МИХАИЛ МИШКОЕД, в. „Стършел“

Неотдавна минах край комплекс „Слънчев бряг – Запад”. Има и такова чудо – хотели насред полето, по-близо до Айтос, отколкото до морето. От колата видях стадо туристи – бледи англичани или скандинав­ци, хора над средна възраст (може би пенсионери, може би безработни) да слизат от автобус и да влачат багажа си към хотела. Тук щяха да ги затворят за седмица с пакет „ол-инклузив” – ядене и пиене на корем. Едва ли щяха да стигнат до плажа (на 5 километра), да видят морето… Хората са дошли с една десета от социалните си помощи не да гледат красотите на България или славното й минало, а да погълнат евтината й водка (ракия, джин, вино, бира и т. н.) Ясно е, че няма да излочат всичкото ни „менте”, но защо пък да не опитат… Като си тръгнат след седмица, едва ли ще помнят къде са били и какво са правили, ще им остане само един спомен – за евтината почивка-пиячка.

И после се чудим защо пияният швед не помни, че е ритнал българската камериерка. Лъже ли този човек или се преструва на невинен?

Не, шведът не лъже… В ония страни хората рядко лъжат. Но често се напиват, а дойдат ли у нас – не изтрезняват, допълнително стимулирани от евтиния алкохол.

Ето това постигна българският туризъм за четвърт век свободно развитие – стана алкохолна дестинация номер едно. Бардакът на общия европейски дом.

Само не мислете, че при соца е било по-добре.

Припомняме: тогава елитът в управлението се наричаше „номенклатура”. Там влизаха партийните кадри и почти не излизаха. Само ги местеха като пионки по шахматна дъска – провали се директор на завод за стомана, пратят го в месокомбината – пак за директор. Сложи повече соя в кренвиршите, „преустроят го” на ръководно място в театъра. Забременее актриса (с негова намеса) - хайде към директорски стол в общественото хранене…

Или туризма…

Туризмът се ръководеше от хора, които не знаеха чужд език, но знаеха какво е казал Тодор Живков в речта си на поредния конгрес на партията, единствена управляваща по конституция.

Какво беше да си българин на родното море във времената на Правешката държава? В хотелите те среща надпис: „Няма легла” – всичко е запълнено с руски групи. Заради руски групи неведнъж са гонели български туристи, макар да са си платили предварително – „другари, да не обидим братушките!”. А и да има свободни легла за българи, не можеш да вземеш стая с приятелката си – не сте женени. На рецепцията ви проверяват паспортите, все едно ще минавате граница – „другари, моралът на социалистическия човек е над всичко!”. Това бяха казали на един познат и не го пуснали в хотел със законната му съпруга, не могли да докажат, че са женени - в паспортите били с различни фамилии, а брачно свидетелство не носели.

Нямаше места и в ресторантите – всичките бяха държавни, под една-две „шапки” - „Балкантурист” или „Обществено хранене”. Молиш се сервитьору за маса горещо, намигаш, правиш знаци, даваш нишани: „Шефе, твойто не се губи!”. А „шефът” даже не те удостоява с поглед – в ония години келнерите бяха по-богати от клиентите си, къде се е чуло богатият да обслужва бедняка? Даже директорът на БАТО (Българска асоциация за туризъм и отдих по Живково време) си намерил майстора-келнер… Влязъл в ресторанта на новоткрития многозвезден хотел „България” в Бургас, но не се представил като директор, а като обикновен клиент. Поискал да прочете менюто, пък сервитьорът го подиг­рал: „Абе, чиче, това да не ти е читалня!”…

Къде сме днес, четвърт век по-късно?

Морето пак ни се вижда „черно”, ако изобщо го мернем от презастрояване. Стаите за българи - двойно по-скъпи от леглата за чужденци. На софиянец ще му е по-евтино да отиде на „Златните”, ако си запази почивка чрез германски туроператор, отколкото чрез българска фирма. Дерат те и на плажа – за чадъра и шезлонга, на паркинга, в ресторанта… Презастрояването е равно на обезценяване – многохилядната леглова база трябва да се пълни – най-вече с бедни чужденци.

А в ръководството на туризма номенклатурата от Живков си е жива. Вижте „експерт” номер 1 в бранша – несменяемият Благой Рагин… По държание - автентичен соц-кадър. Неведнъж подчертава в интервюта, че е роден в един ден с Живков – затова му прилягало да ръководи. След скандала с пияния шведски простак нашият Рагин даде съвет: да си траем, че да не обидим шведските туристи! Щото може да се лишим от шведските маси – в масовия и касовия смисъл на гювеча.

„Другари, да не се излагаме пред чужденците!” – бе често в речника на номенклатурите от Живковото време.

С такива „експерти” в туризма и резултатите са налице - курортите ни се превърнаха в рай, но рай за простаци – чужди и наши. Чуждите минават с малко пари, нашите – демонстративно пръскат много.

А нормалния българин го търсете в Гърция – границите са отворени, няма какво да го задържи на нашето море. И се сбъдна мечтата на Борис Трети – царя Обединител, Беломорието днес пак е българско. Едни българи почиват, други ги обслужват.

Гърците само прибират парите… И печелят милиарди.

Защото си нямат Рагин в туризма. А и никога не са го имали.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

  • ПОРТРЕТ

    Памет за Балабанов

    Той бе умен, талантлив и вещ в професията си сценарист и режисьор, под чието ръководство направиха върхови превъплъщения плеяда актьори като Сергей Бодров младши, Сергей Маковецки, Дмитрий Дюжев, Александър Яценко, Никита Михалков, Ингеборг Дапкунайте, Михаил Скрябин, Алексей Серебряков, Алексей Чадов, Леонид Бичевин, Виктор Сухоруков.

     
  • ОТКЪС

    Светлана Алексиевич - "Чернобилска молитва"

    Книгата описва личната трагедия на хората след Чернобилската трагедия и показва как тя е повлияла на техния живот.

     

„Мъжът трябва да обожава жените или да ги напуска. Нищо средно не съществува.“

Ерих Мария Ремарк, германски писател, роден на 22 юни преди 120 години

Анкета

Нормално ли е премиерът да рекламира фирма за хазарт?

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

За „Соло“ без гняв, но с разочарование

Основният виновник за получения резултат е продуцентът Катлийн Кенеди, силният човек в „Дисни“, сменила безцеремонно Крис Милър и Фил Лорд и сметнала, че тандемът Каздан  - Хауърд ще е по-успешен и рентабилен.

След края на сезона

Програмирането му  по bTV е извън всяка критика. Може да се гледа безпроблемно само от пенсионери, домакини и безработни.

„Янините девет братя” – опера от Любомир Пипков” от Пламен Карталов (ревю)

Авторът е отворил партитурата на този безспорен шедьовър с амбицията да разкрие и преосмисли образа на неговите философски, психологически и социално- обществени послания.