме поканят в Холивуд, а ако бяха по-добри – аз нямаше да отида”.

Реймънд Чандлър, американски писател, роден на 23 юли преди 130 години

Анкета

Вреден ли е медийният закон на Пеевски?

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

Сибирска клопка за Киану Рийвс

Ако творбата  куца на сценарно ниво е повече от ясно, че няма как да се превърне в постижение или празник за зрителя.

За новите стихове на Георги Константинов

Ценителите на поетичното слово у нас го обикнаха още при дебюта му в края на 60-те години с „Една усмивка ми е столица” и „Неграмотно сърце”.

Роман за Добри Войников

„Студени гнезда“  е изпълнила предназначението си – да припомни заслугите на една значима личност, да подложи на проверка нашата памет и патриотични чувства и да ни напомни деликатно, че съдбата ни е такава, каквато сами си я изковем.