МИХАИЛ ВЕШИМ, в. "Стършел"

Преди време срещнах един познат, който работи в Министерството на културата – чиновник на средно ниво. „Вие, писателите, трябва да искате субсидия от министерството – каза ми. – Както дават милиони на кинаджиите, на театрите и на оркестрите”…

Възразих му, че не е нужно. Според мен държавата не трябва да помага на писателите, по важното е да не им пречи… Помня времената, когато социалистическата държава много, даже прекалено, се грижеше за българските писатели – поддържаше им почивните станции, строеше им ведомствен блок с апартаменти, раздаваше на някои сериозни суми (наречени контрактации) само срещу идея за книга… Писателите имаха редица привилегии – ако ги приемат за членове на единствения Съюз (СБП), им се признава висше образование, могат да разчитат на ведомствен зъболекар, а и на котлова храна – имаха си собствен стол за хранене с намаление. Даже се разказваше случаят с един, който щом научил, че е приет в Съюза, звъннал на жена си да не готви за обяд, защото вече имат правото да обядват в стола…

Така българските писатели ставаха послушни и пишеха послушно като съветските и севернокорейските си колеги. Вярно, авторите бяха сити, но нали знаете епиграмата за сития търбух – не само за наука, и за литература бе глух… Повечето книги бяха угодни на режима, в стил соцреализъм – с положителни герои комунисти и работници… Така дори добри писатели влизаха в „капана” – появяваха се „поръчкови” романи – например „Всички и никой” на Радичков с главен герой милиционер, роман, писан по задание от МВР. Днес никой няма да го прочете, както няма да прочете романите на Ст. Ц. Даскалов и Андрей Гуляшки, „Нощем с белите коне” от Павел Вежинов или „кримките” на Богомил Райнов с главен герой соцразузнавачът Емил Боев… Цялата тази книжнина, награждавана с Димитровски награди и държавни отличия, печатана в големи тиражи и плащана с щедри хонорари, днес се оказва вторична суровина… Социализмът бе „златен век на българската каканижнина” – по епиграмата на поета Марко Ганчев. А повечето писатели - верни слуги на Живков. Поетът Любомир Левчев, от висотата на председател на СБП, бе направил „любовно признание” на Тодор Правешки: „Другарю Живков, никой не може да ми забрани да ви обичам!”…

Днес е друго - има не един, а пет-шест съюза на писателите…

Ако се съберат общо, всичките им организирани членове сигурно ще стигнат до 2000… А пък книгите излизат в тираж най-много 500 бройки. Което означава, че на един читател се падат по 4-ма писатели. И е по-естествено да се казва не ”писателят еди-кой си имаше среща с читатели”, а „читателят еди-кой си имаше среща със своите 4-ма писатели”…

Тоест, и без държавна подкрепа писателите се множат… Щом паднаха идеологическите и цензурни бариери, вече всеки може да издаде книга и да се нарече „писател”. Дори и да има нужните средства, Министерството на културата как да подкрепи всички пишещи: на какъв принцип? Винаги ще се намерят недоволни, винаги ще има някои, които се „уреждат” за сметка на други…

В повечето европейски страни са намерили начини – поощряват родната си литература с нисък или нулев ДДС. В България този данък върху книгите е един от най-високите в Европа – 20 на сто. За намаляването му се говори от десетилетия – има десетки обещания, най-вече преди избори. След като ги изберат, политиците забравят за книгите - те книги не купуват, а и не четат – неслучайно нашият троен премиер си спомня само, че е разгръщал „Винету” в детските си години.

В някои европейски страни съществува система за държавна субсидия на писателите – първо се отпускат пари на библиотеките, за да купуват всяка книга на местните автори. После с компютърна система се следи кои заглавия се взимат най-често от библиотеките, а на авторите върху това се плащат права – някаква сума годишно се разпределя на четените писатели. Такава система е сравнително справедлива и стимулира местните писатели за сметка на преводната литература…

Може ли това да стане и у нас? Сигурно може, но трябва да се тръгне от по-далече… От повишаване на бюджета на Министерството на културата – от край време то си е под един процент от брутния продукт… Който и да дойде на власт, все не го вдига.

По принцип всяка година в бюджета на министерството има заложени пари за финансиране на библиотеките – за купуване на нови български книги. Въпреки протестите на издателствата тези средства се икономисват и се пренасочват за други цели.

Така българската книга е оставена на произвола… Което, погледнато от друга страна, може би е добре - днес държавата и партиите поне не искат от автора да ги обича и да ги възхвалява срещу хонорар.

Но ако искат да помогнат на родния писател и на родната култура, институциите имат още един начин – да се преборят с пиратските сайтове. Твърде много станаха сайтовете, които качват всяка новоизлязла книга без съгласието на автора и без да плащат авторски права… Случвало ми се е познати да ме питат: „Откъде да си сваля твоята книга, нали я има в интернет?”…

Иде ми да им отвърна: „Абе, сваляйте мадами, сваляйте правителства, ама книги недейте…! Че аз мога ли да сваля без пари кило сирене от рафта в магазина?”

Ама само махам с ръка… То у нас кое ли ни е наред, та и това…

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОРТРЕТ

    Памет за Балабанов

    Той бе умен, талантлив и вещ в професията си сценарист и режисьор, под чието ръководство направиха върхови превъплъщения плеяда актьори като Сергей Бодров младши, Сергей Маковецки, Дмитрий Дюжев, Александър Яценко, Никита Михалков, Ингеборг Дапкунайте, Михаил Скрябин, Алексей Серебряков, Алексей Чадов, Леонид Бичевин, Виктор Сухоруков.

     
  • ОТКЪС

    Светлана Алексиевич - "Чернобилска молитва"

    Книгата описва личната трагедия на хората след Чернобилската трагедия и показва как тя е повлияла на техния живот.

     

„Аз съм повлиял толкова зле на американската литература, повече отколкото всеки друг, за когото се сещам.”

Дашиъл Хамет, американски писател, роден на 27 май преди 124 години

Анкета

Тревожи ли Ви, че в България медиите са под натиск?

Да - 97.1%
Не - 0%
Не смятам, че са под натиск - 2.9%

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

Непретенциозна комедия за лятна разтуха

„Революция X“ ще си намери своята публика, особена в настъпващите горещи дни и ще се хареса от зрители с по-непретенциозен вкус, търсещи в киното основно леката забава.

Архитектура за хора от третата възраст

Книгата „Архитектура за хора от третата възраст“ променя представата за това какво означава „старчески дом“ и показва чрез различни примери как тези социални домове могат да бъдат авангард на архитектурата като цяло, което е и пример как не трябва да се робува на закостенелия образ. 

Духовен зомби апокалипсис

 

 

"Нелюбов" на Андрей Звягинцев регистрира разпада на едно семейство и едно общество