МИХАИЛ ВЕШИМ, в. "Стършел"

За нас македонците говорят смешен език – не търсят, а „барат”, на небостъргачите викат „облакодер”, а на вилата – „викендица”…

А знаете ли какво е „заедница”?

Ще почна от по-далече… Най-често в Македония са ми задавали въпроса: „Шо ке се напиеш?” На който винаги давам един отговор: „Абе, аз няма да се напия, ама вие сипете квото имате!”.

Към Македония аз лично имам историчес­ка заслуга – малко след като президентът Желев я призна за независима държава, аз признах „Скопското пиво”. Признах го в качеството си на външен министър на Бирената партия (в началото на 90-те имаше такава партия и тя проведе за късо време повече партийни конгреси, отколкото БКП и КПСС, взети заедно в партийния дом „Феята”). „Признавам Скопското пиво!” – казах на директора на тяхната бирена фабрика, при когото бяхме заедно с карикатуриста Ивайло Нинов – делегация на високо партийно равнище.” Е па яз шо да сторам?” – изпоти се директорът. Човекът с право се панира: двама „бугари” (а и журналисти) седят в кабинета му, пък и за някаква партия на пивото му говорят „Па сипи по едно пиво да се напием!” – рекох му и той си отдъхна. Така ги „сближихме относите” навремето. Да сте чули сега македонците да претендират за „Пиринското”?

В Скопие съм имал и друга среща на високо равнище. С колегата Кръстьо Кръстев (мир на смеха му!) бях­ме поканени на откриване на международна карикатурна изложба. След изложбата – банкет.

Разточителен и многолюден. След банкета любезните домакини ни качват с Кръстьо в една „застава” да ни карат до хотела. Около колата залита силно пиян човек – и той от компанията. Домакините казват: „Сместите се да земеме Борко”. Взимаме Борко при нас на задната седалка, ама той не стои седнал – полага плешива глава в скута ми и нещо бърбори. Галя го по главата: „Кротко, Борко!” и само се моля да не повърне, че нямам резервни панталони. По едно време спряхме някъде в нощно Скопие. Отвориха вратата и Борко се изсули – заклати се като метроном, но не падна.” Он ке се оправи!” – казаха домакините и дадоха газ.

На другия ден в 9 сутринта имахме среща с техен зам.-министър на културата. Секретарката отвори вратата на кабинета: насреща ми Борко – същият, чията глава бях държал на коленете си. Много ни се зарадва: „Шо ке се напиете!” и извади шише „жолта лоза”…

Та и по култура си приличаме, особено по културата на министрите на културата.

Защо разказвам всичко това – защото предпочитам шегите със съседите пред кавгите. И повече ми харесва въпросът „шо ке се напиете?”, отколкото „с кого ке се степаме?”.

И като един балкански Кинг (Мартин Лутер) имам една мечта: „Сите комшии” да сме у една „заедница” – европската! А на нашите патрЕоти и на македонските политичари бих казал, че „заедница” не е заяждане, ами живот в една общност на суверенни народи.

Точно тази общност дразни руския Кинг – самодържеца-кагебист в Кремъл. Неговото лукаво подмятането, че кирилицата е дошла в Русия от македонските земи, си е чисто заяждане с България като член на ЕС. Заяждане против „европската заедница” и правото на всяко страна да си избира сама бъдещето.

Путиновото изявление се оказа полезно за единството на нацията. Политиците ни реагираха (президентът вяло, Корни-лидерката по-бойко), историците ни коментираха, народът се възмути, а слепи русофили си отвориха едното око за руското имперско лукавство.

Пък „атакистът” Волен щом прогледна, сам се заяде с довчерашния си „государь”… Не само по Коледа, и на 24 май стават чудеса!

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ОТКЪС

    Андрей Соколов - „За нашия дом"

    Книгата носи в себе си и предлага на вниманието на читателите важни факти, имена на хора, снабдена е със справочен апарат, който би бил полезен на всеки интересуващ се от историята на Шумен и България през отминалото 20-то столетие. 

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Памет за Алексей Баталов

    Макар и да изглежда, че е бил галеник на съдбата, битието на актьора не е постлано само с лалета и рози.

„Когато красива жена се появи на вратата, здравият разум излиза през прозореца.“

Маргарет Атууд, канадска писателка, родена на 18 ноември преди 79 години

Анкета

Липсва ли ви гражданската позиция на хората на изкуството?

Не, те са творци. - 7.1%
Да, те са истинският елит на обществото - 92.9%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Нова среща с хумора на братя Мормареви

„Еврейски вицове“ е една миниенциклопедия на еврейския дух, на усета на този народ да се шегува и иронизира дори в най-трагични мигове от съществуването му.

"Валутният риск в икономиката" (ревю)

Съществени моменти в монографията са анализираните валутен риск и валутна система в България от 1878 г. досега, както и практико–приложните измерения на валутния риск.

Късното признание на Орсън Уелс

„От другата страна на вятъра“ е не само присмех към лудостта на целулоидния свят, а  по-скоро равносметка на един изминат и пълен с провали и амбиции творчески път, в чието начало се откроява с елмазен блясък шедьовъра „Гражданинът Кейн“(1941), а в края е изкусителния експеримент „Ф като фалшификация“(1975).