МИХАИЛ МИШКОЕД, в. „Стършел“

Неотдавна минах край комплекс „Слънчев бряг – Запад”. Има и такова чудо – хотели насред полето, по-близо до Айтос, отколкото до морето. От колата видях стадо туристи – бледи англичани или скандинав­ци, хора над средна възраст (може би пенсионери, може би безработни) да слизат от автобус и да влачат багажа си към хотела. Тук щяха да ги затворят за седмица с пакет „ол-инклузив” – ядене и пиене на корем. Едва ли щяха да стигнат до плажа (на 5 километра), да видят морето… Хората са дошли с една десета от социалните си помощи не да гледат красотите на България или славното й минало, а да погълнат евтината й водка (ракия, джин, вино, бира и т. н.) Ясно е, че няма да излочат всичкото ни „менте”, но защо пък да не опитат… Като си тръгнат след седмица, едва ли ще помнят къде са били и какво са правили, ще им остане само един спомен – за евтината почивка-пиячка.

И после се чудим защо пияният швед не помни, че е ритнал българската камериерка. Лъже ли този човек или се преструва на невинен?

Не, шведът не лъже… В ония страни хората рядко лъжат. Но често се напиват, а дойдат ли у нас – не изтрезняват, допълнително стимулирани от евтиния алкохол.

Ето това постигна българският туризъм за четвърт век свободно развитие – стана алкохолна дестинация номер едно. Бардакът на общия европейски дом.

Само не мислете, че при соца е било по-добре.

Припомняме: тогава елитът в управлението се наричаше „номенклатура”. Там влизаха партийните кадри и почти не излизаха. Само ги местеха като пионки по шахматна дъска – провали се директор на завод за стомана, пратят го в месокомбината – пак за директор. Сложи повече соя в кренвиршите, „преустроят го” на ръководно място в театъра. Забременее актриса (с негова намеса) - хайде към директорски стол в общественото хранене…

Или туризма…

Туризмът се ръководеше от хора, които не знаеха чужд език, но знаеха какво е казал Тодор Живков в речта си на поредния конгрес на партията, единствена управляваща по конституция.

Какво беше да си българин на родното море във времената на Правешката държава? В хотелите те среща надпис: „Няма легла” – всичко е запълнено с руски групи. Заради руски групи неведнъж са гонели български туристи, макар да са си платили предварително – „другари, да не обидим братушките!”. А и да има свободни легла за българи, не можеш да вземеш стая с приятелката си – не сте женени. На рецепцията ви проверяват паспортите, все едно ще минавате граница – „другари, моралът на социалистическия човек е над всичко!”. Това бяха казали на един познат и не го пуснали в хотел със законната му съпруга, не могли да докажат, че са женени - в паспортите били с различни фамилии, а брачно свидетелство не носели.

Нямаше места и в ресторантите – всичките бяха държавни, под една-две „шапки” - „Балкантурист” или „Обществено хранене”. Молиш се сервитьору за маса горещо, намигаш, правиш знаци, даваш нишани: „Шефе, твойто не се губи!”. А „шефът” даже не те удостоява с поглед – в ония години келнерите бяха по-богати от клиентите си, къде се е чуло богатият да обслужва бедняка? Даже директорът на БАТО (Българска асоциация за туризъм и отдих по Живково време) си намерил майстора-келнер… Влязъл в ресторанта на новоткрития многозвезден хотел „България” в Бургас, но не се представил като директор, а като обикновен клиент. Поискал да прочете менюто, пък сервитьорът го подиг­рал: „Абе, чиче, това да не ти е читалня!”…

Къде сме днес, четвърт век по-късно?

Морето пак ни се вижда „черно”, ако изобщо го мернем от презастрояване. Стаите за българи - двойно по-скъпи от леглата за чужденци. На софиянец ще му е по-евтино да отиде на „Златните”, ако си запази почивка чрез германски туроператор, отколкото чрез българска фирма. Дерат те и на плажа – за чадъра и шезлонга, на паркинга, в ресторанта… Презастрояването е равно на обезценяване – многохилядната леглова база трябва да се пълни – най-вече с бедни чужденци.

А в ръководството на туризма номенклатурата от Живков си е жива. Вижте „експерт” номер 1 в бранша – несменяемият Благой Рагин… По държание - автентичен соц-кадър. Неведнъж подчертава в интервюта, че е роден в един ден с Живков – затова му прилягало да ръководи. След скандала с пияния шведски простак нашият Рагин даде съвет: да си траем, че да не обидим шведските туристи! Щото може да се лишим от шведските маси – в масовия и касовия смисъл на гювеча.

„Другари, да не се излагаме пред чужденците!” – бе често в речника на номенклатурите от Живковото време.

С такива „експерти” в туризма и резултатите са налице - курортите ни се превърнаха в рай, но рай за простаци – чужди и наши. Чуждите минават с малко пари, нашите – демонстративно пръскат много.

А нормалния българин го търсете в Гърция – границите са отворени, няма какво да го задържи на нашето море. И се сбъдна мечтата на Борис Трети – царя Обединител, Беломорието днес пак е българско. Едни българи почиват, други ги обслужват.

Гърците само прибират парите… И печелят милиарди.

Защото си нямат Рагин в туризма. А и никога не са го имали.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПРОПАСТ

    България и интелектуалците й - заседнали между XIX и XX век

    Тв предаване, посветено на писмото на 30 европейски интелектуалци, показа къде сме - все още в задния двор на ЕС.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„В живота е като в театъра: с най-големи изисквания са тези, които не са си платили за местата.“

Саша Гитри, френски режисьор, драматург и актьор, роден на 21 февруари преди 134 години

Анкета

Трябва ли министърът на културата да подаде оставка?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

„Гешев“ или пътят към истината

Новите изследователи и търсачи на скрити тайни  за родния полицай №1 ще са благодарни, тъй като е осигурени солиден фундамент, от който може да се продължи напред в толкова трудната и привлекателна тема „Никола Гешев“.

С „Т34“ от Москва до Бохемия

Към този филм трябва да се подходи спокойно и с внимание.

„Цезар, шута на пиратите“ от Думитру Раду Попеску (ревю)

Негов учител в театъра е без съмнение Шекспир. Именно геният от Стратфорд го вдъхновява за редица от неговите текстове за театъра.