МИХАИЛ ВЕШИМ, в. "Стършел"

За нас македонците говорят смешен език – не търсят, а „барат”, на небостъргачите викат „облакодер”, а на вилата – „викендица”…

А знаете ли какво е „заедница”?

Ще почна от по-далече… Най-често в Македония са ми задавали въпроса: „Шо ке се напиеш?” На който винаги давам един отговор: „Абе, аз няма да се напия, ама вие сипете квото имате!”.

Към Македония аз лично имам историчес­ка заслуга – малко след като президентът Желев я призна за независима държава, аз признах „Скопското пиво”. Признах го в качеството си на външен министър на Бирената партия (в началото на 90-те имаше такава партия и тя проведе за късо време повече партийни конгреси, отколкото БКП и КПСС, взети заедно в партийния дом „Феята”). „Признавам Скопското пиво!” – казах на директора на тяхната бирена фабрика, при когото бяхме заедно с карикатуриста Ивайло Нинов – делегация на високо партийно равнище.” Е па яз шо да сторам?” – изпоти се директорът. Човекът с право се панира: двама „бугари” (а и журналисти) седят в кабинета му, пък и за някаква партия на пивото му говорят „Па сипи по едно пиво да се напием!” – рекох му и той си отдъхна. Така ги „сближихме относите” навремето. Да сте чули сега македонците да претендират за „Пиринското”?

В Скопие съм имал и друга среща на високо равнище. С колегата Кръстьо Кръстев (мир на смеха му!) бях­ме поканени на откриване на международна карикатурна изложба. След изложбата – банкет.

Разточителен и многолюден. След банкета любезните домакини ни качват с Кръстьо в една „застава” да ни карат до хотела. Около колата залита силно пиян човек – и той от компанията. Домакините казват: „Сместите се да земеме Борко”. Взимаме Борко при нас на задната седалка, ама той не стои седнал – полага плешива глава в скута ми и нещо бърбори. Галя го по главата: „Кротко, Борко!” и само се моля да не повърне, че нямам резервни панталони. По едно време спряхме някъде в нощно Скопие. Отвориха вратата и Борко се изсули – заклати се като метроном, но не падна.” Он ке се оправи!” – казаха домакините и дадоха газ.

На другия ден в 9 сутринта имахме среща с техен зам.-министър на културата. Секретарката отвори вратата на кабинета: насреща ми Борко – същият, чията глава бях държал на коленете си. Много ни се зарадва: „Шо ке се напиете!” и извади шише „жолта лоза”…

Та и по култура си приличаме, особено по културата на министрите на културата.

Защо разказвам всичко това – защото предпочитам шегите със съседите пред кавгите. И повече ми харесва въпросът „шо ке се напиете?”, отколкото „с кого ке се степаме?”.

И като един балкански Кинг (Мартин Лутер) имам една мечта: „Сите комшии” да сме у една „заедница” – европската! А на нашите патрЕоти и на македонските политичари бих казал, че „заедница” не е заяждане, ами живот в една общност на суверенни народи.

Точно тази общност дразни руския Кинг – самодържеца-кагебист в Кремъл. Неговото лукаво подмятането, че кирилицата е дошла в Русия от македонските земи, си е чисто заяждане с България като член на ЕС. Заяждане против „европската заедница” и правото на всяко страна да си избира сама бъдещето.

Путиновото изявление се оказа полезно за единството на нацията. Политиците ни реагираха (президентът вяло, Корни-лидерката по-бойко), историците ни коментираха, народът се възмути, а слепи русофили си отвориха едното око за руското имперско лукавство.

Пък „атакистът” Волен щом прогледна, сам се заяде с довчерашния си „государь”… Не само по Коледа, и на 24 май стават чудеса!

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПРОПАСТ

    България и интелектуалците й - заседнали между XIX и XX век

    Тв предаване, посветено на писмото на 30 европейски интелектуалци, показа къде сме - все още в задния двор на ЕС.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Ние нито знаем да слушаме, нито да играем. Кючекът и пошли текстове от рода на „Искам го, стискам го” заглушават фолклора и възпитават младото поколение в безвкусица и простотия.“

Иво Папазов – Ибряма, български музикант, роден на 16 февруари преди 67 години

Анкета

Трябва ли министърът на културата да подаде оставка?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

„Гешев“ или пътят към истината

Новите изследователи и търсачи на скрити тайни  за родния полицай №1 ще са благодарни, тъй като е осигурени солиден фундамент, от който може да се продължи напред в толкова трудната и привлекателна тема „Никола Гешев“.

С „Т34“ от Москва до Бохемия

Към този филм трябва да се подходи спокойно и с внимание.

„Цезар, шута на пиратите“ от Думитру Раду Попеску (ревю)

Негов учител в театъра е без съмнение Шекспир. Именно геният от Стратфорд го вдъхновява за редица от неговите текстове за театъра.