ХРИСТО ХРИСТОВ, desebg.com

През 50-те и 60-те години на ХХ век българските граждани не са покланяли пред паметника на светите братя Кирил и Методий, който днес се издига пред Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”, а пред паметника на функционера на БКП и Коминтерна Васил Коларов.

Култът към личността, която в България започва да се развива още след завръщането на Георги Димитров от Москва през 1946 г., е особено силен в началото на 50-те години на миналия век в България. Васил Коларов умира през 1950 г., когато е министър председател на НРБ. Освен като комунистически функционер той е известен и като ръководител на Коминтерна през 20-те и негов представител през 30-те години.

През 1919 г. Коларов е избран за секретар на ЦК на БКП на мястото на Георги Кирков. Той ръководи българската делегация на II и III конгрес на Коминтерна през 1921 и 1922 г. Става негов генерален секретар и действа като такъв в периода 1922-1924 г.

 През август 1923 г. пристига нелегално в България и заедно с Георги Димитров налага решението за вдигане на Септемврийското въстание. След неговия неуспех бяга в Югославия. Оттам се прехвърля в Австрия, където организира временно задгранично представителство на БКП. В края на 1923 г. се връща в Москва. След смъртта на Димитър Благоев през 1924 г. Коларов застава начело на Задграничното бюро на ЦК на Българската комунистическа партия (тесни социалисти) до 1933 г. В следващите години заема различни научни и политически постове в СССР и Коминтерна.

В България се завръща през 1945 г. и година по-късно става председател на Народното събрание. След премахването на монархията в България е председател на Временното председателство на републиката (15 септември 1946 – 7 ноември 1947) и изпълнява функциите на държавен глава до приемането на конституцията от 1947 г.

След смъртта на Георги  Димитров през юли 1949 г. Васил Коларов е избран за министър-председател на България (20 юли 1949 – 23 януари 1950), като на този пост умира половин година по-късно.

В края на 1953 г. е открита новата сграда на Народната библиотека в София. Тя е преименувана от „Кирил и Методий” на „Васил Коларов”, а пред нея е издигнат паметник на комунистическият лидер. Родният му Шумен има същата съдба – още в годината на смъртта на Коларов през 1950 г. е прекръстен на Коларовград, като това име градът носи до 1965 г.

През 1963 г. Народната библиотека „Васил Коларов” е преименувана на „Кирил и Методий”. Паметникът на светите братя, който и днес се издига пред най-голямата библиотека в България, е дело на скулптура  Владимир Гиновски и е избран чрез конкурс (1963-1965). Открит е през 1972 г. Фигурите са високи 4,2 м. и излъчват мъдрост, целеустременост и спокойствие. Паметникът е смятан е за най-добрите постижения на българското монументално изкуство. Негово копие е поставено през 1990 г. в Мурманск, Русия, както и в двора на българското посолство в Рим.

Най-ранните скулптурни изобразения на Св. св. Кирил и Методий са бюстове на братята в катедралата „Св. Вит” в Прага, изработени от П. Парлеж, един от архитектите на храма през 14 в.

Първият паметник на Св. св. Кирил и Методий в България е издигнат в Казанлък през 1933 г. в двора на едноименната гимназия. Негов автор и изпълнител е учителят по изобразително изкуство Иван Топалов.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • КЛАСАЦИЯ

    10-те най-добри филма на XXI век, които вече са класика

    BBC Culture не приемат тезата за тоталната филмова суша и се допитват до 177 кинокритици от различни страни кои са 10-те заглавия, създадени от 2000 г. до днес, които ще останат в киноисторията.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • БЕЗПОДОБНИЯ

    „Масонската ложа и братството на Левски”

    Делото и животът  на Апостола на българската свободата винаги са будили интерес. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Когато е достатъчна една цигулка, не използвайте две.”

Антонио Вивалди, италиански композитор и цигулар, роден на 4 март преди 343 години

Анкета

"Туитър" наруши ли свободата на словото, като блокира Тръмп?

Да - 65%
Не - 35%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

За опашката, кандидат-президента и вечната ни орис

 

 

Опашката“ (2021) е писан седем години. Замислен и реализиран е преди пандемията и звучи като дистопия.

За новините по света и хората

 

Филмът „Новини от света“ е немислим без Том Ханкс, който, остарявайки, става все по-добър, а неговите персонажи вече се изпипват филигранно и детайлно като за световно изложение.

Всевиждащото око и свещеният триъгълник

 

Книгата „Свещеният триъгълник. Българската следа в историята на оперативното масонство“ е съчетание на археология, история, география, архитектура, строително инженерство и не на последно място – културология.