НАДЯ ДИКОВА, учителка от 1-во СУ „Пенчо П. Славейков“, София

Майки, родители на деца от детски градини и училища масово се надигнаха срещу учителите и поискаха свои драконовски мерки за контрол над педагозите. Из медиите стана модно да има репортажи от скрити записвачки, прикачени на деца от детски градини и ясли.

Телевизиите някак си охотно излъчваха шпионските материали от поредния бръмбаргейт. Нали на народа това му трябва – хляб и зрелища. Друг е въпросът за наличието на хляба в много български семейства…

Родителите, които негодуват, поискаха от институциите строг контрол – камери със звук, излъчвания онлайн, индивидуални пароли за достъп и какво ли още не.

И запознавайки се с исканията, с цялата ми съпричастност към майчинството, защото аз самата съм майка, първо си зададох въпроса кога тези работещи майки ще намерят време през работно време да гледат какво става в занималнята или класната стая? Ще се трудят или ще гледат риалити? В Кодекса на труда времето за почивки на служителите и работниците е строго регламентирано.

И второто нещо, което ми извади очите, е мълчанието на институциите от образованието, които трябваше да защитят българския учител. Само председателката на СБУ Янка Такева публично заплаши със стачка дни преди 24 май, ако в детските градини се узакони подслушването. Защото, скъпи майки, българският учител не е садист – душевен и физически. Не ви ли се струва, че модерното и татуирано общество, накичило обеци по всевъзможните си органи, поруга и унижи българския преподавател? Не ви ли стигат 10 часа, през които не сте с децата си? И поради това имате време за шопинг, стайлинг и още многото модерни и кухи неща, с които се занимавате по моловете и кафенетата, за да убиете времето? Дълбоки извинения на майките, които трябва да се върнат час по-скоро на работното си място, за да не го изгубят.

Истината е, че учителите очаквахме съответните институции да заявят категорично, че в 98-99% от българските училища и детски градини има отговорни, съвестни, отдадени изцяло на професията и любовта си към децата хора. Да, и в нашата професия има „лош материал“, както и във всяка друга, но той не е нейното лице. Това го знам от личен опит, виждам го всеки ден.

Аз съм учителка. Упражнявам тази професия вече близо 10 години. Бих искала да кажа, че не желая да работя, притисната до стената – оплюта, мачкана и унижавана. Искам да се защитя, защото се чувствам нападната. Искам да защитя всички онези хора, които сърцато и достойно изпълняват служебните си задължения – и това пак го виждам всеки ден.

Работила съм в детски градини, а сега в престижно столично училище. Натрупала съм достатъчно опит и зная вече предостатъчно семейни истории, увредили и помели децата ви от най-ранната им възраст. Видяла съм достатъчно неща, свързани с всички днешни протестърки майки, които излизат, за да заклеймят публично и в писма до директорите майките учители. Защото, повярвайте ми, в повечето случаи учителите са били повече родители на децата, отколкото самите им майки, но никога педагог не е ходил по медиите да разгласява позорни факти за едно или друго семейство. Примери мога да дам много (а и всеки мой колега впрочем). Ще дам само няколко примера, но тe са достатъчни да илюстрират „майчината любов“.

Няма да забравя как жена, служителка на МО, майка на 3-годишно момиченце, блъска грубо рано сутринта детето си към мен, заявява, че е с температура и че ще се върне след 10 минути да си го вземе, тъй като е с малко бебе, което трябва да заведе до някъде. Оставената скъпа рожба е с 39 градуса температура, със сестрата и лелята не знаем дали е приело някакво лекарство, не смеем да предприемем нищо, защото детето може да е алергично. Момиченцето остава при нас през целия ден в детската градина до 17.30 часа, докато го взе баща му. Единственото, което можехме да направим, за да облекчим състоянието му, защото загрижената му майка не си вдигаше телефона, бе да го обтриваме с мокри кърпи, да му даваме много вода и да го оставим да лежи на креватчето. Питам се коя нормална майка би издевателствала по подобен начин над детето си – без лекар, без лекарства и без грижи. Ами ако учителка или възпитателка проявят подобна немарливост, направо ще бъдат изядени с парцалите.

„Любящата“ родителка, която на следващия ден пак доведе детето си, ни обясни с ликуващо злорадство, че тъй като другите родители непрестанно водели децата си болни и съответно заразявали нейното дете, то и тя го довела, за да зарази останалите. Тя почти тържествуваше, че е натрила всички носове – моя и на останалите родители. Това не е ли идиотизъм?

Питам се, дори сега след толкова време, кой щеше да е виновен, ако с това дете бе станало нещо? Убедена съм, че аз. Учителката, изпълнила ролята на родител и принудена да отговаря за дете, чиято биологична майка бяга от собствените си отговорности.

Друг пример за „безгранична майчина любов“ е от друга детска градина, намираща се пак в центъра на София. Става въпрос за едно прекрасно мило момченце, с дефект в говора, но очарователно въпреки това. Още си спомням как се гърчеше в ръцете ми от високата температура. Опитвам се да се свържа с майка му от личния си телефон, а тя ми затваря. След няколко часа успявам да установя връзка с бащата, който не дойде веднага, а няколко часа по-късно. На следващия ден майката идва специално в детската градина, за да ми вдигне скандал защо съм я търсила, тя била заета, и в бъдеще при такива ситуации трябва да търся съпруга й, защото и той трябвало да има отговорности. Към онзи момент майката на горкото дете бе безработна, а момченцето стоеше всеки ден до 19 ч. в детската градина, защото баща му приключваше работа в този час. Сами можете да пресметнете колко часа е прекарвало детето при нас с колежката ми - от 7.30 до 19 ч.

Няма да разказвам случая, в който момченце на 3 години бе изостанало в развитието си и не можеше да говори и изпълнява елементарни действия по указание. Причината – родителите не му обръщаха достатъчно внимание и бяха сметнали за целесъобразно то да стои пред телевизора и да гледа единствено „Маша и мечокът“. На това дете намерих логопед, който и до днес му помага, за да преодолее проблемите си. Не, че някой от семейството ми е благодарил.

Ако някой се е разпознал, да не се сърди, а да се замисли. За разлика от филмите тук приликите с лица и случки са действителни.

Като учителка в детска градина аз видях още много неща - оставах потресена, че не се сменя долното бельо на някои от децата по цяла седмица или как на момиченце му се бе забил нокът в пръста на крака му, който гноясваше, а майката не вземаше мерки. От жал, защото вече детето куцаше, манипулацията с нокътя я направих аз, на моя отговорност. Или това, че ходих цяла година по съдебни бракоразводни дела, за да се опитам да спася момиченце от собствения му баща, който искаше да го изкара с психически проблеми, само за да вземе родителските права от майката...

Няма да изброявам колко болни деца съм прегръщала и съм се заразявала, няма да изброявам безкрайните инфекции, които са ми предавали децата ви и как това е повлияло на собственото ми здраве. И на семейния бюджет, защото антибиотиците и другите лекарства не са безплатни. В същата ситуация, в която съм аз, е и всеки български учител, уверявам ви в това.

И как такива майки, които описах по-горе, ще искат да оценяват работата ми всеки месец? Искате контрол и оценка? Но кой да контролира и оценява проявената от тях безотговорност и нехайство към децата им? Може ли някой да поиска да бъдат монтирани бръмбари в домовете ви, за да се види как възпитавате и вие бъдещето на страната ни?

Скъпи майки, позволявам си да пиша тези неща, за да ви информирам, че медалът има и друга страна в света на детските градини и училищата. Неща, които ви засягат пряко, вас и вашите отговорности. Случаите, които посочвам, са почти ежедневие за всяка детска учителка. Иначе да критикуваш е сладка работа.

Нещата не стоят по-различно и в училищата. Чувала съм учители с дългогодишен стаж да казват, че училището отдавна не е сигурното място, което е било някога. Аз пък смятам обратното - в училище децата са на сигурното място като на остров. Тук общуват и не желаят да се прибират вкъщи. Защо е така – вие трябва да си отговорите на този въпрос.

Някой ще попита – защо има толкова инциденти напоследък. Ще отговоря веднага. Училището е такова, каквото го правят децата. Те са носители на проблемите в техните семейства, които избиват в самото училище. Агресията не се провокира от учителите, защото ние сме малцинство. Вие не ни уважавате, съответно и вашите деца не ни уважават. Ние се опитваме да овладеем агресията ежеминутно и понякога се шегувам, че съм като служител от НСО, който пази VIP персона.

Ние, учителите, в България сме изчезващ вид. Трябва да ни впишете в Червена книга. Не твърдя, че трябва да спрете да критикувате. Реагирайте, не се примирявайте, но го правете, когато става въпрос за нещо драстично. Например, ако учител е ударил ученик, а не за случайно прелетяла топка, която е уцелила детето ви. Дерзайте, но не забравяйте, че трябва да търсите отговорност и от децата си. Не търсете виновника в нас за грешки, допуснати от вас.

Не ние, учителите, им даваме пари или сме ги завели да си закупят бойни ножове от сергиите при храм-паметника „Свети Александър Невски“, които те носят в училище и размахват демонстративно. Ние нямаме право да им бъркаме в чантите, за да ги изземем. Вие трябва да знаете какво е съдържанието на раниците. Не вие, родителите, ни помагате за разрешаването на подобни въпроси, а ние, сочените с пръст учители, отиваме сами при продавача на сергията, за да го заплашим, че ако още едни път продаде нож на 11-12-годишно дете, ще си има работа с полицията. Защото вие, мили майки, не знаете какво правят децата ви.

Всеки учител може да разкаже подобни истории, нашето ежедневие е пълно с такива. Ние, даскалите, гледаме на вашите деца като родители, не като учители. Хранили сме вашите деца, утешавали сме ги, помагали сме им, прощавали сме им дори непростими неща…

Поискайте камери със звук и неограничен достъп от класните стаи на по-големите ученици! Не искате и няма да поискате. Ще дръзнете ли, за да чуете цинизми, псувни и език, от който ще се срамувате? Това не се преподава в училище. Това се преподава в семейството. Защо не искате да се запознаете с условията, при които работят тези, които нападате? Защото нямате кураж да се изправите срещу собствените си проблеми и грешки. Децата са ваше огледало, не наше.

Аз обичам професията си, обичам децата въпреки вас!

И написах този текст, не за да се хваля и да ви нападам, а да ви кажа, че във войната на майките срещу учителите майки големите жертви стават децата ни.

А си мисля, че и бъдещето на България, колкото и клиширано да ви звучи това.

Източник: БГНЕС

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ОТКЪС

    Умберто Еко - "Средновековното мислене"

    Това са студии, които покриват период от шейсет години. Техният оригинален дух е напълно съхранен, въпреки че авторът ги е шлифовал както библиографски, така и редакционно, за да се избегнат, макар и не изцяло, някои повторения и връщания към загатнатите теми.

     
  • ОТКЪС

    Светлана Алексиевич - "Чернобилска молитва"

    Книгата описва личната трагедия на хората след Чернобилската трагедия и показва как тя е повлияла на техния живот.

     

„Обществото е бал с маски, където всеки крие истинската си същност и я разкрива, криейки се.“

Ралф Уолдо Емерсън, американски мислител и писател, роден на 25 май преди 215 години

Анкета

Тревожи ли Ви, че в България медиите са под натиск?

Да - 97.1%
Не - 0%
Не смятам, че са под натиск - 2.9%

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

Непретенциозна комедия за лятна разтуха

„Революция X“ ще си намери своята публика, особена в настъпващите горещи дни и ще се хареса от зрители с по-непретенциозен вкус, търсещи в киното основно леката забава.

Архитектура за хора от третата възраст

Книгата „Архитектура за хора от третата възраст“ променя представата за това какво означава „старчески дом“ и показва чрез различни примери как тези социални домове могат да бъдат авангард на архитектурата като цяло, което е и пример как не трябва да се робува на закостенелия образ. 

Духовен зомби апокалипсис

 

 

"Нелюбов" на Андрей Звягинцев регистрира разпада на едно семейство и едно общество